Г-н Игов, според статистиката всяко второ дете е малтретирано онлайн. Данните сочат, че 42% от подрастващите са жертва на някакъв тормоз в интернет. Кажете как могат да бъдат избегнати тези опасности?
– Всъщност понятието онлайн тормоз е доста широко, затова е добре да се уточни какво точно се има предвид. Но това зависи и от самото дете. Ако то приема дадено съобщение в социалната мрежа като заплаха и това предизвиква у него негативна емоция, то тогава можем да говорим за насилие. В изследвания е посочено, че ако дете получава едни и същи заплахи дори два пъти седмично, то това може да се приеме за тормоз в тежка форма. С времето това може да предизвика съответните поведенчески и личностни изменения в детето. В много страни по света например в момента се водят дела от бивши ученици, вече възрастни хора, за това, че заради тормоз в училище са променили начина си на живот. Колкото и да е интересно, тези дела се печелят от засегнатите страни. Доказано е, че тормозът в детска възраст може да промени трайно поведението на човека впоследствие. Интересното е обаче, че това не се отнася само за жертвите, но и за насилниците. Те свикват, че могат да бъдат ненаказани. Доказано е, че децата насилници, които не са били санкционирани, имат два пъти повече проблеми с правосъдието, отколкото останалите. Затова бих казал, че тези деца също са жертва. Фактът, че възрастните не ги наказват и не им въздействат по позитивен начин, ги оставя в другата част на обществото – тази на престъпниците. От години дискутираме, че образователната система почти не реагира на тези проблеми, родителите – малко повече, но не достатъчно.
Оказва се дори, че повечето родители не знаят за тези проблеми?
– Точно така е. Според наши проучвания едва 15-17% от родителите знаят какво се случва с децата им.
Защо се получава така? Това е огромен проблем.
– Проблемът има своята история назад във времето и той се състои в това, че българският родител продължава да смята, че да си родител е просто даденост. Това по света вече не е така. Повечето възрастни у нас са на мнение, че е напълно достатъчно да повторят моделите на своите родители и че няма на какво повече да се научат. А светът се е променил толкова много от нашето детство досега. И ние няма как да знаем какво се случва с нашите собствени деца, особено ако сме загубили комуникация с тях.
Между другото веднага се повдигна дискусия около това дали децата трябва да имат профил във Фейсбук и ако пък се забрани, това може ли да има ефект?
– Още със създаването си в социалната мрежа Фейсбук поставиха граница – 13-годишна възраст. Не знам защо Марк Зукърбърк е решил, че точно на тази възраст може да имаш профил, но пък това много лесно може да се заобикаля. Просто децата пишат фалшива година. В тази връзка мога да ви дам един пример. Преди време направихме едни фокус групи в село Рибново. Попитахме четвъртокласници колко от тях имат 1грофили във Фейсбук и само две от децата ни казаха, че нямат. Те ни обясниха, че са се регистрирали като 16-17-годишни. От една страна, това е смешно, но от друга – е опасно. Особено при момичетата, защото могат да получават неприлични предложения. Според мен трябва да има по-легализираща система. Може би единият от вариантите е да имаш препоръка от някого, който вече е член на мрежата. Не знам точно как да става, но това вече е проблем във връзка с различните форми на сексуално насилие.
Но какво може да направи родителят в такава ситуация?
– По отношение на този проблем една майка преди време ми беше казала, че е намерила свое „решение,,. Тя си беше създала фалшив профил, за да се сприятели с дъщеря си. Но това не решава проблема. Нали се сещате какво ще стане, когато детето разбере истината. Затова родителите трябва да съумеят да задържат контакта с децата си. А за да се случи това в едно общество на технологии, препоръчвам на родителите да започнат курсове по родителски умения. Но това не означава да ходят на лекции, а по-скоро да използват различни тренингови програми. Такива има у нас, но проблемът е, че майките и бащите предпочитат да не се записват, защото смятат, че едва ли не е срамно да признаеш, че не си добър родител. А няма как да си такъв при съвременните условия на живот. Това е единственият начин да можеш да разговаряш с детето си и да му обясниш кои са нещата в интернет, които могат да му бъдат полезни и кои не. Така когато подрастващият човек е обект на насилие в мрежата, да може веднага да каже на родителите си. Тогава и възрастните знаят как да реагират. Дори преди време с мой колега написахме книга на тази тема и тя е достъпна през сайта на УНИЦЕФ. Въпреки че е писана преди три години, нещата, които сме казали в нея, са актуални и днес.
