„Страх, несигурност и съмнение“ (на английски: Fear, uncertainty and doubt – FUD) е името на дезинформационна стратегия, използвана в продажбите, маркетинга, връзките с обществеността, политиката, сектите и психологическата война. Целта на FUD е да въздейства с разпространението на негативна, съмнителна или откровено невярна информация, която отключва страхове. Стратегията датира поне от началото на XX век, но с навлизането на социалните мрежи прилагането й става все по-лесно и по-прецизно. А когато доверието към институциите е критично ниско, дезинформацията е още по-ефективен инструмент. Това се случи с публикуваната в началото на годината Национална стратегия за детето 2019 – 2030. Около нея се създаде огромна истерия, стигна се дори до улични протести и в крайна сметка приемането й беше замразено.
Дори след намесата на (разбира се) Бойко Борисов и спирането на работата по документа, атаките не спряха. Фокусът им се измести от това как държавата забранява да си бием децата и ще ни ги взима (неща, с които стратегията не се занимава) към атака срещу Норвежкия финансов механизъм и организациите, които получават пари от този фонд. „Взимат децата ни и ще ги дават на норвежки гей двойки, които ще ги прекръстят на Мохамед“, беше едно от добрите иронични обобщения на сюжета.
Въпреки че тази история стъпва на изцяло фалшиви новини, тя успя да увлече много хора и да предизвика реакция от държавата. Протичането на кампанията, посланията й, както и фактът, че се опитва да създаде силно конфликтна тема, накараха някои хора да подозират, че това е класическа хибридна атака, каквато Русия използва, за да отслаби държавите, към които е враждебно настроена. Това предположение, разбира се, вероятно е пресилено, но организациите, които предизвикаха цялата истерия, заслужават повече внимание.
Властелините на истерията
Ключовите играчи в спекулациите около стратегията са няколко. Един от тях е сдружението „Асоциация общество и ценности“ (АОЦ), свързано с евангелски, методистки и други религиозни и крайно десни организации, което от години саботира инициативи, свързани с правата на семействата и децата. От АОЦ се гордеят, че благодарение на тях фактическото съжителство отпадна от проекта за Семеен кодекс (2009 г.). Те попречиха на задължителното предучилищно образование от 4-годишна възраст, на легализирането на евтаназията (2011), на сурогатното майчинство (2011-2012), на Закона за детето (2011-2012) и др. Миналата година те бяха в основата на кампанията срещу Истанбулската конвенция. По-малко успешна, но показателна беше кампанията им през 2017 г. „НЕ на Хелоуин! ДА на Будителите!“, според която „празникът няма място в българските училища и детски градини, защото излага на сериозни рискове децата и е напълно лишен от нравствени ценности“.
АОЦ често превежда и разпространява публикации на американската организация Family Watch International, които са смесица от псевдонаука, фалшиви новини, хомофобия, послания против семейното планиране и сексуалното образование. АОЦ е била член на международната организация „Световен конгрес на семействата“ (World Congress of Families). Конгресът води кампании и лобира на международно ниво срещу ЛГБТ равноправието и еднополовите бракове, порнографията и абортите и е „за“ това, че обществото трябва да бъде построено върху „доброволния съюз на мъж и жена, встъпили в доживотния завет на брака“. Заради това е в списъка на организациите, „разпространяващи омраза“, на Southern Poverty Law Center – една от авторитетните правозащитни структури в САЩ. Смята се, че „Семейният конгрес“ е изиграл роля в приемането на антиген законите в Русия и декриминализацията на семейното насилие, като често организира събития и там.
Мощната офанзива срещу българската стратегия започна във facebook групата „Не на стратегията за детето“, която по последни данни има над 100 000 членове. На пресконференция в БТА за нейни говорители се обявиха Савина Хаджийска, „блогърът“ Виктор Даковски и физикът Христо Лафчиев, който на последните местни избори беше кандидат в листата на ПП „Глас народен“. Запитани защо дават пресконференция и организират протести срещу документ, който е оттеглен, те отговориха, че оттеглянето било „замазване на очите“ и че стратегията вече „подмолно се внедрява“ в законодателството. Савина Хаджийска заяви, че „групата“ категорично е отказала покани за срещи в министерството на социалната политика и подчинената й Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД), за да дадат предложения по текстовете на стратегията. „Ние ще говорим за нещо много по-важно: за желанието на държавата и подбрани НПО-та да придобият огромна власт върху нашите семейства и върху нашите деца и да насочат огромни финансови ресурси от нашите пари за установяването на почти тотален контрол върху семействата и децата ни“, заявиха организаторите на пресконференцията.
