Интервю с Ганчо Илиев, изпълнителен директо на сдружение „Свят без граници“. От началото на войната в Украйна до днес организацията управлява социални жилища в Стара Загора, в които са настанени лица, напуснали Украйна заради войната.
Какво представляват социалните жилища в Стара Загора, осигуряват ли необходимите условия за живот?
Това е сграда, в която има около 60 апартамента, реновирани и ремонтирани изцяло от общината, оборудвани с кухни, легла, посуда и всичко необходимо за семействата, които не плащат консумативи и наем. Проблемът е, че те не са достатъчни за всички желаещи и са малко пренаселени
По какъв начин Сдружението подпомага адаптирането на бежанците?
Сдружението заедно с общината организира целия процес по социално адаптиране, здравна профилактика, образователна помощ, намиране на работа, намиране на възможности за включване в курсове за език, социална подкрепа и закрила.
Към екипа имаме социални работници, медицински лице, психолог, медиатор…помагат ни и много местни дарители и доброволци.
Какви са основните проблеми пред бежанците от Украйна?
Хуманитарните проблеми намираме начин как да решим с помощта на дарения. Трудно се решават административните проблеми, свързани със статута им и легализирането на документи. Постоянно има административни неясноти. Тези дни се реши да им се удължи статутът за още 1 година, до миналата седмица това не се знаеше, изтичаше срокът и трябваше да търсим алтернатива.
Всеки ден идват с проблеми от различно естество. Един от най-големите проблеми е, че не могат да започнат работа, защото не са им легализирани дипломите – лекари, инженери трябва да работята като чистачи или нищо да не правят. Има една жена със собствена медицинска лаборатория, а тук не може да работи, има рехабилитатор, ортопеди – бездействат. Държавата не можа да намери начин да реагира регулира този проблем.
Много от тях са с изтичащи документи, е процедурата е тромава – трябва да отидат в София, което е допълнителни разходи, много се чака. Някои дори предпочитат да се върнат в Украйна, за да оправят документите си, но напускайки тук центъра, може да загубят това настаняване. Имаме ежедневно казуси от всякаво естество – административните тежести и пречки тепърва ще ни заливат, юристите не са подготвени, институциите не са подготвени. Дават се различни съвети, които понякога задълбочават административните проблеми. Всяко действие и решение на институциите е предпоследно.
Проблем е, че тези хора не знаят какво ще се случи в бъдеще, какви ще са регулациите и никой не може да им каже. Те не виждат възможност за бъдеща реализация, трябва да им се даде перспектива за работа и възможност за статут. В противен случай ние ги превръщаме в консуматори.
Кои са най-уязвимите бежанци от Украйна?
Относително е, но най-вече семействата с малки деца, защото майките са сами и не могат да работят.
Има ли интерес от бизнеса към украинците като работна ръка?
Интересът на бизнеса е голям, защото те са отговорни, мотивирани, сериозни, най-вече това е от страна на хотелиерство, ресторантьорство, големи фабрики за производство и търговия. Повечето бежанци обаче не могат да работят, защото са с по 2 или 3 деца.
Лесно ли се адаптираха децата?
Децата се адаптират по-лесно от възрастните, по- лесно приемат промените, нямат граници. Всички посещават български училища и детски градини. Учат по български учебници, оправят се много добре! Повечето вече говорят добре български, намерили са приятели, комуникират, дори превеждат на родителите си. Те първи научиха езика.
Получават ли необходимите медицински и здравни услуги?
Нашата организация повече от 10 години е в профилактиката и имаме много познания и контакти със здравни заведения, затова успяваме винаги да осигуряваме навременна грижа. При спешни ситуации и необходимост от операции, търсим финансиране и намираме.
Намерихме и решения за ваксините на децата, които се изсикват за постъпване в учебни заведения и сега това не е пречка.
Кой ви подпомага?
Постоянно имаме дарители – граждани и бизнес, повечето са наши партньори през годините. Подпомагат ни и други организации, като например хранителната банка в Бургас, която е основен дарител на продукти, дрехи, консумативи. Имаме подкрепа от местния бизнес, от църковни общности. Национална мрежа за децата също ни подпомогна с хигиенни продукти, сега очакваме хранителни продукти.
Какво е отношението на общността към бежанците?
По принцип българската общност има леко негативно отношение. Голяма част от хората казват, че първо трябва да се помага на бедните българи. Самият център се намира в ромския квартал, където общността ги прие позитивно, няма напрежение.
Какво е най-важното, което трябва да се направи сега от държавата за бежанците?
Да се регулира статутът им, да се намери начин да се легализират дипломите им и да им се даде перспектива за работа.