В интервю за в. „Монитор“ генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова разказва за проблемите в образованието в световен мащаб и за мерките, които организацията е предприела. Тя поставя акцент върху образованието на сирийските деца, както и на разрушението на исторически и културни паметници в страната. Също така Ирина Бокова коментира прекратяването на финансирането на ЮНЕСКО от страна на САЩ.
– Госпожо Бокова, ЮНЕСКО публикува годишния си доклад по програмата „Образование за всички”, където има много тревожни констатации. Защо светът не може да реши този проблем в 21-ви век?
– Тази година докладът беше посветен на качеството на образованието и на проблемите на учителите и, разбира се, по какъв начин могат да се постигнат целите на програмата „Образование за всички”. Основният извод е, че в света има глобална криза на образованието и тя засяга главно деца и млади хора в неравностойно положение. 250 милиона деца по света не притежават основни умения, като повече от половината не могат да четат и да пишат, въпреки че някои от тях са преминали началния курс на образование. Заради лошото качество на обучение те на практика са функционално неграмотни. В някои африкански страни на юг от Сахара 40% от населението на възраст между 15 и 24 години не могат да четат. Сред младите жени и сред момичетата неграмотността е много висока.
Смятаме, че решението на този проблем не може да се отлага повече. За съжаление в много страни не се отделят от бюджета достатъчно пари за образование. ЮНЕСКО смята, че всяка държава трябва да отделя най-малко 6% от брутния си вътрешен продукт за образование. Само 41 от общо 150 страни, изследвани от нас, го правят.
– Вие правите само констатации или имате програма за действие?
– Имаме много програми, самата програма „Образование за всички” е една стратегическа цел. Този доклад е съсредоточен върху качеството, а учителите са най-важният фактор за това.
ЮНЕСКО разработи миналата година за първи път в света един метричен начин за оценяване на качеството на началното образование, универсално за целия свят. Това беше разработено от Института по статистика на ЮНЕСКО в Монреал заедно с УНИЦЕФ и института „Брукингс” във Вашингтон. В момента колегите работят върху методика за оценяване на качеството на средното образование.
– Как могат да се убедят по-слаборазвитите държави, че образованието и грамотността отварят пътя към икономически просперитет?
– Ние публикувахме неотдавна един доклад за това как се отразява образованието върху всички сфери на развитие в държавата. Влияние на образованието в здравеопазването, заетостта, околната среда, и отново доказахме с конкретика, че най-добрият начин да се постигне устойчиво развитие е чрез образованието, най-добрият начин да има социална мобилност в обществото и да се преодолее неравенството е пак в образованието.
За съжаление виждаме, че след кризата през 2008-2009 г. неравенството в света се увеличава – и в развитите, и в развиващите се страни, и най-добрият начин да се намали тази ножица е образованието.
– Проблемът с ромската интеграция, който влезе в предизборната риторика за европейските избори, е пак свързан с образованието. Какво конкретно прави ЮНЕСКО, за да ходят повече ромски деца на училище?
– По въпроса за образованието на ромските деца ЮНЕСКО работи заедно със Съвета на Европа, който има също много силни програми в тази област. Това е европейски проблем. Данните са много тревожни. Знаем, че половината от ромските деца в Европа не завършват и основно образование, което създава една нездрава социална среда. Заедно със Съвета на Европа искаме да подберем добрите практики и да ги разменим, ако някъде дадена политика работи.
Миналата година ние направихме един онлайн модул за учители и възпитатели, които обучават ромски деца и деца от малцинствата. Заедно с Националната комисия на ЮНЕСКО на Словакия организирахме семинар за подготовка на учители за ромски деца в предучилищна и началноучилищна възраст. В него участваха и педагози от България, Румъния, Босна и Херцеговина, Сърбия и Унгария. Целта беше да се усвоят някои специални техники за обучение на тези деца.
