Голямата стопанка на малката къща
Текст: Надежда Петрова
Аксаково е малко градче в североизточна България и, ако го проверите в Уикипедия, ще разберете, че разполага с две детски градини, средно училище, медицински център, читалище и Център за подкрепа на личностно развитие. Ако, обаче, тръгнете да се разхождате из озеленения му център и още в началото погледнете леко вляво, ще забележите, че в подножието на една от сградите грее надписът „Нашата къща“. Чия пък е тя? – вероятно е да се запитате вие. Няма да сте единствените, защото центърът за социални услуги в общността е сравнително нов. Като лицензиран доставчик на такива е регистриран в началото на 2023 г, но за краткия си живот вече е помогнал на десетки семейства и техните деца със специални потребности. Къщата е малка – помещение с кухня и санитарен възел. Но председателят й – Елеонора Чорбаджиева-Митева е толкова голяма – че като перпетум мобиле върти и печели проекти, а после с финансирането си през тях постига реална промяна за децата и семействата в общността.
Къде намира „гориво“, откъде е започнала и къде мечтае да стигне, са все въпроси, които ни вълнуват. Защото когато усетиш енергия, страст, чистота, визия и любов е невъзможно да не искаш да вкусиш и ти малко от нея и да я опознаваш още и още. Ето шорткът на нейния път.
Тутракан, Шумен, Лондон, Варна
Нора се ражда в Тутракан, 18 години расте край водите на Дунав, а после започва да учи „Педагогика“ в Шумен. Междувременно, съдбата я насочва първоначално като доброволец, а после и като част от екипа на сдружение „Съучастие“, където започва работа в подкрепа на деца, настанени в приемни семейства. Седемте години, прекарани там, й дават стабилна основа за бъдеща реализация, особено, когато решава да последва любовта и да премести живота си в Лондон. На края на тази история, носталгията България взима превес. Двойката се връща у нас, установява се във Варна, а скоро след това по проект на българо-германското сдружение „Свети Андрей“ установява, че в региона на Аксаково нуждите на родителите с деца с увреждания не са достатъчно покрити. Нора, с помощта на колеги и съмишленици, регистрира Фондация Център за социални услуги в общността „Нашата къща“, а добрите дела, с които се заемат, моментално пускат кълнове и заживяват своя пълнокръвен живот.
Подкрепа за родители, подкрепа за деца
Още в началото се изяснява, че възможностите за подкрепа, които общината предлага, са концентрирани в „големия“ град. В същото време, хората от селата живеят изолирано и скромно, със затруднен достъп до информация и ограничени финанси. Всяко придвижване до Аксаково отнема ден – автобусите са рядко, ако изобщо ги има. Затова и една от първите инициативи на фондацията е да осигури безплатен транспорт за семействата до сърцевината на града. Така, докато децата получават терапии и грижи, родителите могат да отдъхнат, да поговорят помежду си, да обменят знание и опит, да се подкрепят.
От юли месец тази година фондацията започва и по-структурирана работа с тях. Семействата минават заедно през теми като фази на приемане на ситуацията, как да са критични към информацията, която откриват в интернет, как да говорят за детето си пред общността, как да организират кампания за събиране на средства и дори – как имат право на свободно време и свое личностно развитие. Проектът ще е с продължителност година и половина.
В тази сложна ситуация, Нора е оптимистично настроен реалист и разказва: „Вижте, от цялата група родители, може двама-трима от десет да осъзнаят нуждата от подобни срещи и активности. Но и за тях си струва! Веднага се сещам за една майка, която живее на село, никога не беше излизала навън, нямала е развлечения нито за нея, нито за детето, което е от аутистичния спектър. Тя започна да идва в нашите групи с малко недоверие, но толкова й хареса, че им стана най-големия привърженик. През април направихме пикник за всички. Тази жена с детето си за пръв път излизаха от тях и тя беше в екстаз: „Леле, аз защо не съм го правила досега, ама толкова много ми харесва, ама толкова е приятно да разпуснеш, ама виж детето – то се разхожда само, успокои се, разглежда любопитно.“ Тотална трансформация! Тоест – какво правим ние – ние не ги караме насила да се променят, но им даваме възможност да преживеят нови неща. Когато опознаят новото, може да им хареса. Дали тези родители ще продължат в старата си рутина? – възможно е! Най-вероятно някои от тях няма да се справят след групите, няма да наградят ресурса, който имат от там, но пък други ще го направят. Това е крайната ни цел!