Какво точно търсят подрастващите в социалната мрежа, какво им липсва?
– Преди няколко месеца една компания поиска от нас да направим изследване за поколението Z – това са родените след 1995 година. Бизнесът по света, а и у нас вече искат да знаят с какво това поколение е различно от сегашното като работна ръка. Първоначално не го приех сериозно и смятах, че няма големи разлики между отделните поколения. Парадоксът обаче беше, че разлика наистина се откри и тя е породена от факта, че сегашното поколение израства в интернет и че учи по различен начин -интерактивно, а не логически. За сегашните подрастващи е важна визуализацията, разчитат много на опита на другите, който обаче може да бъде подвеждащ.
Може би заради това днешното училище не отговаря и на критериите им?
– Тук границите вече са тотално разрушени. Важно е да се говори за тези неща, защото новото поколение ще има съвсем други изисквания и бизнесът трябва да знае това. Сегашните деца са много по-склонни да приемат от опита на приятелите си, отколкото от възрастните. Така в много случаи информацията може да не е адекватна на ситуацията.
И какво е решението?
– Решенията са две. Първо – да си признаем, че не сме готови да бъдем родители в съвременното общество.
А коя е другата стъпка? Да бъдем приятели с детето си ли?
– Не. Тук има голям мит, че родители и деца могат да бъдат приятели. Затова в програмите за обучение се научаваш, че за да си приятел с някого, то ти трябва да имаш равни права и отговорности с него. А родителят не може да има равни права и отговорности с децата си. И много родители тук бъркат. В днешно време детето не се нуждае от приятел, а от някого, който ще го напътства. Мога да ви дам пример. Преди време при мен дойде една майка, която имаше доведен син на 16 години. В тази ситуация жената решила, че е добре да се сближи с него и започнала да му разрешава всичко. И тогава ми каза: ,Аз съм толкова добра с него, позволявам му да си ляга дори с маратонките“. След това обаче разговарях с детето и то ми каза: „Те толкова не ми обръщат внимание, че дори си лягам с маратонките и отново не ми казват нищо“. Вижте каква огромна пропаст зее между старанието родителят да е добър и желанието на детето да има не приятел, а някой, който да му бъде опора. Затова трябва да се учим на тези неща.
Оказва се, че напоследък билкова цигара е новият хит сред учениците. Няколко деца бяха приети в спешни отделения, а друго момиче е в кома. Защо прибягват до това?
– Преди десет години, когато ги нямаше социалните мрежи, дрогата се продаваше пред училищата. Тогава децата я пробваха предимно на купони. Сега обаче в мрежата има много информация за новите дроги. Това ми напомня за случая от преди 15 години със стрихнин. Явно историята се повтаря. Навсякъде се говори, че марихуаната не е вредна, има страни, в които дори е позволена. Тези обаче, които продават марихуаната, имат за нагласа да зарибят децата. Привикването е както при цигарите – някои от хората се пристрастяват, други не. Затова дилърите добавят други субстанции, които могат да доведат до халюцинации. Но независимо от малките дози, това е опасно. Вината е в неразбирането на същността на дрогите и другото, по което децата се подвеждат, са дилърите, които я продават. Когато привикнеш на силни халюциногени, следващата стъпка са по-скъпите дроги. Преди години се сложи край на това, като започнахме да говорим по въпроса в училище и разяснявахме на децата, че им продават фалшива дрога. Тогава те се уплашиха. Лошото е, че дилърите обикновено наемат за улични продавачи също деца. Това е, от една страна, да убедят учениците по-лесно да купуват и второ – за да не ги съдят. По този начин полицията трудно разплита мрежата.
Източник: в. Монитор
Снимка: freeimages.com
