През ноември изпълнителният директор на Наионална мрежа за децата Георги Богданов разговаря със Серджио Коста Араухо от португалския информационен портал SAPO. Текстът по-долу е превод от португалски на интервюто за медиата.
Специалистът по правата на децата и детската бедност Серджио Коста Араухо разговаря с Георги Богданов, колега от България – страна, която с падането на Стената през 1989 г. се събуди в сурова реалност: 30 000 деца, разпределени в повече от 300 големи детски институции. Днес реалността е много по-различна, но има още какво да се подобри, включително и в подкрепа на над 32 хиляди деца, които войната в Украйна изпрати в България.
Георги Богданов е роден в Пловдив, България, на 14 ноември 1969 г. Родителите му се развеждат, когато той е на 7 години, а сестра му е на 5. Казва, че в България през 1977 г. да си син на разведени родители е било изключителна рядкост и такива деца не са гледани с добри очи от общностите и обществото. Признава, че така се родил интересът му към темите за правата на човека и в частност – правата на децата.
В късните си тийнейджърски години Георги Богданов започва да учи мениджмънт на изкуствата. Паралелно работи в Младежки център, където развива обществени дейности, различни изкуства и творческа дейност с деца и младежи, найа-вече с благотворителни организации, които подпомагат домове за изоставени деца. Именно в тези проекти се ражда мотивацията за работа като социален работник, отдаден на подкрепата на децата и семействата. Затова и се записва в курса по социални услуги и по-късно завършва докторантурата по социална антропология с дисертация върху връзката между социалните мрежи и дискриминацията към ромските общности чрез публикуване на фалшиви новини и дезинформация.
Смята себе си за хуманист, който намира успокоение в четенето, „особено на книги за смисъла на човешкото съществуване“ и такаива, които биха могли да послужат като инструмент за трансформация, като „Новото човекотворчество“ на Вирджиния Сатир или „Изкуството да се помага на хора, семейства, групи и общности“ от Лорънс Шулман, и двете без превод на португалски.
Богданов е твърд защитник на правата на децата, които смята за застрашени в цял свят, както и на правата на човека като цяло. Започнахме разговора с правата на децата и детската бедност в България.
Георги, не съм сигурен точно кога се срещнахме, но мисля, че беше през 2009 г., когато поехте поста изпълнителен директор на Националната мрежа за децата (НМД). Какво беше въздействието на тази мрежа в България, особено в насърчаването на правата на децата и борбата с детската бедност?
Бях изпълнителен директор на НМД близо 15 години. Ръководих НМД от времето, когато беше доброволческа инициатива, до момента, в който се превърна в най-силната мрежа за защита правата на децата, както в България, така и на Балканите. Когато започнах в НМД през 2009 г., в организацията имаше 12 институции, а днес има 130 организации и индивидуални членове. Въпреки ограниченията в НПО сектора в България и неотдавнашните атаки срещу активисти за правата на децата, НМД катализира някои от най-важните реформи в политиките за децата в България, като деинституционализацията на децата, реформата в образованието и реформата в правосъдието при непълнолетни. Средно годишно НМД изготвя над 70 становища, отворени писма и позиции по важни за децата и семействата теми.
Как се отразява социалният иикономически живот на България през 20 век на положението на децата до 1989 г., когато пада Берлинската стена?
Преди падането на Берлинската стена в България нямаше проблеми или поне така се говореше. Нямаше сираци и изоставени деца. През ноември 1989 г. стана ясно, че има 30 000 деца, разпределени в повече от 300 големи детски институции. Някои от тези сгради бяха разположени на отдалечени и скрити места, далеч от очите на обществеността. Обичайно беше съдилищата да наказват родителите чрез техните деца и много лесно някои от тези деца и младежи попадаха в интернати. Когато започнах работа в тази област през 1995 г., видях много болка; деца, които са били отделени от родителите си и са се местили от къща на къща. За деца, изоставени от родителите си, никой не търсеше осиновители, защото все още нямаше система за закрила на детето. Системата за защита започва да се изгражда едва през 2001 г. Дотогава не беше ясно каква е ролята на социалния работник и какви социални дейности ще включва работата му.
През 2007 г. България се присъедини към Европейския съюз – какви бяха основните очаквания от членството и каква оценка давате днес?
Без съмнение влизането на България в Европейския съюз беше голям успех за българската политическа класа. От друга страна обаче, страната ни не беше напълно готова за присъединяване към ЕС и пое твърде много ангажименти към ЕС. Например на ниво върховенство на закона дори и днес България има огромни проблеми, свързани с корупцията и политическите катаклизми. Но ползите от членството на България са огромни, както по отношение на инфраструктурни проекти, така и в икономически и социален план.
А що се отнася до системата за грижи за деца и младежи, оказа ли членството ясно влияние върху начина, по който се предоставят грижи за деца, които по някаква причина не могат да бъдат под грижите на биологичните си родители? Какви бяха основните промени?
