Образованието в България има нужда от повече свобода, достъп на бизнеса без административни пречки и преразглеждане на ролята на учителя – необходимо е отново да бъде превърнат във вдъхновител. На това мнение е Кристиян Михайлов, който е част от управителния съвет на ПАРА – Професионална асоциация по роботика и автоматизация.
Личната му цел е през 2021 година 52 български компании да се срещнат с 52 училища. „Към края на 2020 година имах разговор с поредната българска компания, която създава иновативен продукт и счетох, че повече такива компании има нужда да бъдат представени на български училища“, каза той пред „Дневник“. Целта му е да покаже на учениците, че са им необходими умения, които да добавят по-висока стойност от обичайното в икономиката (примерно опаковане на кашони, шиене, заваряване). „Искам да ги срещна с организации, които комбинират креативност и високи технологии, решавайки проблеми“, казва той.
И успява. От началото на годината близо 55 училища са се записали за инициативата. Над 30 компании са я подкрепили, включително представители на ПАРА. Реално се организират групови срещи между училищата и компаниите, като представители на компаниите провеждат лекции пред децата. Вече са направени 10 такива срещи. „Вижда се, че самите учители са жадни за българските успехи и имат интерес външен представител да мотивира децата“, са наблюдемията на Кристия Михайлов.
Иновациите срещат училището
Записването за инициативата става на този линк, който се разпространява през социалните мрежи. Има създадена група във „Фейсбук“, в която се представят предварително компаниите и училищата. След записване на училището и компанията, Михайлов се свързва с тях и уговарят ден и час за среща.
Прави му впечатление, че 50% от учаснтиците държат на присъственото участие. „Самите компании са изключително мотивирани да участват. Предварително ме разпитват за типа училище. Дори след всяка лекция учениците попълват кариерен въпросник, който цели да ги ориентира в развитието им“, казва той.С организирането на груповите срещи между училища и компании Михайлов си е поставил за цел не само да подпомогне учениците в тяхното кариерно развитие развитие, а и да вдъхнови възможно най-много младежи да изберат техническа или близко до нея специалност на развитие.
На въпрос какво би променил в образователната система в България, Михайлов подчертава, че би я пререзгледал, както и методите ѝ на финансиране. Смята, че образованието трябва да заработи на по-силен пазарен принцип, като съответно бъде позволено и на засегнатите социални групи да имат качествен достъп до него. „От изключителна важност е ролята на така нареченото приобщаващо образование, както и ролята на малцинствените групи. Пандемията показа, че близо 70 хиляди деца нямат достъп до компютър. Как очакваме те да имат правилно разбиране за света, ако продължават да без достъп до информация? Нали, утре тези деца ще изпаднат от пазара на труда. Така ще легнат на нашите данъци, а вече виждаме, че системата е достатъчно натоварена“, посочва Криистиян Михайлов.
По думите му в днешно време българските учители са се превърнали във „всичколози“ – налага им се да правят всичко, затрупани са от административни документи. Отделно все още учителите се притесняват да действат самостоятелно и търсят одобрението отгоре надолу по веригата. „Положителното е, че все повече учители търсят външна помощ при генерирането и изълнението на иновативни идеи в образованието. Неправителственият сектор все по-силно подпомага българския учител. Забелязват се все повече будни младежи, които търсят реализацията тук още от ранна възраст“, посочва Михайлов.
COVID кризата и дигитализирането на българското училище
По думите на Кристиян Михайлов образованието до 12 клас има изключително големи предизвикателства. „COVID кризата само ги разкри с още по-голяма сила. Видяхме, че учителите имат нужда от повече свобода, комбинирано с дигитални технологии и умения в използването им. По този повод е необходимо образованието ни до среден етап на завършване да се дигитализира на процент близък до 100%, както и да се включат по-практически знания и умения. Настоящото поколение не разбира защо му се налива дадената информация. Липсата на контекст действа демотивиращо, а с идването на тинейджърството младежите масово биват изгубени“, смята Михайлов.
Той предлага да се работи в насока възможно най-много компании да разказват в училищата как предметите са свързани с практиката. Според него е необходимо изучаването на роботика и програмиране още от първи клас на избирателен принцип. И още:
- СТЕМ кабинети във всяко училище финансирани в партньорство с бизнеса.
- Държавата купува 70% от нужната техника на пазарни цени през напълно прозрачна онлайн платформа.
- Развитие на дуалното образование във всяка професионална гимназия.
- Налагане на данъчни облекчения за компаниите, които подкрепят този тип обучение.
За Кристиян Михайлов роботиката е почти задължителна в образованието, защото е интердисциплинарна и представлява съвкупност от голяма част от дисциплините – физика, химия, математика. „Проучванията доказват, че роботиката развива креативността, засилва инженерното мислене, дава практическа база за решаване на проблеми. Роботикатата и правилното ѝ преподаване са пример как да вдъхновим децата и да ги превърнем в създадели“, заключава той.
Какво е нужно на децата, че да създават
Според наблюденията на Михайлов от последните три години, все повече младежи биват стимулирани да се занимават с инженерство, роботика и програмиране. Той дава за пример клуба Innova One към гимназията в харманли, който събира ученици от различни класове с интереси в сферата на науката и тхнологиите. „Младежите там успяха да създадат решение за контрол качеството на въздуха и водата чрез сензорна технология. Същите младежи миналата година са създали и робот за дезинфекция.
„Друг успешен пример е клубът по Lego роботика QWERTY, който, воден от учителя Венелин Николов, изавоюва специалния приз за чуждестранен тим на Международната олимпиада по Lego – роботика в Атина за 2019 година“, посочва Михайлов.
Миналата година вниманието на ПАРА е грабнал малкият по размери робот „Гардън Спарк“, способен да подпомага земеделските производители. Разработката е създадена от студенти от Техническия университет в Пловдив.
„В ролята на изкуствения интелект няма как да не отбележа и отличието на ученика в горен курс Виктор Колев. Заедно със своите ментори Светлин Пенков и Димитър Василев той успява да постигне впечатляващи резултати върху „Корпусът за абстрактно мислене“ (ARC), който се смята за една от най-сложните задачи за изкуствения интелект. Работата му обединява подходи от мета-обучението, невронни мрежи с памет, статистика и теория на алгоритмичната сложност“, разказва Кристиян Михайлов.
Източник: dnevnik.bg
Снимка: pixabay.com
