Историята е разказана от Фондация „Благотворител“
Съдбата на Янко не е по-различна от тази на много ромски деца, които са от големи, но бедни семейства. Той би могъл да е просто част от статистиката – ранно отпадане от училище, трудна интеграция в обществото, безработица…
Но не е. Защото той сам избра по-различен път.
Янко живееше в дом „П. Р. Славейков” в София. Далеч от семейството си, той растеше сред повече от 120 братя и сестри. Сред толкова много деца е лесно да се загубиш. Да се слееш с потока и да не знаеш кой си и накъде отиваш. Той избра един малко по-различен път. Някак, макар и още малък, Янко усещаше, че всичко в живота те учи на нещо. И това, че живее в дом, не означава, че ще бъде невидим, а че ще има шанс да се научи да общува, да бъде пример за останалите.
Запознахме се с Янко през есента на 2007 г. Тогава той беше в 11-ти клас на Професионалната гимназия по аудио, видео и телекомуникации „А.С. Попов” и кандидатстваше за стипендия за много добър успех. От самото начало, той показа, че е отговорно момче, затова го натоварихме с нелеката задача да отговаря за Интернет клуба, който създадохме и поддържахме в дома. Той прие новите си задължения сериозно и беше доволен от гласуваното доверие.
През годините подкрепихме Янко с различни професионални курсове – готварски, шофьорски и езиков курс по английски. Новите умения правеха Янко по-уверен и по-мотивиран да продължи да се развива. Но най-важни бяха личните ни срещи. Той споделяше с нас и искаше съвет накъде да продължи.
Янко мечтаеше да учи в Техническия университет (ТУ) и му осигурихме кандидатстудентски курс по математика. Въпреки безспорното си старание, той претърпя първи неуспех при кандидатстването. Беше обезкуражен и на път да се откаже. Екипът на Фондацията го посъветва да опита в Колежа по телекомуникации и Янко успя. Завърши колежа и отново атакува ТУ – този път успешно. Записа магистратура, предстои му дипломиране. След 6-месечно обучение в Германия преди повече от година, Янко работи в голяма германската фирма в България на ниво мениджър. Справя се отлично.
Децата имат нужда единствено някой да вярва в тях, за да успеят. Янко често ни питаше: „Как мога да се отблагодаря?”. „Като се превърнеш в пример на успеха за другите деца”, бе обичайният отговор. Той чувства отговорността на това да можеш да служиш за пример, но не му тежи, а го вдъхновява.
За няколко години Янко стана пример за много млади хора от дома. Всеки, продължил образованието си, споделя, че в основата на мотивацията му, са съветите на Янко. Той се грижи за своето семейство, за по-малките си братя и сестра, подкрепя приятелите си в нужда.
В едно прочуване пишеше, че човек среща средно 80 000 души през живота си. Когато дадеш шанс на едно дете, то след това носи промяната у всеки, до когото се докосне. С екипа на „Благотворител” се радваме, че сме част от този успех. Добрите ни истории стават все повече, а общуването с успяващите младежи истински ни вдъхновява.
