Разказът е предоставен от отдел „Образование и култура“ на Фондация „КУЗМАНОВ“
Историите на Фондация „КУЗМАНОВ“, с които се гордеем, са свързани с нашата работа с учебните заведения, учителите, учениците и техните родители. Гордеем се и с талантливите момичета и момчета на България, на които сме помогнали да развият своя спортен или певчески талант.
Като всяка една неправителствена организация, ние работим с хора, подкрепяме ги и понякога … променяме съдбата им … за по-добро.
Историята, която избрахме да Ви разкажем тук е за Ванеса – дете на 7 години, от столицата, която посещава и работи с клиничен психолог от клона на Фондация „КУЗМАНОВ“ в София.
Ванеса беше изпратена от отдел „Закрила на детето“ на Столична община с информация, че момичето се държи агресивно в детската градина и осиновителите й се притесняваха как ще се справи, от следващата година в училище.
Първата среща беше с родителите на Ванеса. На нея беше обсъдено поведението на детето и бяха дадени практически препоръки за по-добро общуване с момичето, дневният й режим и прочие. Няколко дни по-късно беше срещата и с Ванеса – изключително будно дете, умна, но хиперактивна, сменяше дейност след дейност, опитваше се да се налага. При общуването с нея трябваше да се наложат ясни правила, които едновременно съчетаваха в себе си съобразяване с нейното мнение (какво желае да прави) и налагането на строги правила като: когато си ядосана не чупиш, не се нараняваш и не нараняваш другия в стаята и т.н..
В една от срещите с психолога тя разказа как са я наказвали в дома, в който е била до 3-годишна възраст. Съблече куклите и ги постави голи с лице към стената. Отказа да говори за това – само го показа!
След няколко месеца психологическа работа с момичето дойде 15 септември и детето беше записано в първи клас, в едно централно софийско училище. Първите седмици в училището всичко беше наред – Ванеса се адаптираше и нямаше проблеми, но след третата седмица изпадна в криза – започна да чупи всичко, да удря децата, да вика … Така се подредиха няколко сходни ситуации. Психолозите ни от клон София на Фондация „КУЗМАНОВ“ изпратиха на учителите в школото препоръки – какво да правят и как да се справят с подобни ситуации, как да превентират агресивното поведение. Нищо не се случи. Предложиха им комбинирана или индивидуална форма на обучение. Нашият екип проучи и предложи на родителите на Ванеса да я преместят в едно училище в ж. к. „Люлин” – началната учителка в учебното заведение имаше опит с такива деца.
Преместиха я, като ние непрекъснато я подкрепяхме и й давахме съвети как да се справя с гнева.
Не след дълго, родителите от училището в ж к. „Люлин“ внесоха подписка до директора на школото да отстрани Ванеса от класа, даже и от училището. Неприятна ситуация, която щеше да накара момичето да се премести за втори път, в рамките на един учебен срок, нещо което ние, от отдел „Образование и култура“ на Фондация „КУЗМАНОВ“ вярваме, че не е в интерес на детето. И така, уредихме си среща с педагогическия персонал в столичния квартал „Люлин“. Учителите изслушаха препоръките ни, приеха ги и повярваха, че и с наша подкрепа ще се справят.
След това дойде трудната част – убеждаването на родителите да оттеглят подписката за преместване на Ванеса. На специално организирана родителска среща, представител на Фондация „КУЗМАНОВ“, обясни на родителите за агресивните и хиперактивни прояви на Ванеса, на какво се дължат и как планираме да ги овладеем. Родителите се оказаха също разбрани. Помолиха наш клиничен психолог да посещава часовете на класа, за да обясни на малчуганите какво е агресия и деца със специални образователни потребности. Разбира се, че се съгласихме.
Сега Ванеса не изпада в тежки кризи. Знае къде да намери и ресурсната учителка в школото – наш съюзник при „тежки моменти“. Продължава да работи с наш специалист. А ние се виждаме и с децата от нейния клас, които я приеха такава каквато е и дори някои от тях й станаха приятели.
Снимка: freeimages.com
