В края на месец февруари 2016 г. Колин Гасамис, докторант във Вашингтонския университет в Сиатъл, гостува на Център за приобщаващо образование. Посещението му в България бе в рамките на дейностите по програма „Едно училище за всички“. По време на визитата си Колин Гасамис участва в дискусии за ранно идентифициране на образователните затруднения в училище, както и проведе работна среща за учители и специалисти на тема: „Предизвикателното поведение на децата и подходи за справяне с него.“
Ето какво сподели той за Приобщи.се:
Разкажете ни за себе си с няколко думи?
Казвам се Колин Гасамис. В момента съм докторант във Вашингтонския университет в Сиатъл, щата Вашингтон. Фокусът на работата ми е специални образователни потребности и допълнителна подкрепа. Интересите ми са основно в областта на това как децата си взаимодействат с възрастните, които полагат грижи за тях – родители и учители и по-общо казано прилагането и насърчаването на приобщаващи практики в работата с тези деца. В момента се занимавам най-основно с поведенчески особености и развитие на грамотността.
Как бихте описали приобщаващото образование? Какво е приобщаващо образование?
Много често се фокусираме върху специалните техники за работа с деца със специфични нужди. Мислим много конкретно и сериозно за неща, като например как да научим децата да четат, ако имат трудности с четенето, или как да им помогнем да контролират поведението си и да се държат по начин, който им позволява да са част от групата. Но по-широкото схващане за приобщаващото образование е, че то трябва преди всичко да се фокусира върху социалния аспект, върху идеята да обхване всички отделни групи. Независимо дали става въпрос за деца с някакъв тип затруднения, деца от различна етническа група или деца, които имат тежки медицински нужди, ние трябва да мислим как тези деца могат да бъдат част от една и съща общност, как да станат членове на групата, как да направим така, че те да прекарват повечето време с класа? Защото смисълът на образованието преди всичко е да създаде здраво общество, където всеки да се чувства част от това общество. Идеята на приобщаващото образование е всяко дете да се чувства част от общността, нейн пълноправен член.
Как изглежда приобщаващото училище?
Ако се замислим за приобщаващо училище, един от начините да го опишем е като си представим, че когато се разходим из едно такова училище ще видим всички възможни типове деца, които работят по различен начин. След като сме били в това училище, бихме могли да разберем, че всички тези различни начини на учене, мислене и познание позволяват на всеки в училището – ученици, учители и други професионалисти да бъдат част от една и съща група – от училищната общност. Приобщаващото училище е наистина един умален свят – прототип на идеалното общество.
Как изглежда приобщаващият учител в едно такова училище?
Когато мисля за приобщаващ учител, бих казал, че това е някой, който е много добър специалист в областта, в която преподава. Исторически погледнато това винаги е било важно, за да можем да кажем, че един учител е добър. В допълнение обаче, този учител трябва да е много добър и когато в работата си в класната стая представя тези си умения, и то по различни начини. Начини, които да позволят на учениците му да осмислят материала и да учат, така, както за тях е най-добре. Приобщаващият учител взема предвид и как родителите на неговите ученици са включени в образователния процес, за да може и те да подкрепят силните страни на детето. Приобщаващите учители мислят за това как техните ученици се чувстват в рамките не само на класната стая, но и на цялото училище. Това би им помогнало да предвидят и какво би се случило с конкретния ученик, когато напусне училище.
А само с три думи? Кои са трите неща, които характеризират приобщаващият учител? Той е…
Подкрепящ. Зачитащ всяко дете. Мисли за класа като едно цяло.
Как според Вас училището може да стане по-интересно за децата?
Това е доста труден въпрос. Първото нещо, за което обаче си мисля, е, че то трябва да разпознава и приема всички гледни точки. В миналото учебните планове в САЩ бяха много критикувани, тъй като те не признаваха историята и опита нито на коренното население на Северна Америка – индианците, нито на афроамериканците, само най-добрите училища в нашата страна зачитаха този опит. Зачитаха историята на тези групи и осъзнаваха факта, че начинът им на мислене, учене и преживяванията им могат да бъдат различни от тези на останалите ученици в класа.
Как изглежда училището на бъдещето?
Интересен въпрос. Вълнуващо е да се опиташ да помислиш над това, защото наистина трябва да използваш въображението си. Мисля, че начинът, по който напоследък започваме да приемаме и разпознаваме децата, които учат в нашите училища, е далеч по-правилен. Но онова, което сега оценяваме като важно, смятам, че ще се промени с времето. Някои от практиките, които са типични за американските училища и продължават от години, може би никога не са били смислени и ефективни. Например, часът на започване и приключване на училище (часовете да започват в 7:30 – 8:00 и приключва в 14:00 ч.) е базиран на идеите от 60-те години и не можем да кажем, че това е удобно за всички ученици. Необходима е промяна. Според мен това е само един пример в каква посока можем да мислим, така че училището на бъдещето да отговаря в по-голяма степен на нуждите на учениците и да се доближава до онова, което е наистина необходимо. Аз например изобщо не обичах да ходя на училище когато бях в гимназията, не заради самото учене, а заради ранното ставане. И нямаше човек, който би могъл да ми даде смислена причина, защо трябва да ставам в 7 часа за училище. Защо да не мога да си решавам задачите от вкъщи и примерно в 10 ч. да съм там, за да ги обсъдим с учителя и съучениците ми?
Мисля, че в момента се опитваме да направим така, че училищата да станат по-гъвкави и онова, което правим в училище, да е по-полезно и да има смисъл за децата.
Източник: priobshti.se