Да се върнем към реалните казуси в българското образование. Eто два: електронните дневници и продължителността на ваканциите.
Вижте интервюто на Българската национална телевизия по двете теми с Диана Андреева, координатор „Образование“ в Национална мрежа за децата, и Диян Стаматов, председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета. Ето и най-интересното накратко.
Е-дневниците
Преди дни МОН отмени преминаването от 2025 г. към държавната платформа НЕИСПУО. Идеята притесни родители, директори и учители. След проявена от ведомството чуваемост към обществената дискусия обсъждането на Наредба номер 8 за пълно преминаване към държавната електронна система беше прекратено.
Частните дневници (Школо и Админ+) вече се доказаха като работещи инструменти както за работа в училище, така и за комуникация с родителите. Ако се появи технически проблем, той бива бързо разрешаван, докато НЕИСПУО остава тромава. В момента националната електронна система се ползва едва от 100 училища в страната.
Диана Андреева, координатор „Образование“ на НМД коментира казуса така: Двете частни платформи дават възможност за бърза комуникация и вече са един овладян инструмент. Ако ще се сменят понастоящем действащите електронни дневници, които се ползват вече няколко години, то трябва да има добра аргументация с какво преминаването към нова платформа, в случая тази на МОН, би било по-добро решение.
Според Диян Стаматов, председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета, националната електронна система НЕИСПУО трябва да функционира, но не в реално време, каквито са тези на външните доставчици, които действат бързо и динамично. Системата към МОН е нужна като защитена единна база данни, в която да се съхранява цялата информация без опасност от изтичане на информация.
Ваканциите – търси се балансиран подход в темпото почиване-учене в рамките на стандартната учебна година
Пак след широко обществено обсъждане МОН окончателно реши през учебната 2024/2025 да увеличи броя ваканционни дни, но дните за провеждани на матури вече да бъдат учебни.
Но можем ли с три месеца лятна ваканция да постигнем и двете цели – повече учене, но с по-малка натовареност за децата?
Лятната ваканция у нас е дълга. Родителите са на работа през повечето време, летните занимания за деца са скъпи, не винаги удобни за ритъма на работещите родители, а държавата не осигурява достатъчно такива през лятото. Ученическата почивка в повечето страни в Европа е с продължителност под 10 седмици. В държавите от Централна и Западна Европа децата почиват дори по-малко – до 8 седмици. Между 10 и 12 седмици е лятната ваканция в повечето Балкански страни (включително и в България), а само 6 държави имат много дълга ваканция – над 12 седмици. Сред тях – Португалия, Турция, Гърция, Италия.
След новия график за неучебните дни системата и сега ще намери начин да се адаптира, но трябва да се има предвид, че изпитите в седми клас анагажират много квестори, които са разпределени по различни училища. Очаква се това да затрудни училищните ръководства в организирането на нормален учебен процес в датите за национално оценяване в 7-ми клас.
Дали учебната година да започва по-рано е въпрос, който трябва да ангажира много образователни експерти и много заитнересовани страни. Ако искаме ритмични ваканции и учебна година, в която децата редуват ученето с почивка, което е важно и за учителите, трябва цялостно да се преосмисли образователната система. Знаем също, че 15 септември е свързан с дългогодишна традиция и дата има силно символно значение, коментира Диана Андреева.
Дните за изпити могат да се дадат като свобода на училищата да преценят каква дейност в рамките на училището или извън него могат да проведат. Заниманията биха могли да бъдат онлайн, биха могли да бъдат с предварително зададени проектни задачи, подготовка с четене по конкретни теми, като не е задължително учениците да бъдат в класната стая. Ето от такава автономия училищата се нуждаят много отдавна, коментира Диян Стаматов.
Пак по негово мнение, смисълът от 15-ти септември в момента е исторически и сантиментален. Той е светла традиция за много поколения. Но в същото време виждаме много променена социална и всякаква друга среда. Ако се мисли за старт от 1-ви септември, това означава, че програмата може да бъде разтоварена откъм брой часове и същият обем материал да бъде покрит при по-спокоен ритъм. Така учениците няма да имат 6-7 часа всеки ден. Не е толкова революционно да се мисли и за седмици, в които учебните дни да са четири на брой. Такава практика има в редица страни. В България продължаваме да разсъждаваме, че учебните дни трябва да завършват вечер в седем и половина, а сутрин да започват много рано – в седем часа, което е натоварващо. В рамките на стандарта, на който сме свикнали, няма как да съберем двете желания – повече почивка за децата, но и повече да учат. Може да се удължи учебната година, но да се разтоварят дните откъм брой часове и децата да нямат по 7 учебни часа всеки ден.
Готови ли сме за разговора трябва ли учебната година да започва по-рано? Целият разговор в предаването „Денят започва“ по БНТ вижте във видеото тук.
