„Интернет зависимост, мед.: болестно отклонение, свързано с пристрастяване към интернет и развиване на зависимост от него, чиито симптоми са непреодолимо желание да се влезе в мрежата, раздразнителност, нарушения на съня или на концентрацията на вниманието и др.“ – Уикиречник.
„Не ме касае“ си казват вероятно 90% от четящите статията. Но как бихте се почувствали, ако неочаквано се окажете на непознато място без телефона си и без достъп до интернет? Оказва се, че по-голямата част от нас изпитваме огромен дискомфорт, неудобство, притеснение, безпокойство и страх дори само няколко часа, след като сме останали без телефона си, особено в динамична обстановка, където трябва да се ориентираме, да чуем близките си или приятелите, да потърсим информация или просто да знаем „че сме в мрежата“ и във връзка с останалите. А сега си представете реакцията на едно дете, което дори за час не е оставало без „екрана“, тоест без достъп до устройства, свързани с мрежата. Оказва се, че много от децата изпитват паника, а отсъствието на телефона се чувства от тях като по-голяма липса дори от отсъствието на собствената им майка! Причината за това не е осъзната, а е следствие на чисто психологическа зависимост, аналогична на наркотичната. Породена е от твърде ранното и редовно използване на електронни устройства. Те не просто са направили детето зависимо, а са изменили изцяло начина, по който то обработва информация и мисли, факторите които влияят на неговите чувства и емоции и дори структурата на мозъка му!
Въпреки че тези проблеми редовно се повдигат, то няма значими промени в поведението на хората, семействата и на обществото като цяло. „Не осъзнавах колко забързан и претоварен е животът ми”, споделя Александрина Георгиева – инициатор за създаването на Фондацията „Офлайн кидс“. „Когато се роди първото ми дете, започнах да се разхождам в парка. Още първия път ме удари шокиращото осъзнаване, че от години не съм имала ден, в който просто да се разхождам и да се радвам на живота, без да бързам за някъде или да гледам в телефона. В този момент осъзнах, че това се дължи основно на факта, че до този момент съм била всяка свободна минута пред телефона или екрана на работа.”
Много родители са се сблъскали с проблемно поведение на децата си. Голяма част от децата не говорят на възраст от 3 или 4 години, което се разглежда като изоставане в тяхното развитие, поражда им проблеми при общуването с техните връстници и може да повлияе и развитието им в училище, както и тяхното самочувствие и самооценка. Поведението на „екраните деца“ описва Таня Иванова – слухово-речеви терапевт. „Все по-често консултирам родители, чиито деца не говорят, а са на 3, 4 годишна възраст. Децата не разбират речта на своите родители – било то кратки въпроси или прости инструкции. Когато искат нещо, посочват или дърпат родителя към желания предмет. Често се изнервят, тъй като остават неразбрани…“. Таня обяснява, че такива деца нямат интерес към играчките, не знаят как да манипулират с тях. Те нямат устойчив контакт и комуникация със своите родители и с другите хора. Не им подражават, не ги наблюдават, не поддържат зрителен контакт. Те търсят неистово възможността да гледат детски филми, песнички или клипчета. Често такива деца са раздразнителни, себични, проявяват се като егоисти, които искат да получат всичко на момента, не проявяват търпение, не могат да бъдат удържани на едно място или търпеливо да очакват резултата от нещо, често изпадат в истерии или проявяват агресивно и неудържимо поведение. Родителите често не знаят как да реагират, тъй като самите те не са поощрявали подобно поведение и не винаги правят връзката с екранното време, даже напротив – при подобни прояви родителите намират спасение в устройствата, които възстановяват спокойствието на детето и създават фалшивото чувство на спокойна и хармонична семейна среда.
Друг пример дава Милка Игнатова, майка и логопед: „При мен дойде прекрасно момиченце на 4 години, което не говореше и имаше проблеми с комуникацията. Момичето, докато е растяло, е гледало много часове на ден, на таблет и телефон, видеа, които е избирало само, т.е. без родителски контрол. Видеата били на различни езици и показвали сцени и действия, които явно детето не осъзнавало. Например забодена вилица в ръка, която се оказва торта. Детето след това опитва да си забоде вилица в ръката. Случаят не е единствен и не се сблъсквам за първи път“.
Примерът на Милка напомня, че децата не са формирани личности като нас възрастните, които да можем да разграничим реалност от фантазия, илюзия от инструкция. Децата тепърва изграждат своето мислене, нещо като предварително структуриране на матрица, в която след това подреждат и систематизират всичката постъпваща към тях информация. Ранното или прекомерно използване на екранно време на практика повлиява формирането на тази матрица, а от там и цялостния процес на обработка на информация.
Източник: ngobg.info
Снимка: pixabay.com
