Споделено от екипа на ЦСРИ „ЕВРИНИ”, управляван от Сдружение „ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ” – Варна
Социалната работа с деца ни предлага много предизвикателства: невероятната възможност да окажеш подкрепа на деца с различни затруднения и семействата им; да ги придружаваш в процеса на личностното им развитие; да усещаш удовлетворението от постигнатите резултати. Понякога тези резултати са впечатляващи, неочаквани дори за самите родители. Ето това ни зарежда с много енергия, с много желание да продължим, не се обезкуражаваме, а търсим нови възможности за развитие на децата.
В един горещ летен ден в Центъра ни влезе майка с 4-5 годишно дете, плахо оглеждащо се наоколо. Майката изглеждаше неуверена, но започна да говори силничко, като че ли искаше да ни убеди колко е важно детето за нея. И започна да разказва…
Силвия* е родена от първа, нормално протекла бременност на майката. Тя се отглежда от двамата си родители, няма братя и сестри. Детето е с поставена диагноза: „Специфични разстройства в развитието на речта и езика, разстройство на експресивната реч. Звукопроводно намаление на слуха на двете уши”. Майката и бащата са трудово заети. Родителите получават подкрепа в отглеждането на детето от бабата на Венета по бащина линия. Силвия посещава детска градина, където е установено, че има намалена чуваемост и трудности в комуникирането. Майката сподели, че това я поставя в изолация поради затруднения контакт с възпитателите, учителите и децата. Допълнително проблемът се усложнява от уголемената трета сливица, детето се храни много трудно, слабичко е и често боледува.
След обстойно обследване от екипа на Центъра ни, при детето се отчиташе неустойчивост и слабост на активното внимание. Мисленето беше конкретно-образно. Отчиташе се застой на мисловния процес, с персеверации. Реактивното време беше забавено, което индикираше за забавен психичен темп. Съумяваше да проследи причинно-следствени връзки от ниска степен на сложност. Нямаше реч. Затрудняваше се с разбирането на понятия с абстрактно съдържание. Отчиташе се недостатъчност на вербалния дял на интелектуалната продуктивност. Демонстрираше самостоятелност при дейности, които не представляват трудност за нея. Според заключение на клиничен психолог, Силвия е с интелектуално-мнестична дейност на ниво степен на умствена изостаналост IQ- 68; отчитат се психопатологични феномени по органичен път.
Това беше началото, което не ни стресна, но постави множество задачи пред екипа. Детето имаше потребност от работа с педагог, психолог, логопед, рехабилитатор, социално консултиране, дейности за социално включване, организиране на свободното време.
И започна истинска Одисея: „борба” с майката детето да бъде слухопротезирано, за да започне динамична работа за наваксване на пропуснатото през изминалите 5 години от живота на Силвия; да бъде отстранена третата сливица, която създаваше много затруднения в храненето, физическото състояние на детето, усложнения във връзките уши-нос-гърло.
При контактите ни със Силвия, тя гледаше неразбиращо и теменужено-сините й очи често се пълнеха със сълзи. Беше необходима почти година, през която с помощта на екипа, майката постепенно разбра, че никой няма да се присмива на детето, ако му се постави слухов апарат; почти толкова време беше необходимо, за да може майката да осъзнае какви са последващите проблеми, ако не бъде отстранена хронично възпалената трета сливица: възпаление и уплътняване на лигавицата, която ще усложни съществуващите проблеми; опасността от алергични прояви; промяна на захапката и необходимостта от поставяне на коригиращи приспособления при смяна на зъбите…
Объркана и отчаяна от проблемите при детето, оставена от бащата сама да решава всичко за детето, майката ни се довери. И започна динамичната промяна… Разнообразни занимания – учене чрез занимателни игри, много рисуване, изработване на различни предмети от хартия, малки елементи, прежда и пластилин, участие в занимания с аниматор, групови занимания, разходки и общуване сред природата, игри и смях …
И резултатите бяха налице: бързо обогатяване на речниковия запас, създадени умения за ефективно общуване, развиване на силните страни на детето. Дори не се наложи отлагане на предучилищната подготовка – вече в различна среда: разговори с останалите деца и с персонала на детската градина; задаване на въпроси, характерни за 4-годишните деца; много желание за работа още и още – Силвия като че ли бързаше да порасне с дни и часове.