Подай ми това
Друг от значимите проекти, по които фондацията работи, са ателиетата с пълнолетни младежи с интелектуални затруднения. Два пъти в седмицата къщата се оглася от тракане на тенджери в кулинарни работилници или се пълни с аромат на восък, садят се домати, нижат се гердани – идеята е развиване на трудови умения и надграждането им в социално предприятие. За малко повече от половин година, напредъкът в участниците е видим във всички направления.
„Подобрихме уменията им са самостоятелност. Някои от младежите не бяха държали нож през живота си. Учат се на работа в екип, на комуникация. В началото никой не се интересуваше от останалите! Дори, ако някой от групата имаше интерес към друг, се обръщаше към мен и ме питаше, например: „Нора, тя на колко е години?“
Ние отговаряхме: „Ами, не искаш ли да я попиташ ти, ето, тя е тук, всичко е наред!“ Давахме им шаблони, с които да общуват. През първите два месеца те дори не знаеха имената си. Нямаха интерес един към друг, но това с времето се промени и вече виждаме как сами започват да инициират разговори. Питат се какви са интересите им, какво правят през свободното си време… В едно от общите ни занимания някои за пръв път се возиха на ескалатор и се страхуваха ужасно – а това са младежи на по 25-26 години! Ходихме на ресторант с тях –напълно ново изживяване. Говорим си за външния вид, защото не всички му обръщат внимание. Те не знаят и как се работи с пари, правим ролеви игри и за това.“
Минало и бъдеще
За да се оберат плодовете на добрите идеи, разбира се, е нужна и устойчивост. Екипът на Елеонора, работи с арт-терапевт, чиято основна длъжност е керамик-реставратор в Историческия музей във Варна. Фондацията е с подписан договор от три години с него, в които ще има правото да изработва и продава реплики на изложени реликви. За продажбата на историческите артефакти, ще се създаде и онлайн магазин към съществуващия им сайт, от който всеки, с интерес към историята, ще може да се сдобие с късче изкуство. Ако вашият арт интерес е повече в настоящето, оттам ще може да си закупите и красиви кутии за бижута, герданчета от полимерна глина, гривнички или пък обици.
Смело сърце
„Най-много мечтая за повече стабилност – споделя на разделяне Нора. – Ние работим от проект на проект. Бих искала след време да имаме център, който да обхваща повече нуждаещи се, защото такива има, да имаме устойчивост и екип, отдаден на каузата.
Искам центърът ни да е по-голям – да е поне с две стаи – усмихва се тя.
„Не знам, работата с уязвими групи за мен винаги е било съдба. Винаги, каквото и да правя, всичко ме е завъртало в тази сфера. Просто, като знам къде ми е центърът и силната страна, привличам такива проекти. Моята лична мечта е след време всяко дете под слънцето да е намерило своето място, да е развило пълния си потенциал, да е било достатъчно подкрепено, обгрижено, обичано. И ние, доколкото и както можем, няма да се уморим да работим за това!“
Фондация Център за социални услуги в общността „Нашата къща“ е част от Национална мрежа за децата. Фондацията има ясно формулирани ценности, свързани с правото на подкрепа за деца и семейства от уязвими групи. Основната й цел е да се подобри социалното включване, да се осигури достъп до качествено образование, здравеопазване и социални услуги за нуждаещите се. Фондацията развива и работи с мрежа от съмишленици, дарители и доброволци.
