Николай Николов, Сдружение „Верният настойник“, гр. Бургас
Организацията има за цел да подпомага личностното изграждане, развитие и социализация на лица в неравностойно положение, деца и младежи, семейства, хора от малцинства. От началото на кризата с украинските бежанци е помогнала на около 10 000 жени и деца.
Какво е положението с украинските бежанци във вашия регион в момента? Кои са най-големите предизвикателства?
Засега ситуацията е спокойна. Не беше такава преди началото на летния сезон, но поради факта, че хората бяха разселени преди началото на активния туристически сезон, нещата се успокоиха. Ситуационният център в Бургас е затворен и вече не функционира, което е знак, че нещата се успокояват.
Притеснението е, че вероятно в началото на зимния туристически сезон, ще върнат поне част от бежанците обратно: ако в момента са настанени там, където хората почиват зимата, ще се наложи. Но това, разбира се, зависи от политиката на новото правителство.
Като най-голямо предизвикателство виждам интегрирането на децата бежанци в детските градини. От една страна, стои въпросът с езиковата бариера, който макар и не толкова труден за преодоляване усложнява ситуацията. Сред украинските деца има и такива със специални образователни потребности – представете си колко трудно ще е да се намерят подходящи специалисти за да работят с тях по достъпен начин. От друга страна, има политика на община Бургас за цялостно обхващане на украинските деца в нашите детски градини. Което от една страна е страхотно, но пък по този начин има вероятност български семейства да останат по-назад в класирането за детските заведения, което води до напрежение.
Друго предизвикателство е намирането на работа за бежанците. По време на летния сезон имаше работа за всички. Но с края на сезона множество хотели и ресторанти затварят и украинците остават без препитание. Ще имат нужда от допълнителна подкрепа, която да покрива нуждите им от храна и настаняване. Тези, които останаха са вече на самостоятелен наем на квартири.
Ние, като организация, която се занимава с набиране и разпределяне на храни, имаме възможност да ги подкрепяме, но засега нямаме възможност от регулярна подкрепа. Необходимо е да има постоянна помощ, поне в първите месеци, докато успеят да си намерят отново работа.
Очаквам да възникнат и трудности с набавянето на подходящи за сезона дрехи. В самото начало, когато започнаха да пристигат украинските бежанци, доставяхме дрехи във всички локации, където имаше значителен брой хора. Носехме в кашони, несортирани дрехи и те обираха основно летните облекла, мислейки, че няма да стоят в нашата държава до следващата зима. И сега, като дойде зимата, онези, които не могат да си намерят работа, не знам как ще се справят при липсата на подходящи дрехи. Далеч сме от надеждата да намерим работа на всички нуждаещи се украинци, при положение, че безработицата в Бургас беше доста голяма и преди тяхното идване.
Според нас е нужно да има ясен план за подкрепа на тези хора на държавно ниво.
На колко човека сте помогнали до момента и какъв тип помощ сте оказали?
Може би, до момента, с еднократна помощ, сме достигнали 10 000 човека, а регулярно около 1000-1500 в най-големия организиран бежански център в Слънчев бряг. Този център беше организиран от самите украинци. Там доставяхме регулярно дрехи, хранителни продукти, памперси. И хора идваха и получаваха според нуждите си.
От какво имате нужда в момента?
Освен от материалите от първа необходимост, има голяма нужда и от психологическа подкрепа, тъй като голяма част от жените и децата получават тежки новини за загуба на техните мъже и бащи. И няма с кого да споделят болката си.
Друго нещо, което е категорично необходимо, особено на местата с повече бежанци, е да бъдат посещавани от общопрактикуващи лекари. Защото, в момента, много от тях, които имат включително хронични и сериозни заболявания, се самолекуват с лекарства, които не изискват рецепти. Нужно е да бъдат посещавани от медици, които да им предписват адекватно лечение. Да имат достъп до това, до което имаме достъп и ние.
В началото на лятото в един от хотелите бяха настанени 2 деца – едното на 18 г., другото на 8 г., за които бяхме известени от бежанския център. Не смеехме да питаме защо са сами без родител (вероятно родителите бяха загинали или мобилизирани), но заявихме, че ще им помагаме с всичко, от което имат нужда. Голямото момиченце беше инсулинозависимо и имаше нужда от диоптрични очила, които осигурихме. За малкото обаче не успяхме да се справим с проблема – то имаше много кариеси на зъбите, които вече причиняваха сериозен дискомфорт и болки. Аз използвах всичките си „топли контакти” в Бургас, за да помогнем на клетото дете, но нито един зъболекар не се захващаше с лечение на дете от Украйна, въпреки че ние подсигурявахме необходимите финанси. Беше доста разочароващо и неприятно за мен.
А от какво очаквате да се нуждаете най-много в бъдеще?
Планираме да организираме няколко дарителски кампании за набиране на храни, ученически пособия. Друго, което често се пренебрегва са дамски превръзки, тоалетна хартия, четки за зъби. Които реално са също материали от първа необходимост.
В момента сме паузирали раздаването на помощи поради активната предизборната кампания, но след изборите отново ще заработим на терен.
Очаквам да има отново повишаване на броя на украински бежанци. Но в настоящата ситуация очаквам и доста руснаци да изберат съдбата на имигранти, вместо мобилизацията. По Черноморието има доста апартаменти на руснаци и там вероятно ще се настанят хората, които бягат от Русия. Това също ще е сериозно предизвикателство. Според това какви са хората като възраст, пол и статус, ще можем да разберем от какво биха имали нужда. Бягащи жени и деца имат нужда от едно, а млади момчета и мъже на средна възраст – от друго.
Организацията ни от години помага на много деца и семейства и на деца в неравностойно положение. В настоящата ситуация ставаме свидетели на това, че държавата няма ясни критерии кой как подпомага. Например, сумата, която е необходима на едно дете, за да прескочи бариерата за достъп до образование е по-ниска от тази, която се даваше на украинци или хотелиери.
Като цяло, това, което видяхме през последните месеци е, че българите не сме толкова гостоприемни и приятелски настроени, колкото сме свикнали да си мислим. Гледаме с какви коли идват бежанците, сравняваме и трупаме негатив. А, реално погледнато, тази кола може да позволи на едно семейство да се издържа в продължение на месеци, защото то вече няма нищо друго.