Невероятна беше радостта на родителите, когато Силвия постъпи в първи клас! И тя като всички останали деца пое огромната пълна чанта и като че ли сама си постави отговорностите – да слуша внимателно в час; да изпълнява задачите, свързани с промяната при слуховите апаратчета; при всяко идване в Центъра да ни разказва какво я затруднява, какво би искала да научи, какво още да направим. Многократно осъществявахме контакти с ресурсния й учител, с класния ръководител, с училищния психолог, със сурдопедагога, като се стараехме да координираме действията си, за да се получи хармонизиране на подготовката и промяната при детето. Допълнително работехме с директора на училището и с класния ръководител по промяна на нагласата на децата и родителите към Силвия. Така тя беше обгърната с внимание, разбиране и помощ от другите деца.
Започна естественият процес на личностна промяна – съобразяването с характерните особености на детето, с възможностите и желанията му, Силвия е вече в пети клас и по нищо не отстъпва на останалите й съученици: оказваме помощ при писане на домашните работи, попълваме заедно пропуските при изучаване на учебния материал. При решаване на текстови задачи и задачи от геометрията, все още има нужда от разясняване. Подобрена е четивната техника, а също и справянето с упражненията по български език. Среща трудности при четене, писане и изговаряне на английски език, но винаги може да разчита на нашата помощ. Силвия постига добри резултати при изходните и входните нива в училище, като покрива ДОИ. Отчита се подобряване на училищния успех. Все още има затруднения, свързани с осмислянето и възпроизвеждането на текстове от разказвателните дисциплини. Детето беше включвано в различни ролеви игри заедно с други деца. Бяха й поставяни различни творчески задачи. При някои от тях изпитва затруднения, но полага усилия за справяне с изискванията. Провеждаме занимателни игри за развиване на концентрация, памет, мислене. Включваме я в групови и индивидуални сесии, които се провеждат под формата на презентации, ролеви игри, беседи и дискусии.
Забелязва се положителна промяна и в поведението на детето. Изградила е степен на самостоятелност в извършването на различни дейности от ежедневието и бита – подготвя се сама за училище, има ориентация в пространството, ходи самостоятелно до училище. Усвоила е нови умения – може да подрежда и подготвя сама маса за храненията си, спазва дневен режим. Все още се нуждае от насърчаване, подкрепа и похвала в извършваните действия, за повишаване на самочувствието й.
В изминалите години отношенията между майката и бащата на детето бяха влошени и те бяха изправени пред развод. С подкрепата на екипа от ЦСРИ „ЕВРИНИ” те преодоляха затрудненията и сега заедно се радват на успехите на детето. За определен период от време и двамата бяха безработни. Консултираха се със специалистите ни по различни въпроси, които ги притесняваха, най-често свързани с развитието на детето и взаимоотношенията вкъщи и в училище. Благодарение на това, детето укрепна и физически: то няма нужда от специална рехабилитация, но въпреки това с голямо желание посещава рехабилитационни занимания. Работата с нея включва общоразвиващи упражнения за всички мускулни групи; упражнения за коригиране на неправилното телодържане; спортни игри за развиване на двигателни качества: сила, бързина, гъвкавост, издръжливост.
Заниманията със Силвия създадоха предпоставки тя да засили интереса си към рисуването. През ваканциите тя идваше ежедневно в Центъра ни, занимаваше се със специалистите и рисуваше със специалист терапевтични дейности. Успяхме да я включим в Конкурс на Кмета, в който тя спечели първо място; последва включването й в пленер, на който работеше със специалист. Включихме я в Национален конкурс, организиран от БЧК, за подкрепа на творческото развитие на деца и младежи в категория „Изящно изобразително изкуство”- във възрастова група 6-11 години. Тя спечели II място с право на годишна стипендия за развиване на творческите й заложби. Щастлива беше не само тя, а и родителите й, които често споделят колко са впечатлени от постиженията й.
*Името на детето е променено, но всичко останало се базира на факти.
Автор: Нели Кирякова
Председател на Сдружение „ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ”
