„Насилието над деца се разраства като лавина“: институции, експерти и граждански организации търсят общия „ключ към закрилата“
Национална конференция „Ключ към закрилата“, организирана от Фондация „Асоциация Анимус“ по проект „Ключ към закрилата в Западна България“ в рамките на програма INSPIRE, събра на 14.05.2026 г. в София представители на институции, прокуратурата, полицията, социалните услуги, образователната система, местната власт и гражданския сектор за разговор по една от най-тежките теми пред българското общество – насилието над деца и системните дефицити в тяхната закрила.
От страна на Национална мрежа за децата в конференцията участваха Георги Еленков – юрисконсулт и директор „Политики за децата“, и Белла Дамянова – психолог и координатор „Политики за децата“.
Още в самото начало на конференцията стана ясно, че тазгодишният независим доклад ,,Бележник 2026 – Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“ на НМД ще бъде една от основните опорни точки на дискусията. Данни, анализи и изводи от доклада многократно бяха цитирани както от представители на институции, така и от експерти и доставчици на услуги, а редица от обсъжданите проблеми – от дефицитите в координационните механизми до липсата на устойчиви политики – се припокриха изцяло с констатациите в „Бележник“.
„Насилието над деца се разраства като лавина!“
Събитието беше модерирано от Надежда Стойчева – психотерапевт и директор на Фондация „Асоциация Анимус“. В уводните си думи тя очерта тревожна картина, стъпвайки както на данни от „Бележник“, така и на дългогодишната практика на Анимус в работата с деца и семейства. По думите ѝ слабата наказуемост на блудството, неглижирането на ранните бракове и ранните раждания като проявни форми на насилие, както и ескалиращите родителски конфликти остават огромно предизвикателство. Тя посочи, че близо 30% от случаите в Комплекса за социални услуги за деца и семейства, управляван от Анимус, са свързани с конфликти между родители, при които децата се превръщат в жертва на омраза, гняв и желание за отмъщение между възрастните.
„Насилието над деца се разраства като лавина“, заяви г-жа Стойчева. Според нея не е достатъчно институциите единствено да терапевтират и да подпомагат социално жертвите след настъпването на вредата. „Нужно е изпълнение на законите – заедно и координирано помежду ни“, подчерта тя.
Липса на Национална стратегия за детето, но и сериозни усилия за синхрон
След г-жа Стойчева думата взе г-жа Ива Касърова, заместник-председател на Държавна агенция за закрила на детето. Тя открои проблема с липсата на Национална стратегия за детето, но представи действащата Национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2023–2026 г.) и работата по втория план за действие към нея.
„От 265 общини само 12 не са изпратили информация по този план, което е индикативно за поетата от общините отговорност“, отбеляза тя.
По думите ѝ системата за закрила на детето е „дишащ организъм“, развива се, но е носител едновременно на положителни практики и сериозни дефицити. ДАЗД провежда обучения на органите по закрила, осъществява методическа подкрепа, супервизия и кризисна интервенция, но самата институция признава необходимостта от още много работа с фокус върху синхрона между отделните системи.
Представени бяха и данни от Националната телефонна линия за деца 116 111. През 2025 г. са регистрирани 25 356 обаждания, проведени са 13 078 консултации за психологическа подкрепа, а сигналите за деца в риск са 2036. Сериозно развитие бележи и чат приложението към НТЛД – тенденция, която показва, че все повече деца търсят помощ чрез дигитални инструменти.
„Всяка трета жалба до омбудсмана е пряко или косвено свързана с насилие или телесно наказание над дете!“
Ева Жечева – директор „Права на детето“ в институцията на омбудсмана и външен оценител в „Бележник“ на НМД – представи ролята на омбудсмана като независим мониторингов орган. Тя подчерта, че всяка трета жалба до институцията е пряко или косвено свързана с насилие или телесно наказание над дете.
Според нея насилието все по-често се превръща и в механизъм за решаване на родителски конфликти. Като основни проблеми тя открои скритата виктимизация, бавните процедури и липсата на реална координация между институциите. „Всеки орган работи сам за себе си“, предупреди д-р Жечева.
Тя цитира и мнения на деца, участвали в редица изследвания и консултации при омбудсмана – според тях са необходими повече емоционално учене, работа по темите на кибертормоза, реални последици за извършителите и автентично участие на децата в решенията, които ги засягат.
„Няма нито една държавна програма за подкрепа на деца със зависимости“
Доц. Михаил Околийски, който доскоро бе служебен министър на здравеопазването, представи предприетите от него стъпки за разпознаване на домашното насилие в здравната система, вкл. инструкции към медицинските специалисти от РЗИ за идентифициране на признаци на насилие.
Той обърна внимание и на подписаната от него концептуална рамка за здравно образование, която включва темите за домашното насилие, зависимостите и психичното здраве. Особен акцент беше поставен върху хазартната зависимост и употребата на психоактивни вещества сред деца и младежи.
