Интервю на в. Монитор със Светлана Ломева, зам.-министър на образованието.
– Г-жо Ломева, кои европроекти по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” ще стартират през 2010 г.? Какви са акцентите и колко са осигурените средства?
– Осигурени са около 190 млн. лева за проекти, които ще бъдат финансирани тази година и за продължаване на проекти, които са от миналата. Акцент в тези програми следват приоритетите на министерството, които са заложени в четиригодишната програма. Да започнем от първия приоритет – качество на образованието. Това директно се връзва с един от проектите по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” – “Информационни и комуникационни технологии в образованието”. Това е проект, който ще продължава и тази година, един доста мащабен проект. Той обхваща по-голяма част от учителите. Амбицията на колегите през следващите година е вече да обхванат 70-80% от учителите, които имат възможност да получават безплатен домашен интернет. Това дава добра възможност на преподавателите да имат достъп до интернет, където да подготвят своите учебни часове. През следващата година ще стартира и програмата “Наука и бизнес” – тема, която е много актуална на европейско ниво. Да направим усилия да свържем науката с бизнеса. Тоест научните открития и постижения да имат веднага приложение в бизнеса. И бизнесът да участва в поставяне на задачи.
– А как образованието в училище ще се обвърже с практиката и изискванията на бизнеса?
– Друга тема, свързана с проекти, е връзката на образованието с бизнеса. Много е важно е да се обвърже образованието с практиката. Много се радвам, че с колегите успяхме да защитим пред Комитета за наблюдение по Оперативната програма “Развитие на човешките ресурси” една програма, която ще стартира през следващата учебна година за общообразователните училища, която ще даде възможност на учениците да ходят на практики в реална бизнес среда. Досега имахме такава програма, която беше по-скоро свързана с професионалното образование – да отидат през ваканцията на практики. Сега даваме такава възможност на всички училища. Например в езиковите гимназии децата с английски да усъвършенстват своя език. Те ще имат възможност през ваканцията да отидат на практика във фирма, която ще им позволи реално да практикуват своя език. Програмата ще обхване около 3000 деца. Междувременно в края на 2009 г. приключи събирането на проекти по две от програмите по човешки ресурси. Те са насочени към втория приоритет в нашата програма – включващо образование – интегриране на деца от малцинствата и деца със специални образователни потребности. Две програми бяха обявени – едната за интегриране на малцинства е на стойност 12 млн. лв. Другата за деца със специални образователни потребности – за включваща среда, е на стойност 10 млн. лв. През следващата година се надявам проектите по тях да бъдат изпълнявани добре. Защото едва след затварянето и намаляване броя на помощните училища започва действителната интеграция на тези деца и то след развиване на включваща среда в общообразователните училища.
– Какъв е стимулът на един директор в нашите общообразователни училища да включи точно такива деца в класовете си?
– Един от стимулите е възможността да се спечели проект и с него да подготви и учителите в своето училище и самата среда да е подготвена за децата със специални потребности. Другата алтернатива е наказанието. Но това не е най-добрият вариант. Не винаги когато се върви към наказание, се постига нещо добро. Винаги съм държала директорите да бъдат стимулирани, така че чрез допълнително финансиране чрез неправителствени организации да работят с такива деца и разбира се да постигнат добри модели на работа и свързване на всички деца в едно училище, независимо от етнос и образователни потребности.
– А ще бъдат ли наказвани директори, ако не се грижат за интеграцията на децата?
– Разбира се. И сега има такива възможности по нормативна уредба. Ние сме дискутирали и с Държавната агенция за закрила на детето, че въпреки тези възможности в законодателството това не работи. Досега нито един директор не е наказан заради това, че не е приел дете със специални образователни потребности. Самата процедура е сложна за доказване. Съвсем скоро преди месец имахме среща с родители, които споделиха проблемите си, че децата им не могат да бъдат приети в училище. Дискутирали сме, че трябва да помислим оттук нататък за по-строги наказания. Но не наказанието е решение – трябва да има нормативна уредба, но постигането на истински включваща среда става с промяна на мисленето, с промяна на нагласите от страна на учители и родители.
