На 26 юли в Дома на Европа беше представен Индекс за устойчивост на неправителствените организации в България за 2015 година. Резултатите по наблюдаваните от Индекса области – правна среда, организационен капацитет, финансова устойчивост, застъпничество, предоставяне на услуги, инфраструктура и обществен престиж – бяха представени от Любен Панов, БЦНП и коментирани от г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България, г-жа Деница Сачева, зам.-министър на труда и социалната политика, проф. Антоний Гълъбов, Нов Български Университет, както и представители на неправителствени организации в страната.
Индексът за устойчивост на неправителствените организации (НПО) в България за 2015 г. показва застой в развитието на гражданския сектор. Неговата стойност – 3.3 – остава непроменена за четвърта поредна година и определя гражданския сектор в България все още като нестабилен.
2015 година беше белязана от безпрецедентна вълна от мигранти и бежанци за Европа – процес, който засегна редица измерения на устойчивостта на неправителствените организации. В европейски план НПО имат ключова роля в осигуряването на услуги на бежанци и насърчаване на информиран обществен диалог по въпроси, свързани с мигранционните процеси.
Индексът за тази година проследява развитието на гражданския сектор в 24 държави от Централна и Източна Европа и Азия. България е на 8-мо място (заедно с Украйна) след Естония, Полша, Чехия, Латвия, Литва, Словакия и Хърватия. Най-добър показател в резултатите на Индекса за България е правна среда (2.5), а най-слаб показател: финансова устойчивост (4.3). Само в две сфери България е с оценка под 3 – правна среда и застъпничество.
Според данните за наблюдаваните показатели, през изминалата година България бележи подобрение по отношение на организационен капацитет, застъпничество и предоставяне на услуги. В застой са финансова устойчивост, инфраструктура и обществен престиж на неправителствените организации. Влошава се показателят правна среда.
Правна среда
Индексът за 2015 година е 2.5. През 2015 г. имаше няколко опита да се ограничи пространството на действие на неправителствените организации. Върховният касационен съд, например, сезира Конституционния съд с искане за тълкуване на текста в Конституцията, според който сдруженията на гражданите не могат да си поставят „политически цели“ и да извършват „политическа дейност“. Конституционният съд обаче отхвърли искането.
През 2015 г. Прокуратурата образува разследване на личните доходи и дейностите на няколко граждански активисти, свързани с правозащитни НПО, които бяха участвали в антиправителствените протести през 2013 г.
Организационен капацитет
4.1. Този показател отчита известно подобрение. Неправителствените организации в страната все повече разбират ползата от изграждане на обществена подкрепа и в това отношение вече има добри примери в страната. Въпреки това според изследването „Обществено мнение и социални нагласи в България през април 2015 г.“, проведено от Институт „Отворено общество“ – София, едва 3 процента от населението членува в НПО, което е увеличение само с 1 процент от 2007 г. Доброволчеството в България остава слабо развито. Според проучване на Форум „Гражданско участие“ за 2015 г. само 6,4 процента от гражданите откликват на доброволчески дейности.
Финансова устойчивост
Стойност 4.3. За 2015 година този показател е в застой. Причина за това е намаляването на традиционните източници за финансиране – програмите за НПО на ЕИП/Норвежкия финансов механизъм и Българо-швейцарската програма за сътрудничество са към своя край, като не се предвиждат допълнителни конкурси за проектни предложения през 2016 г. Има слабо нарастване на индивидуалните дарители, но размерът на корпоративните дарения намалява с 25 % според изследване на Български дарителски форум.
Застъпничество
Оценката на този показател е 2.7. Взаимодействието с правителството се засили през 2015 г. – пример за това е създаденият през април Обществен съвет към Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Общественият съвет предоставя на Народното събрание становища по различни проектозакони и предложения.
През 2015 г. Бяха внесени предложения за промени в Закона за нормативните актове, които да регламентират по-ясно обществените консултации. От друга страна, проектозакона за бюджета е изключен от изискванията за провеждане на обществени консултации. На местно равнище за гражданите е по-трудно да представят позициите си, тъй като много от дейностите зависят от местните власти.
Предоставяне на услуги
2015 година бележи напредък и по този показател, чиято стойност е 3.1. Основните области, в които неправителствените организации предоставят услуги, продължават да са социалните и образователните дейности. Има и много услуги в подкрепа на уязвими групи.
През годината имаше две положителни развития, свързани с предоставянето на услуги. Новият Закон за предучилищното и училищното образование, приет през октомври, въвежда възможността да се делегират финансирани от държавата образователни услуги на частни доставчици, сред които НПО, както и промените в Закона за лечебните заведения от 2015 г, които предвиждат възможността НПО, регистрирани като доставчици на социални услуги, да могат да предоставят и някои здравни услуги.
Инфраструктура
Този показател е с непроменена стойност от 3.1 Основният източник на информация за НПО е Информационния портал www.ngobg.info, както и коалициите на НПО, които предоставят подкрепа за своите членове. Все повече са партньорските инициативи между неправителствените организации и другите сектори.
Обществен престиж
И този показател e в застой с оценка 3.4. Основната причина е продължилата и през тази година отрицателна медийна кампания срещу някои неправителствените организации, по-специално правозащитните организации. Същевременно медиите като цяло показват по-голямо разбиране за дейността на НПО, като отразяват тяхната работа.
Индекс за устойчивост на неправителствените организации в България за 2015 г.
Източник: Български център за нестопанско право
Снимка: pixabay.com