Историята е разказана от Силвия Боянова, социален работник, център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ / „Международна социална служба – България“
„Ако желаете да бъдете щастливи, поставете си цел, която командва мислите , освобождава енергията и вдъхновява надеждите“ – Андрю Карнеги
Казвам се Силвия Боянова и съм социален работник. Вече над 20 години работя с различни целеви групи. Обичам и се гордея с професията си, и дължа това на д-р Събина Събева, изпълнителен директор на Международна социална служба – България. Наричам я моята пътеводна светлина в професията и в живота.
Защо започвам с този увод? Защото е щастие да попаднеш на точните хора в точния момент и те да променят завинаги живота ти. Да оставят трайна следа в бъдещото ти професионално и личностно развитие, независимо къде ще работиш или ще живееш в бъдеще.
В Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ работя от 2011 година. Започнах работа в „Амалипе“, защото вярвам, че всички хора независимо от етноса, поставени при равни условия имат своя равен старт в живота, както и заради предизвикателството да създадем и докажем една иновативна услуга като Центровете за развитие на общността. Центрове, работещи на терен с всички етноси, с цел овластяване на местната общност.
Историята е за един млад мъж от групата на „уста миллет“. Казва се Юсеин. Роден е в малък общински град в Североизточна България. Живее със семейството си. Основно и средно образование завършва в родния си град. От малък се увлича от компютри. Мечтае един ден да учи във ВУЗ и да стане инженер. Семейството му знае за неговата мечта и не я подкрепя. Общността от която са, не вижда смисъл в „много образование“, а и битуват все още нагласи, че „от много учене, кога ще създаваш семейство и деца ще отгледаш“.
Въпреки страховете си, когато завършва средно образование, младежът споделя със семейството си своето желание да запише техническа специалност. ВУЗ има в областния град, който е само на 30 км. от родното място на Ю.Ш. Семейството е против. Всяко излизане на младежа от родното място, се приема за нарушаване на традициите. Считат, че в големия град младия мъж ще се „поведе с лоши приятели, ще научи само лоши неща“. Поставят му условие – първо се ожени, намери си работа, пък после ще помислим. И така го оженват. Звучи като древна приказка, но не е. Случва се в наши дни, в съвременна България.
Запознах се с Ю.Ш. през есента на 2011 г. Младият мъж тъкмо бе записал висше образование и вече се колебаеше дали да продължи да учи, защото натискът от страна на близки и роднини продължаваше, въпреки че той бе изпълнил поставеното условие да се ожени. Помагаше като доброволец в един от Центровете за развитие на общността към Център „Амалипе“. Предложихме му работа като модератор в ромска общност и той прие да работи в един от Центровете от мрежата на „Амалипе“.
И се яви нов проблем. Дядото на Ю. – човек с авторитет не само в семейството, но и в общността, отказа да приеме, че неговият внук ще работи за и с ромска общност. Прибирайки се в къщи, ден след ден, Ю.Ш се изправя пред стена от мълчание и неразбиране.
Съпругата му също не го подкрепя (в началото). Близките му смятат, че Ю.Ш. има бъдеще в чужбина. Има близки, които го чакат да работи при тях. А и след последвалото неодобрение за стипендия по Ромски образователен фонд, семейството му започна да го притиска още по- настоятелно да се откаже от настоящата си работата и образование. И тогава Ю.Ш. беше изправен пред сложен избор: работата и образованието или семейството. В един момент реши: “Отказвам се от работата, за да имам диалог със семейството си. В нашата общност се слушат по-възрастните и семейството е над всичко. Ще се откажа и от учението, защото няма как да остана в България и да учаq след като напусна работа“.
В тези сложни за младият мъж моменти, екипът на ЦМЕДТ „Амалипе“, с който той работеше, го подкрепи. Не финансово. А със силата на колективния дух, със силата на разбирането и желанието да го изслушва, насърчава и подкрепя. Водихме разговори, преодолявахме заедно с него стереотипите и неговите собствени страхове и бариери. Проявявахме разбиране и търпение към неговите притеснения. Запознахме се със съпругата му и я включихме в нашите дейности. Поканихме техни близки да участват в дейности на Център „Амалипе“.
Ю.Ш. получи от силата на своите колеги – една малка мрежа от центрове, пръснати в 6 общини. Мрежа, която работеше за хората от местните ромски общности, но и за хората, които са част от екипа на „Амалипе“. За тяхното израстване като хора и като силни личности.
И Ю.Ш. трудно, но сигурно се превърна в един не просто млад, а независим и изцяло отговорен за своето бъдеще млад мъж. С помощта на ЦМЕДТ „Амалипе“, въпреки трудностите и стереотипите на семейството си и общността, Ю.Ш. не се отказа да завърши своето образование. Докато учеше, той работеше и допълнително, за да може да издържа семейството си. Младото семейство предприе крачка да заживее самостоятелно.
Към 2016 година Ю.Ш. е вече инженер. Горд баща на госпожица. Семейството му се гордее с него. Ю.Ш. има своя работилница за ремонт на компютри. Но това е в свободното му време. Работи в Семейно-консултативен център, помага на младите хора да следват мечтите си. Ю.Ш. желае да продължи образованието си в специалност „Социални дейности“. Защо? Защото на него са му подали ръка, когато му е било най-трудно. И защото вярва, че когато даваш добро, тогава и ти получаваш добро.
Написах неговата история, защото мисля, че е не само личната история на млад мъж, сбъднал мечтата си, но и за това, как един професионалист, независимо къде, в коя организация или за кой център работи или ще работи, винаги ще остане част от нещо много по-голямо и значимо: Мрежата на работещите за децата и младите хора.
