Ирина Попова e координатор проекти на сдружение „Приятелско сърце”, собственик на фирма за корпоративни мероприятия, бакалавър моден дизайн – НАТФИЗ Кръстьо Сарафов, и магистър по бизнес администрация от „Сити Юнивърсити” Сиатъл.
– Ще ми разкажете ли повече за организацията, за която работите?
– Нашето сдружение се казва „Приятелско сърце”. Негови членове са българи, разпръснати в чужбина, и аз всъщност съм лицето, което координира дейността му в България. Като начало идеята беше сдружението да е обединяващо за всички фондации и неправителствени организации, които се занимават с деца сираци. След това дейността ни се разшири и изградихме доброволческа мрежа в дом „Петко Славейков” в София. Помагаме и на дома в Благоевград с най-различни неща. И така лека-полека дейностите ни се разшириха. Наели сме се също да организираме кръгли маси за неправителствени организации с цел обединяване и обмен на добри практики.
– Какви инициативи подкрепяте?
– Най-вече за образование за децата от институциите. Подкрепяли сме досега инициативи на фондация „За нашите деца” като курсове за превенция на изоставянето, образователни курсове в дома „Петко Славейков” и различни образователни лагери за социално слаби дечица. Най-вече смятаме, че трябва да се инвестира в образование, тъй като децата нямат нужда от шоколади и дрехи втора употреба. Затова мислим, че най-доброто, което можем да направим, е да ги образоваме, доколкото е възможно.
– С деца на каква възраст работите?
– От 7 до 18-годишна възраст.
– На какво ниво са домовете за деца, лишени от родителски грижи в България?
– Според нас домовете трябва да се закрият, тъй като не са работеща система, както вече всички видяха. От ЕС е регламентирано те да бъдат закрити, но тъй като това не може да стане в толкова кратки срокове, има разработени стратегия и план за затварянето им в близките 15 години.
– Каква е алтернативата, след като бъдат закрити домовете?
– Алтернативата са т. нар. защитени жилища, което представлява жилище с 6 -7 деца, в което сами си чистят и готвят, като естествено за тях пак се грижат психолози и социални работници. Децата обаче са по-малко и по-близо до семейната среда и имат възможност сами да се грижат за себе си, докато в момента в институциите всичко им е дадено наготово. Тоест на 18 години, като излязат от дома, не знаят как да си сготвят, нямат никаква хигиена и нямат никакви създадени навици. Повечето от тях ходят в помощни училища, но нивото на образованието там е много ниско. Да не говорим, че изследване е доказало, че децата от институциите са с физическа и мозъчна изостаналост. Отделно дечицата се чувстват много притеснени, че са сирачета и останалите деца им се подиграват. Следователно децата излизат много неподготвени за реалния живот от домовете и много трудно се интегрират в обществото. Едно от нещата, които нашето сдружение иска, е да стимулираме и подкрепяме откриването на повече „защитени жилища”, както и да изпращаме хора в сегашните домове, които да ходят там да общуват с дечицата и да ги образоват.
– По света каква е практиката? Има ли домове за деца, лишени от родителска грижа, или се залага на „защитените жилища”?
– По света в развитите държави се залага на „защитени жилища”. Това е работещата практика. В България също вече има подобни места, които работят много добре. Едно такова се намира в община Божурище и в него живеят тийнейджъри, които вече са излезли от домовете. Там се търсят мотивирани деца, които имат право на престой до една година. В тези жилища се работи с тях – да си довършат образованието, намират им работа, стажове. Изобщо по всякакъв начин ги стимулират и им помагат да се интегрират в обществото. Тъй като обаче тези места не винаги намират начини за финансиране, това е един добър начин хората, които имат възможност, да помогнат с благотворителност.
– Мислите ли, че българинът е отворен за благотворителност?
– Не мисля, че българинът е социално ангажиран. Ако може например да събере дрехи втора употреба, ще е супер, или да дари някаква сума пари на дома и да се чувства облекчен, да не му тежи на съвестта – свършил е нещо. Това обаче вече не е работещият вариант.
– А работещият вариант според вас е да се ангажират лично хората да ходят да помагат, така ли?
– Да, децата имат нужда от внимание и комуникация с обществото, или другият вариант е, ако хората даряват пари, то да ги даряват на частни училища или езикови школи, предлагащи образователни курсове, които ще използват събраните средства, за да подобрят образованието на децата от домовете. Истината е, че най-лесното е да дариш парите за дома на общината и те да решават какво да се случва с тях, но това не работи.