България въведе системата за закрила на дедето през 1998 г. след заем от Световната банка, придружен от поредица от законодателни реформи. Безспорният успех на този процес беше фактът, че неправителствените организации (НПО), които предоставят услуги, финансирани от различни частни дарители, също бяха включени като доставчици на услуги. Възможността неправителствените организации да се трансформират в доставчици на услуги, бенефициенти на публични средства, беше пример за добра практика за страните от Централна и Източна Европа.
Членството в ЕС накара правителството да предприеме стъпки за затварянето на големи институции, предоставящи „грижи“ за деца и възрастни. През 1998 г. с приемането на Закона за социално подпомагане (ЗСП) и наредбите към него беше въведено понятието „услуги, ориентирани към общността”. Според ЗСП социалните услуги могат да се предоставят в специализирани институции и в общността. Те се осигуряват от държавата, общините и други доставчици, посочени в Агенцията за социално подпомагане. С приемането на този закон местните власти започнаха да играят по-добре дефинирана роля в процеса на предоставяне на услуги, като по този начин се превърнаха в основни участници, например в процеса на деинституционализация. Въпреки че децентрализацията беше много положителна предпоставка за промяна на системата за приемна грижа, все още има голям брой остарели институции, финансирани от правителството. Решения, ориентирани към общността, бавно започнаха да се развиват през последните 15 години.
Както споменах, в България имаше около трийсет хиляди деца в домове за деца и младежи, днес са по-малко от две хиляди. Бяха стартирани огромни проекти, които благоприятстваха деинституционализацията, в това число и закриване на големи домове за деца и младежи. Бяха създадени домове за малки групи, насърчаваха се услуги в общността за подкрепа на семейства и деца в риск.
Как работи системата за закрила на децата, лишени от родителски грижи?
Системата за закрила на детето е централизирана и се ръководи от Агенцията за социално подпомагане, която създаде Отдели за закрила на детето (ОЗД). Те се занимават със случаи на деца без родителски грижи или деца, които са в условия на риск. Социалните работници насочват децата и семействата към конкретни социални услуги според нуждите им. Това могат да бъдат защитени къщи, предназначени за малки групи, приемни семейства, центрове за спешна помощ или приемни центрове за деца с увреждания. Случаите се преразглеждат на всеки 6 месеца.
Активен сте в дейностите на Eurochild, а също и в Балканския и Черноморския регион, които разглеждат политиките за закрила на детето като инвестиция, а не като политика за социално подпомагане. Как виждате своята роля и какви поуки могат да извлекат другите европейски държави-членки от този модел на коалиции – на неправителствени организации, работещи като мрежа?
Като цяло смятам, че в днешно време всички защитници и организации за правата на децата трябва да се обединят. Има широк фронт срещу правата на децата, на който хулителите противопоставят родителските права. Освен това във всички пропагандни кампании децата се използват като инструмент. Това е особено очевидно в страни като България, Полша, Унгария, Сърбия и много други страни, където руската пропаганда е особено силна. Не само трябва да работим за изграждането на по-силни мрежи и системи за защита на децата и младежите, но също така трябва да работим много по-активно с политиците, за да включим проблемите на децата във всички правителствени политики.
България е добре известна и с многото предизвикателства, пред които е изправена при приобщаването на ромските деца. Какво е сегашното положение на тези деца?
По данни на Европейската комисия в България живеят 750 000 роми, което представлява 10,33% от общото население. Те са изправени пред тежка дискриминация в страна, в която Европейска комисия срещу расизма и нетолерантността установи, че расистката и нетолерантна реч на омразата продължава да се увеличава и, че ромите често са подложени на расово насилие.
Европейският център за правата на ромите публикува доклад за положението на ромските деца в държавни грижи в пет държави (България, Чехия, Словакия, Румъния и Молдова), който подчертава неуспехите при намаляване на броя на ромските деца в държавна институционална грижа, както и липсата на значителен напредък в окончателното закриване на институции. Извеждането на ромски деца от семействата им е често, било поради голяма бедност, било поради неспособността на социалните работници и държавната система за социално подпомагане да осигури адекватна подкрепа на техните родители. За най-бедните, без никакъв източник на доход, условията на живот са особено деликатни и децата са изложени на риск да бъдат пренебрегнати в пренаселени жилища, без достъп до питейна вода и канализация, където често няма електричество или отопление. Децата в такава среда често са недохранени и пропускат медицински прегледи и задължителни ваксинации. Те често са изложени на високорискови среди. Няма статистика за това колко ромски деца са под грижите на системата за приемна грижа, но докладът, споменат по-горе, изчислява, че 45% от респондентите са казали „50/50“ или „повече от половината“; 35% от респондентите заявяват, че ромските деца в институции са „свръхпредставени“ и оценяват броя им на около 80-85%.
Как усещате войната в Украйна в България и какво влияние виждате в ежедневието си като специалист по правата на човека?