Те подчертаха, че освен всичко друго са гласоподаватели, мрежа с клонове в цялата страна и реалният им брой със семействата им е 300 – 400 хил. души.
Против стратегията редовно се изказва и адвокат Петър Николов, който води дела за отнети деца. Адв. Николов е част от основания от „ловеца на бежанци“ Петър Низамов-Перата „Български юридически комитет – защита на гражданите с правни средства“ (БЮК). Слоганът на сдружението е „Антипод на Български хелзинкски комитет“.
В кампанията срещу стратегията се включиха също националистите от ВМРО и най-вече „Възраждане“ на Костадин Костадинов, известен във Варна и с прозвището Коста Копейкин. Те бяха сред първите, прозрели потенциала на темата за правата на децата да поляризира обществото и как тя може да им свърши работа преди изборите. „Поредната победа за Патриотите от ВМРО“, написа в профила си Ангел Джамбазки след оттеглянето на документа.
За стратегията сериозно
Националната стратегия за детето 2019 – 2030 е документ от 73 страници. За много хора този тип административно творчество е безсмислено, но, обективно погледнато, то е в най-лошия случай безвредно. Хората, които имат интерес в тази област, смятат, че стратегията задава рамка на поведение за различни държавни органи, от която има конкретни ползи.
Стратегията не е самоцелен документ, тя е нормативно изискуема според Закона за закрила на детето. Според Конституцията на Република България държавата има ясно определени отговорности към децата и техните семейства.
Много хора пропускат, че и сега има Национална стратегия за детето за периода 2008 – 2018 г. „В новата няма концептуално огромна крачка. Тя не заменя посоката на старата, хубавото е, че се старае да я надгради“, коментира пред „Капитал“ Надя Шабани, директор на Български център за нестопанско право и бивш председател на ДАЗД. „Един от основните фокуси през последните години беше деинституционализацията, грижата за изолирани, страдащи групи. Тази стратегия се опитва да надскочи това и да каже, че всички деца са ни приоритет“, каза Шабани. Тя нарече пълни спекулации твърденията, че според документа държавата ще взима деца от родителите им, и припомни, че дете може да бъде изведено от семейството само със съдебно решение, валидиращо решенията на социалните служби. „Проблемът е по-скоро обратният, че системата не може формално да вземе дете, чиито здраве и живот са застрашени; което е изоставено на паркинг или до кофите. Още по-абсурдното е, че тази стратегия не се занимава с тази тема и всъщност вменява много повече задължения на държавата, на конкретните отговорни институции като здравното, социалното министерство и др.“ Шабани обясни още, че един стратегически документ няма пряко правно последствие. „Ние имаме много стратегии, които остават само на хартия, само визии, без да се предприеме нито една конкретна мярка“, посочи тя.
„Това е най добрата стратегия, която сме имали. Тя обхваща всички деца и е насочена към тяхното благосъстояние, не само тези в риск“, коментира Георги Богданов от „Национална мрежа за децата“. „В стратегията не само че не пише, че ще се отнемат деца от родителите, а точно обратното – изрично е записано, че деца не трябва да бъдат отнемани поради бедност.
Не само че няма противопоставяне между деца и родители, а точно обратното – грижата за децата е поставена в контекста на подкрепа за цялото семейство“, казва той. По думите му документът предвижда разкриване на допълнителни места в детските ясли (сега местата в яслите стигат за 17% от децата, в документа е записано, че процентът трябва да се увеличи на 33%), увеличаване на качеството на образованието и намаляването на броя на отпадащите от училище, разкриване на детска болница и др. „Дори и в стратегията да има неясни неща или такива, които трябва да отпаднат, не ни остава време да го обсъдим сериозно. Вместо това се оправдаваме, че бялото е бяло и черното е черно. Дори и да има нещо за прецизиране, аз не мога да видя, защото трябва да се обяснявам на хора, които са против правата на детето и против човешките права. В среда, в която традиционно няма доверие в институциите, в общество с архаична образователна система, пропагандата вирее добре“, казва още Богданов.
Надя Шабани посочва, че няма никаква връзка между Стратегията за детето, Норвегия, норвежката система или норвежките фондове и т.нар. Норвежки финансов механизъм. „Не знам защо се спекулира с това. Едното възможно обяснение е, че тези фондове подкрепят проекти, свързани с утвърждаване на демокрацията и справедливостта.“ Със сигурност има хора, на които това пречи. Когато към това се добави и деликатната предизборна ситуация, заради която нито държавата, нито отделните партии искат да поемат риска да отстояват по-непопулярни позиции, тогава се получава перфектната буря от глупост – изхабена енергия, която не води до никакъв резултат.
Източник: в. Капитал, автор Десислава Лещарска
Снимка: freeimages.com
