Институтът за изследвания в образованието публикува първоначално проучване доколко училищата и семействата са подготвени за провеждане на учебен процес изцяло в онлайн среда
През последните месеци в резултат на прекъсването на учебния процес в училищата в страната учителите, учениците и техните родители бяха поставени в непозната, нетрадиционна и предизвикателна среда. Целта беше да се компенсира липсата на присъствен образователен процес чрез осъществяване на дистанционно електронно обучение.
За броени дни беше осъществена трансформация на учебния процес, която в други условия би отнела месеци. Преходът към дистанционен учебен процес постави на изпитание способността на училищните ръководства, учителите и учениците да се адаптират гъвкаво към ситуация на учене, в която участниците са пространствено разделени, а взаимодействието между тях е опосредствано от медия. На изпитание бяха поставени и уменията им за работа с електронни устройства, с електронни платформи и образователни ресурси, а учениците трябваше да покажат изградени умения за самостоятелно учене, които са от ключово значение в условията на дистанционното обучение. Без да навлизаме в детайли, достатъчно е само да посочим, че общуването посредством дигиталните технологии съществено променя начина, по който човек чувства, вижда, възприема и участва в заобикалящия го свят.
Без съмнение, българското училище направи голяма крачка към осъществяване на учебен процес изцяло в електронна среда.
Доколко успешен е този експеримент и постига ли той поставените цели?
Отговорът на тези въпроси засега е неясен, но е очевидно, че за да се достигне до него са необходими задълбочени проучвания и анализи. Министерството на образованието и науката отчете, че обучението в електронна среда от разстояние е започнало ефективно в много голяма част от училищата, като почти 90% от учениците в страната са обхванати още в първия ден на преминаването към дистанционно онлайн обучение. В хода на обучението е била подобрена организацията и ефективността на процеса. Разбира се, както заяви министърът на образованието и науката, декларираната готовност на близо 89% от учениците за дистанционно обучение не означава, че всички са стартирали ефективно. По данни на МОН 11% от учителите и учениците, които са останали извън електронното обучение при неговото стартиране, нямат компютър вкъщи и/или интернет връзка. Провеждането на учебен процес в реално време се оказва проблематично и по друга причина. Част от семействата нямат достатъчно устройства за обучение, особено ако самите родители също работят у дома по същото време. Освен това, подходът в различните училища е различен: в част от училищата се провежда асинхронно обучение през дистанционни платформи, а в други – съвместна работа на учителя и учениците в реално време в онлайн среда.
Дистанционното обучение в електронна среда е факт и, без съмнение, под различни форми ще навлиза все по-широко в ежедневието на учениците и учителите.
В този контекст възниква важният въпрос: подготвена ли беше образователната система за това предизвикателство и разполагаха ли училищата и семействата с необходимите ресурси за провеждане на ефективен учебен процес.
Институтът за изследвания в образованието публикува първоначално проучване доколко училищата и семействата са подготвени за провеждане на учебен процес изцяло в онлайн среда. Тъй като до момента все още не са провеждани национални проучвания, които да осигурят достатъчно надеждни данни, са използвани готови бази данни с висока степен на валидност и международна легитимност, а именно:
- PISA 2018
- PIRLS 2016
- TALIS 2018
- The Survey of Schools: ICT in Education на Европейската комисия.
Какво показват данните?
Достъп на учениците до електронни устройства и интернет у дома
- Преобладаващата част от българските ученици имат достъп до компютър/лаптоп и интернет връзка в дома си.
- Достъпът до цифрови устройства и интернет на учениците, за които българският език не е майчин, е сравнително ограничен. Тези данни допълват направените досега анализи за силните образователни неравенства сред българските ученици и голямата пропаст между резултатите на учениците от различни социално-икономически групи и училища.
- Българските ученици във всички възрастови групи използват ИКТ за индивидуална работа, свързана с тяхното обучение, най-вече у дома. Училищата практически не осигуряват на учениците си достатъчно лаптопи или таблети, които да бъдат използвани за учебни цели от отделните ученици в училище.
- Учениците използват цифрови устройства и интернет предимно за развлечение и общуване в социалните мрежи, докато използването на обучителни платформи и образователни ресурси е сравнително по-ограничено. Това дава основание да се смята, че потенциалът и възможностите, които технологиите имат, за осъществяване на образователен процес все още не се познават и използват пълноценно и достатъчно ефективно.
Достъп на учениците до електронни устройства и интернет в училище
- В сравнителен план България е с най-неблагоприятно съотношение между броя на учениците и компютрите в училище. Средно в ЕС един компютър се използва от 7 ученици в прогимназиален етап (ISCED 2) и 8 ученици в гимназиален етап (ISCED 3). В България тези показатели са съответно 14 ученици в прогимназиален етап и 19 ученици в гимназиален етап.
- Само 25% от учениците в начален етап, 28% от учениците в прогимназиален и 36% – в гимназиален, учат в училища, в които е осигурен необходимият брой и качество цифрови устройства и много добра интернет свързаност.
- В около 35% от българските училища е създадена собствена виртуална учебна среда. При 90% от тях тя е достъпна от устройства, които се намират извън училището.
Достъп на учителите до електронни устройства за учебни цели
- 75% от учителите в начален и прогимназиален етап и 87% – в гимназиален етап, посочват, че имат повече от 6-годишен опит при използването на цифрови устройства и интернет в училище за целите на учебния процес.
- През учебната 2017 – 2018 година половината от българските учители са разполагали с компютри, лаптопи и др., които са им били персонално осигурени от училището.
- 23% от прогимназиалните учители в България оценяват уменията си за работа и използване на ИКТ в учебния процес като много добри. Около 31% обаче смятат, че изобщо не са подготвени да използват ИКТ.
- 15% от прогимназиалните учители посочват, че не се нуждаят от професионално обучение как да използват ИКТ за учебни цели, докато 23% смятат, че имат нужда от подобно обучение в много голяма степен.
Родителите и тяхната роля в дистанционното електронно обучение
- Половината от родителите оказват сравнително често подкрепа и съдействие на децата си, когато трябва да изпълнят задача на компютър или в онлайн среда (ежедневно и всяка седмица).
- Половината от родителите посочват, че са добре информирани с какво се занимават техните деца в онлайн среда или при работа с компютър.
- Децата и техните родители най-често заедно гледат видеоклипове, играят на игри или общуват в социалните мрежи (около 48%).
- Малко повече от половината от родителите посочват също, че често разговарят с децата си как да използват интернет и цифрови устройства.
- Почти една трета от децата използват компютър или интернет, без да бъде упражняван контрол от страна на техните родители.
Източник: Институт за изследвания в образованието, ire-bg.org
Вижте целия доклад ТУК
Снимка: pixabay.com
