Инициативна група на училищни психолози и педагогически съветници изпрати отворено писмо до заместник-министъра на образованието и науката Диян Стаматов и председателя на Комисията по образованието и науката към Народното събрание Милена Дамянова относно работата на училищните психолози и педагогическите съветници:
Във връзка с предложената от Министерство на образованието и науката документация, съгласно Наредбата за информацията и документите за системата за предучилищното и училищното образование, която следва да бъде водена от училищните психолози и педагогическите съветници, бихме искали да изразим мнението си на практици, което да бъде взето под внимание от Вас, заедно с искането, което поставяме в настоящото писмо, в качеството Ви на управляващ ресора на предучилищното и училищното образование.
Новата Наредба, цитирана по-горе, въвежда Дневник за дейности за подкрепа за личностно развитие, в който е необходимо да се записват извършваните дейностит „в група/организационна педагогическа форма и други дейности за подкрепа за личностното развитие за една учебна година“. На практика дневникът се предлага като универсален документ за всички педагогически специалисти, които не са в ролята на учители т.е. касае работата на: логопеди, ресурсни учители, психолози, педагогически съветници, рехабилитатори и др. Дневникът отразява структурирана практика с ритъм, време и тематична работа, която се припокрива с тази на учителя в клас. Така например, логопедите и ресурсните учители провеждат индивидуални часове или часове в групи от деца в рамките на училищната програма и реда за нея, така че за тях дневникът може да следва извършваната ежедневна работа. Работата на психолозите и педагогическите съветници се различава като специфика, тъй като е свързана с:
• работа през отношенията и с формиране на доверителни отношения (психологично консултиране на деца/ученици, учители, родители, директори, работа по случай, кризисни интервенции) с даване на обратна връзка на заинтересованите страни в процеса на работа с цел сътрудничество за постигане най-добрия интерес на детето за неговото психично здраве и благополучие, както и за адаптиране в учебната среда или мотивация за учене;
• провеждане на диагностика с формални и неформални методи (тестове, скрининги, наблюдения, събиране на информация и др.), на база на които се изготвят доклади, психологично становище/а, доклади с анализ на данни от тестове и препоръки към ръководството на училището или други институции и служби, както и към родители/настойници, учители във връзка с актуалното състояние на психологичния статус;
• улесняване на комуникацията в училище (екипна работа, разрешаване на конфликти, междуинституционални срещи, тренинги и др.)
• кариерно консултиране и ориентиране;
• провеждане на час на класа по предварително договорена с класния ръководител тема или такава актуална за класа;
• съгласуване и организиране на посещение на гост-лектор по предварително съгласувана тема с класния ръководител и ръководството на училището по дадена тема в час на класа;
• ръководене на Ученически съвет – подпомагане чрез класния ръководител на процеса на избор на представители-членове, след това за избор на заместник председатели, председател, както и съдействие за осъществяване на инициативите му – писане на ученически вестник и др.
• участие в заседания на Дирекционен съвет, Училищен координационен съвет за превенция на тормоза и агресията в училище, Училищна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, съществуващия до учебната 2015-2016 година, Вътрешно училищен екип за подпомагане и обучение на деца и ученици със специални образователни потребности, а през настоящата 2016-2017 година познат като Екип за личностно развитие, Педагогически съвети и Общи събрания. Участие в изготвянето на протоколи, доклади, план-графици, индивидуални образователни програми, становища, препоръки, отчети за дейността – своята и на част от изброените комисии и екипи;
• както и други дейности, които са определени в училищния план и програми, например – квестор по време на НВО и ДЗИ и др.
Вероятно сте водени от идеята за отчитане на отработеното време с описание на конкретните дейности, предвид отменената материална книга, в която наред с другите педагогически специалисти, психолозите и педагогическите съветници описваха отработените часове. През миналата учебна 2015-2016 година тази практика беше заменена с воденето на дневник на група, който се води от възпитателите в училище, но там графите, които се попълваха бяха само за отработените часове. В настоящия дневник за подкрепа на личностно развитие дори това не би могло да се опише.
