Георги Апостолов е координатор е на програмата “Безопасен Интернет” на Фондация ПИК, член на УС на Асоциация “Родители” – главен партньор в Центъра за безопасен интернет. Член е на УС на Национална мрежа за децата и на Националния съвет за закрила на детето, член на управителния борд на европейската мрежа за рейтинг на компютърни програми за родителски контрол SIP BENCH. Съавтор на наръчник за учители “Виртуално и реално насилие: превенция чрез интерактивно обучение в училище” – методика, по която се работи в над 100 училища в 5 града в страната. В интервю той разказва за онлайн сигурността на децата и мерките за борба с кибер тормоза.
– Господин Апостолов, вие сте координатор на национален център са безопасен интернет Safenet.bg, какви са най-честите сигнали които получавате в центъра?
– Най-често получаваните сигнали, както през интернет Горещата линия за борба с незаконно и вредно за деца съдържание и поведение в интернет – Web112.net, така и в консултантската Българския линия за онлайн безопасност Helpline.bg, са за онлайн-тормоз. За разлика от вярванията на възрастните, че най-големият и често срещан риск за децата в интернет са педофилските посегателства, всъщност най-често децата са травмирани от действия на техни връстници. Чрез създаване на фалшиви профили, разпространяване на унизителни или деформирани снимки и видеоматериали или на клюки, слухове и обиди, злонамерени коментари под подобно съдържание или в профили на детето-жертва, се извършва групово издевателство над отделни деца. Често потърпевши са същите деца, към които има подобно отношение от връстниците им и в реалния живот.
– Защитени или застрашени са дигиталните деца в онлайн пространството? И как един родител да “бди” над безопасността на детето си? Можете ли да дадете основни съвети, които родителите да следват?
– Съвременните дигитални деца са доста по-добре информирани за рисковете и опасностите, които могат да срещнат в интернет в сравнение с децата отпреди 10-ина години. Те са също така и свидетели на онлайн-тормоза над техни връстници – подобно съдържание най-често се възприема като “забавно”. Това е явление, което ние определихме като онлайн-култура “Омраза за забавление”. Информираността обаче не ги прави много по-неуязвими.
Първо, при тях, както и впрочем и при възрастните, действа психологическата аксиома “На мен това не може да ми се случи”.
Второ, случаите с педофилски посегателства показват, че липсата на житейски опит не може да се компенсира от по-добрата информираност. Педофилите са много добри психолози и успяват да подлъжат жертвата да им предостави злепоставящ материал със сексуално съдържание, който после се използва за изнудване с цел реална сексуална злоупотреба. Един много важен извод за родителите: всички случаи, за които при нас е постъпвал сигнал за подобно посегателство срещу дете – а това означава, когато сме успели да предотвратим реална сексуална злоупотреба, са с деца, чиито родители са отделили време да се поинтересуват от техните онлайн-занимания и увлечения.
Не е необходимо да се говори толкова за опасностите – разбира се, трябва да има и такъв разговор, но проявен интерес към виртуалния живот на детето е солидна гаранция, че то утре, когато се сблъска с опасна ситуация, ще сподели с родителя. Има, разбира се и стотици компютърни програми за родителски контрол, но те не могат да заменят разговора. Освен това ние винаги съветваме подобни програми да се инсталират със знанието на детето, а и при деца под 10-годишна възраст. Всеки родител може да се ориентира за различните видове платени и безплатни подобни програми на сайта на европейския проект за рейтинг на програмите.
– Какви са признаците, че нещо с детето не е наред и то има проблеми в мрежата?
– Признаците за проблем на детето във виртуалния и реалния му живот са почти идентични: нервност, необясними промени в настроението, нежелание да се ходи на училище често с фалшиви (понякога може и да са реални) здравословни оплаквания, затвореност и нежелание да се разговаря и споделя, спад в успеха в училище, прекъсване на контактите с приятели и изолиране у дома.
– Напоследък нашумяха случаите за “тормоз” между тинейджъри в социалните мрежи – как може да се преборят и децата, и родителите с тази тенденция?
– Борбата с тормоза е битка за повишаване на емоционалната интелигентност на децата. Както вече казахме, в голям процент от случаите става въпрос за криворазбрано забавление.
С децата трябва да се работи систематично и целенасочено в тази посока. Ние от 5 години обучаваме учители, педагогически съветници и социални работници да прилагат една методика с тази цел “Виртуално и реално насилие: превенция чрез интерактивно обучение в училище”. Над 170 обучени от нас педагози работят в над 100 училища в 5 града в страната по два наръчника с общо 44 модулни занятия. Занятията са разработени изцяло по интерактивна методика, защото в тази област урочно-лекционната форма не работи. Децата трябва да бъдат въвлечени в дискусия, да участват в занятието чрез тематични игри, задачи и групова работа. Това гарантира, че те ще осмислят много по-ясно основното – всички форми на насилие във физически свят имат своите аналози във виртуалния и те са също насилие и водят до травми за жертвата. Многе е важно в такива случаи родители и учители да работят заедно, а не, както за съжаление се случва нерядко, да започне размяна на обвинения, та дори да се стигне до физическа саморазправа между родители или до съдебни искове срещу ичилища. Това точно обратното на онова, на което трябва да учим децата – не агресията, а сътрудничеството, взаимното желание за разбиране са единственият път към разрешаване на конфликтите.
– Ако трябва да опишете дигиталните деца онлайн с три думи кои ще бъдат те?
– Свръхинформирани, социално неграмотни.
– Каква е вашата лична мисия с участието ви в Digital KidZ?
– Да предам нашия почти 10-годишен опит за изграждане на едно поколение, за което интернет е възможност за учене, общуване, развитие и успех, а не страховита джунгла или бойно поле.
– Какво е посланието ви към родителите, които “предпазват” децата си, като ограничават достъпа им до интернет и технологиите?
– Забраните пречат на децата Ви да пораснат и да развият способности сами да се справят в сложни житейски ситуации. Освен това те ще се чувстват изолирани от своите връстници и наистина могат да се окажат самотни в един сложен свят, където всеки има нужда от подкрепа. Предпазвайте ги, като ги подкрепяте и участвате заедно с тях във виртуалния им живот.
Източник: newtrend.bg
Снимка: freeimages.com/ante
