– Д-р Стаменов, 35 години след първия успешен инвитро опит кои са най-смелите планове в тази посока? Вие сте връстник на този научен пробив и вероятно сте следили развитието от самото начало.
– Аз съм наистина жив свидетел на инвитрото, защото откакто се занимавам с медицина, следя развитието му. Така се случи, че първото дете, заченато инвитро се роди, когато аз влизах в казармата. И когато по-късно започвах да се занимавам с медицина, всички говореха шепнешком за чудесата като за алхимия. Самият аз вече повече от 15 години работя инвитро. И мога да твърдя, че една процедура, която навремето изглеждаше като магия, се превърна в рутинна. Нещо повече. Стигнахме до парадокса, че инвитрото се превърна в един от начините да се размножаваме, а не начин да лекуваме екзотични болести. И като че ли стана метод за преодоляване на нашата биологична некомпетентност в репродукцията.
– В какво по-точно се изразява биологичната ни некомпетентност в най-естественото нещо това да създадем и родим деца?
– Проблемът е, че жените имат болни яйчници, произвеждат лоши яйцеклетки, а мъжете – лоши сперматозоиди. Връзките на съвременния човек са краткотрайни и се мисли за секс, а не за създаване на деца. За тях се сещаме твърде късно. С две думи ние не помагаме, а напротив, правим всичко възможно в един момент да стигнем до невъзможността да имаме деца.
– Дайте пример на процедура, която преди години сме смятали за невъзможна, но вече е факт?
– Не сме вярвали, че един ден ще може да селектираме ембрионите и да отстраним тези, които носят генетично заболяване. Ще дойде време и вярвам, че ние ще сме свидетели и на генетичното лечение. И не само с отстраняване на „болните“ ембриони. Човек може да има болен ген, но може да го накараме да стои „мълчалив“ и да не проработи. Ето това е една бъдеща задача не само на репродуктивната, а въобще на съвременната медицина.
– Докъде ще стигне развитието и напредъкът?
– Не става въпрос толкова докъде може да стигне медицината, а по-скоро въпросът е докъде трябва да стигне. Това е по-важното. Защото в технологиите науката може да стигнат много далеч. По-същественото е да решаваме практическите проблеми. А основната цел на нас, лекарите, е да съхраним възможността на хората да се възпроизвеждат. И всички, които искат, да могат да имат деца. Защото сега много хора, които заслужават и силно желаят това, не могат да го получат.
– Успява ли науката да навакса и да отговори на проблемите на бездетните семейства, които се увеличават?
– Науката успява, но ние бягаме пред нея. Науката решава един проблем, ние й поставяме нови 10. Защото такъв е начинът на живот, който водим. Ако през 1978 г. инвитрото беше измислено за жени, които нямаха тръби, сега то „обслужва“ хиляди случаи, но найвече това се налага при жени, които нямат яйцеклетки, и мъже, които нямат сперматозоиди. А всичко това е последица от начина ни на живот. Затова в началото казах, че инвитрото стана начин за размножаване, а не за лечение. Само една цифра – днес в света се раждат над 300 000 бебета инвитро. Това е страшно много.
– Кое е най-абсурдното желание, което е отправяло към вас бездетно семейство или жена?
– Хората знаят много за възможностите на асистираната репродукция, въпросът е, че техните искания понякога надхвърлят моралните казуси. Всички трябва да имаме лимит. Защото има отговорност и етични кодекси, които трябва да се спазват. Например, ако при бездетната двойка мъжът няма добра сперма и е с азооспермия, а жената да настоява да направим инвитро процедура със сперма от баща му или от роднина. Лично аз отказвам да направя подобно нещо. Винаги се питам, когато детето се роди и този дядо го прегърне, той всъщност дядо ли е или ще му е татко… С всички произтичащи от това морални и етични норми. Или пък, ако жената дълги години е имала провал с оплождането и настоява да се върнат много ембриони, за да е сигурна, че поне един ще се „хване“. Да, но ако се получат всички? При 3-4-плодна бременност ние носим отговорност да се родят недоносени бебета, носим отговорност за здравето и на майката, и на децата. Друг сериозен морален проблем при инвитрото е, като се получат близнаци и със съвременните методи на диагностиката установим, че единият има увреждане. Тогава какво правим? Унищожаваме, прекъсваме бременността или оставяме майката да поеме риск да има едно здраво бебе и друго, което не е.
– Преодоляха ли се най-големите страхове на инвитрото?
– Мисля, че със съвременната медицина и с начина, по който работим всичко ще бъде контролирано. Не вярвам да дойде време да кажем, че тази процедура е вредна, напротив с времето стойността й ще нараства.
Източник: в. „Монитор“
Снимка: novini.bg