Доц. Околийски отчете и издаването на две наредби, регламентиращи предоставянето на психотерапевтични услуги – стъпка към бъдещо заплащане на тези услуги от НЗОК и към осигуряване на по-масов достъп до психична грижа за деца и родители.
„Няма нито една държавна програма за подкрепа на деца със зависимости“, подчерта той, като допълни, че частните програми често струват около 5000 лв. месечно и са практически недостъпни за голяма част от семействата.
Участието на НМД: трайни дефицити на системата, липсващи координация и достъп до правосъдие
НМД представи множество данни и изводи от независимия мониторингов доклад „Бележник 2026“, като презентацията на Мрежата се превърна в ключова рамка за последвалите дискусии в хода на конференцията.
Теми като претовареността на отделите „Закрила на детето“, формализмът при координационните механизми, липсата на единна събираемост на данни, трудностите в наказателните производства с деца жертви и дефицитите в работата по случаи на домашно насилие впоследствие бяха многократно потвърждавани и надграждани от представители на прокуратурата, полицията, АСП, МОН и социалните услуги.
Акцент беше поставен от НМД върху раздела „Закрила на детето от всички форми на насилие“, оценен със среден 3,35 в „Бележник“, както и върху системните проблеми в работата по случаи на деца, жертви на насилие. Представени бяха дефицити в координационните механизми, проблемите с бланкетните социални доклади, високата натовареност на отделите „Закрила на детето“, липсата на единна събираемост на данни и трудностите в наказателните производства, свързани с деца, жертви на престъпления.
В презентацията на НМД беше обърнато внимание и на проблемите при индивидуалните оценки, недостатъчното използване на специализираните помещения за изслушване на деца („сини стаи“), както и необходимостта всички деца – жертви или свидетели на насилие – да получават мултисекторна, чувствителна към детето подкрепа, която да предотвратява вторичната виктимизация.
Представени бяха и данни, свързани с онлайн насилието, включително работата на Националния център за безопасен интернет (Safenet.bg) и липсата на достатъчно устойчиви политики и държавна подкрепа за защита на децата в дигитална среда.
„Децата жертви се превръщат в насилници“
Мариана Иванова, главен експерт в дирекция „Социални услуги за деца и възрастни“ към Столична община, представи трудностите пред децата, напускащи алтернативна грижа. Тя говори за тежките последици от натрупаните форми на насилие и травма, вкл. за случаи, при които деца, преживели многократно насилие и обект на разсиновяване (/разсиновявания), впоследствие самите проявяват тежко насилствено поведение.
Според нея са необходими дългосрочна грижа, психична подкрепа и семейно консултиране, вместо краткосрочни и формални интервенции.
Прокуратурата: „Данните за рискова среда стоят като характеристика по делото и нищо не се случва“
Лилия Кариева и Нора Манолова, експерти от Софийска районна прокуратура, представиха гледната точка на прокуратурата по случаите на деца, жертви или извършители на престъпления, като обърнаха внимание на трудностите при гарантиране на техните процесуални права.
Особен акцент беше поставен върху индивидуалните оценки. По думите им полицейските служители често нямат необходимия ресурс да направят реална задълбочена оценка на средата и нуждите на детето. Дори когато такава оценка е качествено изготвена и тя съдържа индикации за рискова семейна среда, респ. СРП сезира отдел „Закрила на детето“, това остава „като характеристика по делото и нищо не се случва“.
Нуждата от единна събираемост на данни за насилието
Инспектор Десислава Цанкова от сектор „Детска престъпност“ към Главна дирекция „Национална полиция“ разказа за тежки случаи, при които дори новородени и бебета са поставяни под полицейска закрила.
Тя обърна внимание на ранните раждания като форма на насилие, както и на ескалиращите родителски конфликти и случаите на родителски отвличания. Представени бяха и данни от централизираната полицейска статистика за престъпления срещу деца.
Темата отново постави въпроса за липсата на единна събираемост и споделяне на данни между институциите – проблем, който беше потвърден от почти всички участници в конференцията.
Враца: позитивен пример за координация и спад на детската престъпност
Гергана Вълчева, експерт към Община Враца и секретар на МКБППМН, представи опита на местната комисия във Враца. По думите ѝ екипите там се опитват да работят отвъд ограниченията на разпокъсаната нормативна рамка и да търсят реална свързаност между системите.
Работи се активно с ДСП, родители, Младежкия БЧК и Младежкия център във Враца, вкл. с фокус върху малките населени места. По европейски проект местната комисия си партнира и с експерти от Румъния, където отделите „Закрила на детето“ и местните комисии функционират в обща структура с ясно регламентирана институционална отговорност.
Като значим успех беше отчетено, че 40% от регистрираните деца с противообществени прояви са снети от отчет, а в последните години в община Враца се наблюдава чувствителен спад на детската престъпност.
АСП: Намаляващ брой социални работници, търсят се спешни решения
Даниела Симова и Анелия Желева от дирекция „Закрила на детето“ към Агенция за социално подпомагане потвърдиха част от изводите на НМД и доклада „Бележник“ за кризата в системата на закрила.