– Какво ще предприеме министерството в борбата срещу агресията в клас?
– Това също е важен проблем. Един от вариантите отново е чрез структурните фондове. Ние мислим за целодневно обучение все повече. Целта е децата да бъдат ангажирани с различни интересни форми на обучение. Докато обаче успеем да направим това нещо, са много важни извънкласните училищни дейности. Програмата “Училището привлекателно за младите хора” от две години насам дава възможност за интерактивни и интересни проекти, които осъществяват извън класна дейност. През 2008 г. средствата за тази програма са били 7 млн. лв. За 2009 г. средствата бяха 9 млн. лв., а сега решихме да станат 30 млн. лв. Това над тройно увеличение вече е гласувано от комитета за наблюдение на оперативната програма. Тече непрекъснато увеличение на средствата, за да се даде възможност все повече училища да ангажират своите ученици с различни интерактивни форми. По такива проекти има много добри практики – млади хора от едно училище имат възможност да работят с общината или с районния съд, получават се много интересни ролеви игри. Така децата с желание отиват там и второ – научават много повече за тези институции, което е част от гражданското образование. Това под някаква форма помага да се привличат децата към нещо друго, да усъвършенстват уменията си да работят в екип – и води до намаляване на агресията в училищата.
– Коя друга програма е насочена срещу агресията в училищата?
– Друг проект, който вече е заложен в нашата програма, е “Училище без насилие”. Има много добри примери на различни организации и е добре държавните институции да следват добрите практики и те да стават национална политика. Такъв беше случаят с една инициатива на УНИЦЕФ. В момента тя вече е заложена в нашата 4-годишна програма и обмисляме как да се развива стъпка по стъпка всяка година. Вярвам, че моделът на тази програма би помогнал за намаляването на агресията – децата в класа, в училище биват привличани не само да са пасивни свидетели срещу агресията, а да бъдат участници в изработването на правилата в училище и след това да се спазват тези правила. Психолозите казват, че когато 2-3 деца в един клас са по-буйни, те оказват агресия върху други 2-3 деца, които са по-затворени. А останалите са пасивни свидетели, които не искат да участват в тези неприятни проблеми. Трябва да съумеем да ги направим активни участници в решаването на проблема с агресията. Ако в училище не изграждаме тези умения и свикнем да бъдем пасивни, то след като излезем от училище, отново ще бъдем пасивни граждани. Децата трябва да бъдат включени в процеса на вземане на решение, на изработване на правила, след това те самите да съблюдават за спазването на тези правила.
– Това само идея ли е или функционира на практика? Къде децата сами пишат правилник срещу агресията?
– Това функционира в някои училища в София и провинцията. Идеята е реализирана от някои организации като УНИЦЕФ, добрите практики и резултати ще бъдат взети и този модел ще бъде препоръчителен да се разпространява в други училища.
– Какво предвиждате за справянето с проблема с отпадането от училище?
– Това е друг проект, който стартираме. Разбира се, програмата “Училище привлекателно за младите хора” помага децата да бъдат ангажирани в училище, за да може да се предотврати тяхното отпадане. В момента дирекция на министерство на образованието работи по друг подобен проект – “Без звънец”, насочен към децата, които са на ръба на отпадане. Идеята е след часовете да им се обръща повече внимание, за да усвояват материала. Програмата, която стартираме тази година -“Ограмотяване на възрастни”, пък е насочена към тези, които вече са отпаднали от образователната система. Предвидени са 15 млн. лв. Проектът ще даде възможност на млади и възрастни, които искат да завършат основно образование, да го направят. По данни на НСИ около 8% от българите нямат основно образование. Това са около 50 000 души. Те много трудно могат да се реализират на пазара на труда и затова разработихме тази програма. Тя ще стартира най-късно през март. Засега този проект си поставя за цел основно образование. Подготвяме също така образователен портал за възрастни с учебни помагала и обмисляме също да разработим електронни системи за образование. Така ще дадем възможност на повече хора, включително и на хора с двигателни проблеми, дистанционно да получат образование. Това е свързано и със световната политика за учение през целия живот и увеличаващия се процент на безработицата.
Георги Георгиев
Монитор