Национална мрежа за децата съобщи своята позиция веднага след началото на войната относно военната агресия на Руската федерация срещу Република Украйна. Изразихме я в официално писмо, изпратено до президента, министър-председателя, председателя на Народното събрание, посланика на Украйна и посланика на Руската федерация в България.
От началото на войната над 1 милион украински бежанци са минали през България и в момента те са около 72 000 в страната. Към февруари 2022 г. около 40-45% са деца, някои от тях практически непридружени, а сред останалите има много голям дял бременни жени, които също се нуждаят от закрила и специална подкрепа. През първите два месеца на конфликта толкова много украински деца дойдоха в България, че детското население в страната нарасна с 2%.
Национална мрежа за децата беше и продължава да бъде една от основните организации, които наблюдават и осигуряват защитата на правата на децата бежанци от Украйна по време на военния конфликт, заедно с техните семейства на места в цялата страна. Застъпихме се и за подобряването и улесняването на всички процедури за достъп до здравеопазване, образование, социални действия, закрила на детето, правна помощ, хуманитарна помощ и настаняване. В сегашните условия на безпрецедентна политическа криза в страната и във временните правителства, неправителственият сектор понякога се оказва единствената страна, която може да предостави помощ на бежанците.
Подкрепихме повече от 800 украински граждани, семейства с деца, които търсят защита от войната в Украйна у нас и не могат да задоволят нуждите си. През 2022 г. реализирахме проект за ранно детско развитие, насочен към подкрепа на деца бежанци от Украйна. Проектът използва капацитета и вътрешната сила на самата украинска общност. Повече от 90 украински експерти – психолози, педиатри, терапевти, учители и родители – работят като семейни консултанти и групови фасилитатори и подпомагат украински деца с увреждания и в риск и техните родители в 27 места в България; през юни 2023 г. са проведени над 2000 консултации, подпомогнати са над 1000 деца на възраст от 0 до 7 години, от които над 450 деца с увреждания и в риск.
Какво мислите, че можем да очакваме от Стратегия на ЕС за правата на детето и Европейската гаранция за детето? Вярвате ли, че всички планирани действия ще имат еднакво ефективно въздействие върху всички деца във всички страни, включително и в България?
Всяко трето дете в България живее в риск от бедност и социално изключване. Бедността предполага не само материални лишения, но и немалко предизвикателства при достъпа до основни услуги. Измеренията на детската бедност и социалното изключване в България могат да се видят в следните данни:
- Линия на бедност: 451.00 лв. (€225.00)/месец на член от домакинството;
- Хора под прага на бедността: 23,8% (1 659 900 души);
- Дял на децата в риск от бедност и социално изключване: 33,3%;
- Дял на децата, живеещи в бедност: 28,3%;
- Процент на децата, живеещи в материални лишения: 38,5%;
- Многодетни семейства в риск от бедност: 59,2%;
- Семейства с един родител в риск от бедност: 39,5%;
- Ученици в риск от отпадане от училище: 25% (180 000).
2021 г. беше повратна точка в борбата срещу детската бедност със стартирането на две исторически инициативи, Стратегията на ЕС за правата на детето и Европейската гаранция за детето. Докато държавите-членки на ЕС представяха своите национални планове за действие за гаранция за детето, Eurochild сподели акценти от всеки план, които членовете и активистите за правата на децата могат да използват в собствената си работа, за да гарантират, че правата на децата остават начело на политическия дневен ред. На 5 декември българското правителство представи Националния план за действие по Детската гаранция. Българският национален план за действие се фокусира основно върху:
– Образование и грижи в ранна детска възраст: разширяване на мрежата от услуги и домашни посещения и връзките им с други социални системи; подкрепа за деца с обучителни затруднения.
– Образование: подобряване на насочването и приемането на деца мигранти; насърчаване на десегрегацията; подкрепа на деца с обучителни затруднения; борба с тормоза и насилието
– Здраве: дневни психиатрични грижи, грижи за психичното здраве в общността и родителски консултации; подобряване на достъпа за деца с увреждания и хронични заболявания и деца мигранти.
– Хранене: подкрепа (ваучери) за уязвими семейства с деца; безплатен обяд за деца от семейства в неравностойно положение.
– Жилища: жилищна стратегия; подобряване на жилищата за децата мигранти; подкрепа за роми, мигранти и деца с увреждания.
– Деца в алтернативна грижа: подкрепа на млади хора, напуснали социална грижа и развитие на обхвата на приемните домове.
– Други: Дигитално включване (особено в селските райони или деца с увреждания).
Лично аз се надявам, че Детската гаранция ще помогне на много бедни деца в България и ние от НМД ще работим за това.
И накрая, какво бихте искали да ми кажете след десет години?
Успяхме, Серджио! Сега децата са по-щастливи, има по-малко насилие и бедност и възрастните уважават правата на децата!
Така да бъде! Благодаря!