Нашите аргументи:
От тази позиция, извършваната работа от психолозите и педагогическите съветници не може да се впише в начина, по който се изисква и по който се разполагат дейности в съответния дневник за подкрепа за личностно развитие, тъй като времето, ритъма, интензивността и начина на протичането им нито следва, нито могат да бъдат регулирани посредством 45 минутни часове или тематични съдържания. Природата на човешките връзки и отношения имат своя логика и динамика. Документацията, която е съответна на тази помагаща практика трябва да бъде различна и надеждно да служи преди всичко на професионалиста за целите на проследяване, информиране, улесняване, водене на работата по случай с конкретно дете/ученик, група ученици, клас, родител/и/настойници, учител/и, директори, експерти от различни институции, екипна среща или възрастен в и/или извън училище. От друга страна, характерът на конфиденциалността, която трябва да бъде спазвана в индивидуалните срещи изисква съобразяване с професионален етичен кодекс, според който лична информация, която е споделена от детето/ученика не може да се изисква непременно от директор/и и други лица, освен в някои случаи, които са: 1. прокурорска заповед; 2. ако детето/ученика може да стане опасно за здравето и живота на себе си или на други лица. От съображения за конфиденциалност също следва и кабинетът на психолога/ педагогическия съветник да бъде на спокойно и отделно място, което осигурява защитеност и сигурност от влизане на други хора.
В продължение на повече от двадесет години като помагащи специалисти претърпяваме предимно неяснота за нашата работа, както по отношение на нормата на седмична заетост, така и за работните задачи, въпреки длъжностните характеристики и определената 30 часа работа с деца/ученици седмично, когато всъщност психолозите и педагогическите съветници взаимодействат с всички участници в училище. Поради липсата на ясни параметри и функции на работата, често се гледа на тези специалисти като ресурс, който е удобен и може да бъде използван според виждането на директора – при отсъствие на учители, придружаване на деца на различни събития, дейности или други училищни нужди, които предимно служат на институцията в по-голяма степен, отколкото на децата. В същото време не се използват в достатъчна степен знанията и уменията на психолозите и педагогическите съветници, именно поради липсата на ясна национална политика за статута и професионалната им практика в предучилищното и училищно образование. Тези от тях, които успеят да се договорят с директора на училището и да извършват работата, за която имат необходимата подготовка и компетентности са принудени сами да търсят инструменти за диагностика, методики за оценка и работа с децата и да се насочват за допълнително обучение, често пъти за сметка на собствени разходи, за да могат да отговорят на потребностите на учениците.
Изброеното, което е една малка част от въпросите, които стоят пред професионалната общност на училищните психолози и педагогическите съветници е описано за целите на разбирането, затова как неразпознаването на мястото и ролята на специалистите ги обрича на маргиналност – в най-крайния вариант или носи риск за подмяна на тяхната работна задача.
С влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование и подкрепата за личностно развитие на децата и учениците се създава логически свързан, последователен и системен подход за организиране и предоставянето й. На този фон, ролята на психолозите и педагогическите съветници е ключова за разпознаването на нужди от подкрепа, за координация и комуникацията между участниците, за грижа за психологичното благополучие на децата, справянето с агресията и тормоза, сътрудничеството със семейството на децата, както и за връзката с другите служби и институции в общността при работа с многообразието от случаи на деца. С оглед на подобряване ефективността на работата в училище бихме искали да участваме в диалог с Вас и ресорните експерти на МОН, за да постигнем съгласие по отношение на професионалния профил – общото и различното в работата на двата вида специалисти, работните задачи и през тази призма да създадем модел за водене на адекватната документация. За тази цел предлагаме да се създаде работна група, която да реализира описаните въпроси във възможно най-кратък срок. Същото ще допринесе за спорната работа на психолозите и педагогическите съветници, ще спести от напреженията и конфликтите за извършваната от тях работа, ще изведе на национално ниво ясна линия за ролята на психолозите и на педагогическите съветници в образованието.
С тази стъпка Вие ще допринесете за професионалното утвърждаване и организационно укрепване на ролята на психолога и педагогическия съветник в системата на предучилищното и училищно образование като се обсъдят и вземат конструктивни, практически насочени и адекватни на промените в този момент решения в следните проблемни области:
1. Изясняване на длъжностната характеристика на психолозите и педагогическите съветници в системата на училищното и предучилищното образование.
Аргументи: яснота и очаквани резултати на работните задачи;
2. Необходимата квалификация за заемането да дадената длъжност.