– До каква степен е вярно, че в домовете се случват всякакви издевателства над децата и че ръководството на повечето от тези институции прибира парите и нищо не стига до децата?
– По моя преценка по домовете няма много голям контрол, но това се дължи изцяло на факта, че там работят по-малко социални работници и психолози. Екипът на дома е много по-малък, отколкото трябва да бъде. Другото е, че тези хора, които работят в домовете много тежка работа, получават много ниски заплати, което, от една страна, не е оправдание за държанието им, но, от друга, е много силен фактор.
– Повечето от дечицата в домовете в България са сираци или просто са изоставени от родителите си?
– Оказва се, че процентът деца, които наистина са сирачета, е много малък. Повечето са деца на социално слаби семейства и родителите им много рядко ги взимат или отиват да ги видят. Родителите обаче не се отказват от правата си върху тях, което прави невъзможно осиновяването им, а реално не искат да се грижат за тях.
– Значи се получава някакъв омагьосан кръг – хем са ги оставили, хем не дават да ги осиновят?
– В повечето случаи е така, но понякога родителите се появяват веднъж на две години и виждат децата си. Така дечицата знаят, че там някъде има мама и татко и са с надежда, че един ден те ще си ги вземат, което реално е много тъжно. Затова в стратегическия план за закриване на домовете ще се наблегне на превенция на изоставянето на деца, защото досега много малка част от бюджета отива по това перо, а би трябвало да е обратно. Аз лично съм оптимист, че планът ще проработи и се надявам, че държавната администрация ще работи с неправителствените организации, за да могат да постигнат целта по-бързо.
– Разкажете ми за последната ви инициатива, която се проведе наскоро?
– Мероприятието беше подкрепено от английска фирма за недвижими имоти, която има офиси в 43 страни. По случай годишнина от създаването им те решили да организират във всички тези държави благотворителни мероприятия. Заедно решихме да подкрепим дома в Благоевград да изградят футболно игрище, защото там момчетата са много запалени по футбол, а няма къде да играят. Особено сега покрай световното на момчетата от дома още повече им се иска да играят футбол, а нямат къде. Затова организирахме футболен турнир, в който участваха 12 корпоративни футболни отбора и отделно организирахме различни кръжоци. Идеята беше това да е като семеен ден – мъжете да играят футбол, а децата и жените да се забавляват. Имаше такса за всеки отбор във футболния турнир и за кръжоците и всички пари отиваха за каузата.
– Какво представляваха кръжоците или уъркшоповете за жените и децата?
– На уъркшоповете бяха поканени семействата на всички участници във футболния турнир. Подбрахме за участници в инициативата “Горичка”, които правиха чанти от винил от използвани вече материали. Хората сами си крояха чантите, които след седмица им се доставят вече ушити. Другото в рамките на мероприятието беше насочено към дамите, които искат да си направят бижута. За това ни помогнаха от арт ателие “Манги”. Беше много забавно, всички се сдобиха с нови и много красиви бижута. За децата забавлението беше благодарение на “Tворчески център” и се направиха най-различни много красиви вещи и играчки от ненужни и употребявани материали. И освен че имаше добра кауза, се научихме да правим красиви и практични неща от ненужните вещи.
– Колко пари успяхте да съберете?
– Събрахме 2800 лева, които най-вероятно няма да стигнат за футболното игрище, но ние ще додадем, за да може това да стане реалност.
– Какви са следващите ви инициативи?
– Имаме план в средата на септември да организираме мероприятие, което да бъде само с подобни кръжоци и уъркшопове в някой парк в София. Ще имаме възможността да привлечем и случайни хора, които да бъдат информирани повече за благотворителността и за съдбата на децата в домовете и как могат да помогнат. Така целим да ангажираме социално повече хора. Смятам, че нещата ще се получат, просто трябва тази информация да стигне до повече хора. Също така не бива да не се разпространяват само лошите неща за издевателствата по домовете и всеки да се стресира, като стане въпрос за деца от домовете. А толкова много неправителствени организации работят непрекъснато за подобряване на условията в домовете и наистина ситуацията е много по-добра, отколкото преди няколко години. Случват се неща, но всички трябва да се обединим, за да помогнем нещата наистина да се променят из основи.
Източник: Новинар