Те представиха данни, според които през 2024 г. социалните работници в отделите „Закрила на детето“ са били 1040, а през 2025 г. броят им вече е спаднал до 917. В отговор на този проблем в АСП е създаден специализиран отдел за мониторинг, координация и методическа подкрепа, като се изпълнява и нов проект за обучения и посещения във всяка регионална дирекция.
Училищата – между страха от „свръхреакция“ и липсата на яснота за пределите на институционална отговорност
Лорета Колева, началник на Регионално управление на образованието – Враца, представи както добри практики, така основни предизвикателства пред училищата при разпознаване и насочване по случаи на насилие.
Тя припомни тежкия казус от с. Крушовица, при който дете е било принуждавано да живее в селскостопанска постройка. Учителите дълго време са се колебаели дали са налице достатъчно ясни признаци на насилие, страхували са се от погрешна преценка и възможна „свръхреакция“, а сигналът в крайна сметка е подаден чрез трето лице.
Според г-жа Колева са нужни ясни и споделени критерии за разпознаване на насилие („да знаят към кого какво в кой момент да насочат и какво да очакват като реакция“), добре подготвени училищни екипи и реално взаимодействие между институциите. Тя подчерта и значението на педагогическите съветници и психолозите в училищата, като отбеляза, че макар броят им да нараства – както е изведено изрично в „Бележник“ на НМД, те често са претоварени с несвойствени задачи или не разполагат с необходимата професионална подготовка и чувствителност.
Нуждата от „функционално обединяване“ на системите
Валерия Станева, ръководител на звено „Превенция“ към Община Благоевград, застъпи тезата, че различните експерти и системи – МКБППМН, ОЗД, детска педагогическа стая, социални услуги – трябва да бъдат функционално обединени и да действат заедно.
Според нея усилията следва да се насочат както към превенцията, така и към идентифицирането и развитието на силните страни и индивидуалните ресурси на всяко дете.
Разнопосочна съдебна практика и дефицити в реакцията при домашно насилие
Николина Ганева – юрисконсулт на Анимус, лектор в LexTalks III и автор в тазгодишния „Бележник“ на НМД – анализира в детайли съдебната практика по дела за домашно насилие.
Тя представи конкретни съдебни решения, показващи колко разнопосочна остава практиката и как деца жертви често остават без реален достъп до правосъдие и рехабилитация.
Като особено проблематични бяха откроени липсата на единна информационна система и цялостен анализ на данните, продължаващото формално прилагане на координационния механизъм без проследяване на решенията, регионално неравен достъп до специализирани услуги, недостатъчно системно обучение и специализация на професионалистите, работещи с деца, пострадали от насилие и др.
„Ранните бракове не са родителско занемаряване, а сексуално насилие“
Катя Кръстанова, психотерапевт и експерт от Анимус, представи трудностите на терен при предоставянето на услуги за деца, жертви на насилие. Тя обърна внимание на случаи, при които координационните механизми изобщо не се свикват, както и на практиката родители, извършители на насилие, да бъдат насочвани към социални услуги без реална оценка на риска и ангажиране на отговорните институции.
Особено силен акцент беше поставен върху ранните бракове. Г-жа Кръстанова цитира конкретни случаи, при които институциите третират ранни бракове като родителско занемаряване, вместо като форма на сексуално насилие над деца.
Тя посочи и проблеми при прилагането на закона, включително случаи, в които не се отчита, че заповедите за защита и незабавна защита по дела за домашно насилие имат предимство пред привременните мерки по производства по Семейния кодекс.
Добрите практики на „Зона ЗаКрила“
В заключение Ани Торозова, ръководител на ЦОП „Зона ЗаКрила“, представи добрите практики на модела и щадящите подходи в работата с деца, жертви на насилие.
Тя предаде и гледната точка на самите деца, ползватели на услуги в „Зона ЗаКрила“, които най-често определят психотерапевтичната подкрепа като най-полезната за тях – именно защото благодарение на нея започват да се чувстват по-спокойни, по-уверени и по-сигурни.
Националната конференция очерта ясно, че България разполага с множество отделни механизми, институции и отдадени професионалисти, но продължава да изпитва сериозни трудности в свързването им в реално работеща синхронна система за закрила на детето. Именно липсата на координация, проследимост, професионална подготовка и единна философия на работа беше посочвана като най-голямото предизвикателство в практическата работа по случаи.
В този контекст участниците многократно се връщаха към данните и констатациите от „Бележник 2026“, които очертават не само отделни проблеми, а натрупващи се с години системни дефицити в политиките за деца, наред с конкретни препоръки за тяхното решаване. Общото усещане в залата беше, че подобни срещи имат смисъл, защото събират на едно място практиката, институционалния опит и независимия граждански мониторинг – така че тревожните статистики и тежките казуси да се превърнат в импулс за реални съвместни усилия за реформи, координация и по-добра закрила на децата в риск.