Аргументи: поради възможност от спекулация от страна на директорите и подмяна на професионалната идентичност на специалистите;
3. Водене на училищна документация – отчет на свършеното.
Вижте гореописаните аргументи;
4. Квалификация на специалистите и кариерно развитие.
Аргументи: често годишните средства предвидени от бюджета за квалификация не достигат за обучения, подходящи за психолози и педагогически съветници – необходимо е да има и да се отчитат за обучения подходящи само за тях, а не за други педагогически специалисти;
5. Интервизия и супервизия – средства, време, място и квалифицирани специалисти за обмяна на опит.
Аргументи: най-малкото като превенция на синдром на професионалното изпепеляване;
6. Брой деца/ученици, с които да работи даден психолог или педагогически съветник като се има предвид, че към детето/ученика влизат в даден момент хората от неговото семейство по произход или разширено семейство (роднини), учители, директори, може да има експерти или представители на други институции, хора от общността.
Аргументи: практически е невъзможно един психолог или педагогически съветник да работи ефективно с над 600 дори 1000 деца/ученици в дадено училище/детска градина. Адекватно е да са около 250 до 300 на един специалист.
7. Изготвяне на адекватна атестационна карта за допълнително трудово възнаграждение и яснота на процедурата и специалистите, които могат да дадат реална оценка на психолога или педагогическия съветник.
Аргументи: Комисията, съставена от педагози не е възможно да даде точна оценка на работата на психолог или педагогически съветник поради факта, че няма нужната квалификация и компетентност относно всички аспекти на дейността.
8. Осигуряване на кабинет на психолога или педагогическия съветник, който да бъде за самостоятелно ползване от него, а не по съвместителство с други колеги – ресурсни учители, логопеди и др. или кабинета да е в библиотеката например, или изобщо да няма такъв.
Аргументи: Естеството на работата и изискването за доверителни отношения в консултативната и диагностична дейност на психолога/педагогическия съветник.
9. Да не се дават дежурства в коридорите или партера на училището,
въведени със заповед на Директора.
Аргументи: Динамиката и естеството на работата изискват да няма прекъсване (поради даване на фиксирано по график дежурство) на процеса на диагностичната или консултативна дейност или при кризисна интервенция, което може да намали ефективността, достоверността на диагностиката или да влоши състоянието на консултираните, както и на връзката и отношенията. Например, във времето, когато със Заповед е вменено дежурство, може да е удобно или наложително да се проведе кризисна интервенция, консултация с ученик или група ученици/дете/деца, учител/учители, родители, директори, представители на други институции.
10. Работно време, което да не се уплътнява по преценка на директора
до 7 или 8 часа в учебните дни, освен в случаите, когато това не се
налага поради извънредни обстоятелства.
Аргументи: Според КТД – отрасъл „Образование“ през учебните дни важи работното време за педагогическите специалисти от 8 астрономически часа, от които 6 часа са за работа с ученици и други дейности по длъжностна характеристика в училището, а другите 2 часа са време за самоподготовка в избрана среда, както и за срещи с други лица от институции, организации, касаещи работата на психолога / педагогическия съветник.
11. Подкрепа за изработване и утвърждаване на единен стандарт за
цялостна психо-диагностична дейност и финансиране на
съпътстващите я стандартизирани тестове, методики и батерии,
които да са актуални към настоящия момент. Утвърждаване тези
тестове и методики да се използват в училища и детски градини
само от лица, които имат образователно-квалификационна степен
бакалавър или магистър по даден вид психология.
Аргументи: В момента няма такъв утвърден стандарт, както и стандартизирани актуални тестове, методики и батерии, а само такива, които са предоставени по време на обучението в даден университет на психолози или педагогически съветници. Науката и практиката в тази област се развива бързо и цените на подобни тестове и методики са непосилни за индивидуално закупуване от психолог или педагогически съветник, който в крайна сметка работи за образователна институция. Нужна е институционална намеса и подкрепа и за закупуването им за целите на психо-диагностичната дейност. Утвърждаването за работа с тестовете за психо-диагностика само от лица с гореспоменатото образование в голяма степен гарантира адекватното им използване, обработване на резултатите и даването на обратна връзка от тях по адекватен на професионалните стандарти начин на трети лица или институции със съответната конфиденциалност.
Снимка: stockvault.net