Сега през януари ЮНЕСКО публикува заедно със Съвета на Европа учебник с насоки за предучилищно обучение на ромски деца. Там е събран целият опит и всяка страна ще може да извлече специфичното за нея. Приносът на ЮНЕСКО е именно в подготовката на учителите, които образоват ромските деца.
– Как работи ЮНЕСКО със сегашните управляващи в страните от „Арабската пролет” – Египет, Тунис, Либия. Проявяват ли те разбиране по проблеми като образование, опазване на културното наследство?
– Ние имаме офиси във всички тези държави – Египет, Либия, Тунис, Йордания. Работим в областите, в които сме силни – образование, опазване на културното наследство, свобода на медиите. Имаме програма за обучение на журналисти в Тунис, работим по тази тема и в Либия. Заедно с експерти в Тунис помагахме при изработката на новата конституция – за правото на образование, свободния достъп до информация, свободно изразяване на мнения.
Най-много ни безпокои в тези страни опазването на културното наследство. Имаше нападение срещу културни паметници по време на прехода, който не беше лесен. И сега има. Неотдавна имаше експлозия в Музея за ислямско изкуство в Кайро. Веднага изпратихме наши специалисти да оценят щетите и да кажат как можем да помогнем да бъде възстановен музеят.
– Какво става с културните и историческите паметници в Сирия, каква е картината на разрушенията там?
– Имаме непълна информация, макар че работим с много неправителствени организации вътре в страната, както и с официалния сирийски Институт за паметници на културата. Има нападения и разрушения на паметници на културата, включени в списъка на ЮНЕСКО. Беше много важно, че Съветът за сигурност на ООН прие с консенсус на 22 февруари резолюция, в която има силен призив към всички страни, въвлечени в конфликта, да опазват културните паметници. Аз бях сезирала всички членове на Съвета за сигурност, генералния секретар Бан Ки Мун, специалния пратеник на ООН за Сирия Лахдар Брахими.
Това, което ни безпокои също и което е скритата картина на конфликта в Сирия, са незаконните археологически разкопки и незаконният износ на паметници на културата, което става в момента. Директорът на сирийския институт за паметници на културата ни показа една стряскаща карта на такива незаконни разкопки. Алармирали сме Интерпол, Световната митническа организация и с общи усилия успяхме да спасим някои незаконни продажби в съседни държави. Това е един огромен проблем, който не е в центъра на общественото мнение, но ще има много дългосрочно отражение върху културното наследство.
– Сред сирийските бежанци има много деца, които се нуждаят от училище, а родителите им от работа. С какво помага ЮНЕСКО?
– С финансовата помощ на ЕС и някои други страни от региона работим главно в Йордания, Ливан и Ирак. Най-големият ни проект e в най-големия бежански лагер в Йордания – Заатари, където една от програмите ни е свързана отново с обучение на учители. В Ливан подпомагаме министерството на образованието, в Ирак също.
Основната ни задача сега е да оказваме психо-социална помощ на учителите, а също така един от проектите ни, за който се надяваме да получим финансиране след донорската конференция в Кувейт, е за учебни материали. Въпросът е децата в лагерите по какви учебни програми да учат – дали на приемащата страна или на Сирия, защото целта е един ден те да се върнат в родината си.
– Как се справяте с финансирането на дейността си, САЩ продължават да не плащат?
– Минахме много труден двегодишен период. Тъй като САЩ не бяха платили за 2011 г., ние загубихме повече от 30% от своя бюджет, преживяхме много трудна фаза на съкращаване на разходите, преструктуриране. Следваме приоритетите, определени от страните членки, замразихме някои програми. Разбира се, продължавам да настоявам САЩ да възстановят финансирането.
Имах размяна на позиции с президента Барак Обама, през декември бях в Държавния департамент, срещнах се с държавния секретар Джон Кери. Имам всички уверения на администрацията във Вашингтон, че се работи по този въпрос, и те показват, че имат силен ангажимент към нас. Но решението за подновяване на финансирането зависи от Конгреса.
Източник: monitor.bg
Снимка: sxc.hu/lusi
