Има моменти, когато ни се струва, че на света не са останали герои и сякаш всичко е обвито в непрогледен мрак. Има такива мигове, когато ни се струва, че сме захвърлени отвъд пределите на приказното и никакви вълшебства не могат вече да се случат с нас или да ни помогнат. И всички ние започваме да се чувствам ужасно объркани, безсилни и загубили пътя.
Можем ли да се примирим с това и къде в този практичен и овеществен свят можем да търсим измеренията на героичността? Какво можем да направим? Може ли да има обикновени герои?
Ако ние българите искахме да бъдем герои за децата си нямаше да имаме най-високата детска смъртност в Европа. Нямаше да имаме най-бедното детско население в Европа. Ако ние искахме да бъдем герои щяхме да имаме достъпно образование за всички деца и деца, които да не отпадат от училище. Може би щяхме да имаме загрижено здравеопазване, образование и социални политики, които да имат мисия и усещане, че работят заради хората, заради семейството, заради детето, живеещо в това семейство.
Героизмът към децата не означава да правиш „чудеса от храброст”, а да имаш воля, усърдие и мисъл да развиваш ценности в общността, усет и грижа за новото поколение. Героизмът означава да работиш ежедневно, като местен или национален политик, като журналист, кмет или ръководител на държавна служба, детска градина или училище, така че всяко твое действие да води към добруването на семейството и детето, живеещо в него. Героизмът в индивидуален план означава да „практикуваме” ценности, да правим обикновени, малки неща – всеки ден, с които да подкрепяме и да окуражаваме децата да намират себе си, да растат щастливи и отворени за другите и за света.
Днес, когато честваме първи юни – Международния ден на детето, нека ние възрастните си зададем въпроса успяваме ли в своята работа или в нашия личен живот да сме герои за децата си, да проявим внимание, загриженост и добро отношение към някое друго дете или към децата от нашия квартал, улица, град или село? Ако този въпрос си го задаваме не само по празници, но всеки ден или поне два пъти в седмицата, ние наистина ще направим възможно намаляването на детската смъртност, ще успеем да създадем условия децата да развиват максимално потенциала си, да живеят с техните собствени родители, ще има по-малко инциденти и насилие и ще възпитаваме отговорно към себе си и към другите младо поколение.
И все пак герои има! Не знаем за тях, защото те не представляват сензация. Не знаем, защото те не правят неща за децата, за да бъдат забелязани, а просто защото трябва и защото това е тяхното човешко разбиране! Има герои, които работят усърдно! Има герои, които се противопоставят на инерцията, бездушието и задкулисни интереси, като застават открито и честно зад каузите на едно дете или на група деца. Има герои, които без да искат нищо в замяна, просто правят неща за тези, които често наричаме „нашето бъдеще”!
Има герои на децата! И днес – първи юни – е празник за децата и техните герои!
Георги Богданов
Национална Мрежа За Децата
да направим? Може ли да има обикновени герои?
Ако ние българите искахме да бъдем герои за децата си нямаше да имаме най-високата детска смъртност в Европа. Нямаше да имаме най-бедното детско население в Европа. Ако ние искахме да бъдем герои щяхме да имаме достъпно образование за всички деца и деца, които да не отпадат от училище. Може би щяхме да имаме загрижено здравеопазване, образование и социални политики, които да имат мисия и усещане, че работят заради хората, заради семейството, заради детето, живеещо в това семейство.
Героизмът към децата не означава да правиш „чудеса от храброст”, а да имаш воля, усърдие и мисъл да развиваш ценности в общността, усет и грижа за новото поколение. Героизмът означава да работиш ежедневно, като местен или национален политик, като журналист, кмет или ръководител на държавна служба, детска градина или училище, така че всяко твое действие да води към добруването на семейството и детето, живеещо в него. Героизмът в индивидуален план означава да „практикуваме” ценности, да правим обикновени, малки неща – всеки ден, с които да подкрепяме и да окуражаваме децата да намират себе си, да растат щастливи и отворени за другите и за света.
Днес, когато честваме първи юни – Международния ден на детето, нека ние възрастните си зададем въпроса успяваме ли в своята работа или в нашия личен живот да сме герои за децата си, да проявим внимание, загриженост и добро отношение към някое друго дете или към децата от нашия квартал, улица, град или село? Ако този въпрос си го задаваме не само по празници, но всеки ден или поне два пъти в седмицата, ние наистина ще направим възможно намаляването на детската смъртност, ще успеем да създадем условия децата да развиват максимално потенциала си, да живеят с техните собствени родители, ще има по-малко инциденти и насилие и ще възпитаваме отговорно към себе си и към другите младо поколение.
И все пак герои има! Не знаем за тях, защото те не представляват сензация. Не знаем, защото те не правят неща за децата, за да бъдат забелязани, а просто защото трябва и защото това е тяхното човешко разбиране! Има герои, които работят усърдно! Има герои, които се противопоставят на инерцията, бездушието и задкулисни интереси, като застават открито и честно зад каузите на едно дете или на група деца. Има герои, които без да искат нищо в замяна, просто правят неща за тези, които често наричаме „нашето бъдеще”!
Има герои на децата! И днес – първи юни – е празник за децата и техните герои!
Георги Богданов
Национална Мрежа За Децата
