„Шамарената фабрика“ е името на видео инсталация, автор на която е писателят Георги Господинов. С нея авторът се обръща към образи и ситуации от стари български филми, за да събуди размисъл за насилието върху деца. Издърпването на ухо, шамарът, унижението са все още традиционна част от методите на домашно възпитание. Според изследване на НЦИОМ от 2012 г. близо 70% от българите одобряват т.нар. „минимално насилие“.
Именно около това има ли въобще „минимално насилие“ бе фокусирана дискусията, която се проведе като част от представянето на видео инсталацията в галерия „Credo Bonum“. В нея се включиха освен авторът Георги Господинов и Цвета Брестничка от Асоциация „Родители“, Краси Величкова от Български дарителски форум и Дани Колева от Национална мрежа за децата.
„Идеята на тази инсталация и малък социален проект е да повдигнем отново темата за насилието над децата. Фразата „Шамарената фабрика“ е общ спомен на нашето поколение. „Начинът да бъдем извадени от чувството за вина, с каквото сме възпитавани по времето на социализма, е чрез разказването на истории“, сподели Георги Господинов, който планира да продължи проекта и със създаването на специален блог, на който хората, които са били малтретирани физически или психически като деца ще могат да разкажат своите истории. „Иска ми се да говорим за т.нар. „малко“ или „голямо“ насилие, за унижението и срама, за заключването в мазето.
Базирайки се на проучвания, проведени у нас, които показват, че мнозинството от хората одобряват дисциплиниращите шамари, Цвета Брестничка от Асоциация „Родители“ постави въпроса защо много от родителите смятат за допустимо да се удари дете. Според нея върху родителите е поставено едно тежко изискване – да бъдат перфектните родители и тази външна принуда ги кара да се чувстват тревожни, несправящи се и това понякога избива в агресия, която се стоварва върху най-слабия – детето. „Това, което ние се опиваме да убедим родителите е, че детето е един пришълец от бъдещето, то един гост в дома ни, а ние не се държим зле с нашите гости, нали? Ние просто трябва да го придружим в неговия път, така че то да израсне самостоятелно и да намери себе си. Признавайки това, напрежението спада и по естествен начин се признава достойнството на детето като отделен човек и се излиза от този „обектен модел“ към детето“, допълни Цвета Брестничка.
Дани Колева от Национална мрежа за децата цитира и други проучвания, като това, направено от ЕСТАТ по поръчка на Национална мрежа за децата през 2013 г., според което половината българи смятат, че детето няма право на мнение, тъй като е малко и не разбира. Тя коментира, че шамарът обикновено е знак на безсилие от страна на родителите и че налагането на послушанието като ценност в обществото е доста тревожно, тъй като от послушните деца, които нямат мнение и не мислят критично порастват хора, които не могат да правят избор.
По време на дискусията бяха обсъдени и други форми на насилие към децата – не само физическото, а и емоционалното, психическото, насаждането на чувство за вина, налагане на възрастните и техните принципи и изисквания, мълчанието, отчуждението, отпращането на детето, когато се водят „важните“ семейни разговори.
Участниците дебатираха и около това как постъпваме, ако станем свидетели на насилие над дете на публично място. Имаме ли като общество нетърпимост към различните форми на насилие? Темата за насилието в училището и „шамарчетата“ между децата или от страна на учители и възпитатели също бяха тема на разговора.
„Ние шамаросаните, сега сме родители и можем да минем от другата страна на шамара и да продължим поточната линия на „Шамарената фабрика“, каза още Георги Господинов. „Но каквото и да правим като родители, ни гледат поне две децата – нашето дете и детето, което сме били ние като малки“.
Видео инсталацията ще бъде изложена в галерия „Credo Bonum“ до 26 юни. Автор е Георги Господинов. Техническата реализация на проекта е на Калин Серапионов, а звукът – на Досьо Амуджев.
