Интервю с Георги Апостолов, ръководител на българския Център за безопасен интернет, председател на УС на Национална мрежа за децата.
Вече три поредни години Националният център за безопасен интернет съвместно с Българската педиатрична асоциация провеждате експертната среща „Виртуалният свят и влиянието му върху детското здраве”. Как се роди идеята и кое наложи провеждането на подобни срещи?
Нашите отношения с БПА датират отдавна. Имали сме немалко съвместни дейности и срещи, на които сме обсъждали тази тема, както и въпроса за подготвеността на медицинските и други професионалисти, работещи с деца, в областта на различните ефекти и въздействия на новата дигитална епоха върху развитието, здравето и благосъстоянието на децата. Така се зароди идеята да поканим експерти oт различни области – педиатри, общопрактикуващи и лични лекари, психолози, психиатри и представители на заинтересованите институции, които да споделят опит и заедно да обсъдим обща рамка и дори обща национална политика в интерес на децата.
Кой беше основният акцент в тазгодишната среща?
Основен акцент в срещата тази година беше поставен върху наличните изследвания – национални и международни, както и върху личния опит и наблюдения на специалистите. И това не е случайно – все още има разнобой в международната експертна общност по някои аспекти от въздействието на дигиталните технологии върху здравето на децата. Както и не беше случайно, че всички 40 участници единодушно изтъкнаха необходимостта от допълнителни и регулярни изследвания, за да може да се изработят общи мерки и политики. В срещата взеха участие председателят на БПА проф. Пилософ, представителят на Световната здравна организация доц. Околийски, заместник-министърът на образованието и науката Таня Михайлова, представители на Държавната агенция за закрила на детето, на Националния център по обществено здраве и анализи, проф. Литвиненко, доц. Рада Маркова, психолози и клинични психолози, педиатри, общопрактикуващи лекари, експерти по онлайн безопасност.
Въпреки че в международния класификатор на болестите (МКБ) на СЗО няма диагноза „интернет зависимост“, много родители говорят за такава и споделят пред личния лекар на детето, че то е зависимо от дигиталните устройства. Какво трябва да знаят педиатрите по тази тема?
Като изключим „игровото разстройство“, което по-скоро спада към хазартната зависимост, в нито един международен класификатор няма записана интернет или компютърна зависимост. Съществува обаче прекомерна употреба на интернет, за каквато говорим, когато имаме негативно въздействие и нарушаване на нормалния ритъм на живот. За съжаление, родителите обикновено приемат, че вината е в интернет, когато всъщност това е симптом на емоционален или психологически дефицит или проблем. Много деца търсят убежище в интернет, когато са подложени на тормоз, насилие от връстници или възрастни, растат в нездрава семейна среда или имат друг вид психически проблем. Именно затова е важно специалистът, към когото родителят се е обърнал, да е подготвен да потърси първопричината за вредното поведение, а не да се затвърждава родителската заблуда, че детето е развило някакъв тип зависимост от интернет, както от наркотици например. Това може да доведе да реакции и мерки, които да задълбочат вместо да терапевтират проблема.
В МКБ 11 обаче през 2018 г. като нова нозологична единица беше въведено понятието „игрово разстройство“… Какво се крие зад това?
СЗО поставя доста високи критерии, за да можем да смятаме, че имаме работа с игрово разстройство: нарушения на ритъма на живот в резултат на наблюдавано най-малко 12 месеца такова поведение; осъзнаване от индивида на вредите, но неспособност да се справи с това поведение. Тук трябва да се има предвид, че игровото разстройство има два варианта: развиване на хазартна зависимост или пък прекомерна употреба като реакция на психо-емоционален дефицит или проблем. И е важно да се прецени с кой от двата типа поведенческо разстройство се сблъскваме, защото евентуалната терапия би била съвсем различна.
Кои са най-големите митове за децата и интернет?
По-важните от тях са засегнати в отделните материали в броя. Но ако трябва накратко да ги изредим:
1. Съществуването на зависимост от интернет, каквато няма.
2. Онлайн игрите с насилие водят до насилие в реалния живот. Всъщност, този тип игри дават възможност на детето да излее стреса и агресията по безопасен начин и в безопасна среда.
3. Времето в интернет трябва максимално да се ограничава. Всъщност, на първо място винаги трябва да си поставим въпроса не колко време едно дете е в интернет, а какво прави там. Има деца, които благодарение на интернет развиват нови умения, образоват се, дори започват да печелят пари.
4. Децата се справят по-добре с технологиите и родителят няма с какво да му помогне. Интернет е социална среда и поради това не техническите, а социалните умения, критичното мислене и емоционалната интелигентност са най-важни. А тези умения у децата трябва да се развиват с помощ и насочване от възрастен.
Всъщност, ако трябва да обобщим, вреди ли интернет на детското здраве?
Да кажем така – интернет може да навреди на здравето на детето, ако не се спазва баланс в онлайн и офлайн дейностите. Говорим основно за затлъстяване, липса на физическа култура, увреждане на зрение, гръбначни изкривявания. Друга потенциална вреда е, разбира се, увличането по неподходящо съдържание – говорим главно за порнография и сцени на екстремно насилие и жестокост.
А какви са позитивите за децата?
Ползването на дигиталните технологии е вече задължително условие, без което човек не може да функционира качествено през 21-ви век. И става въпрос не само за компютърна грамотност, но и за търсене, намиране и оценка на информация, за учене през целия живот. Тези, които не развият тези умения, ще изостават в кариерното си развитие, квалификацията, бързото адаптиране към променени условия и изисквания и новите професии. Но за да се извлекат максимално ползите, е необходимо от най-ранна възраст да започне изграждане на дигитално-медийната грамотност на децата. Това включва както познаване и използване на технологиите по безопасен начин, така и развиване на уменията за учене и общуване в дигитална среда.
Родителят ли има основна роля в изграждането на здравословни навици у децата за ползване на дигиталните устройства? А каква е ролята на педиатъра?
Дигиталната революция настъпи за изключително кратко време и промени коренно родителството. Още в края на 2016 г. 50% от българските деца под 7 години вече бяха в интернет. Това прави ролята на родителя от първостепенна важност, защото той е този, който да присъства и насочва детето при първите му стъпки в интернет. Много родители се сблъскват с дилеми, свързани с ползването на технологии от децата им и често изпадат в тревожност, тъй като не разбират как точно виртуалният и реалният свят се съчетават у децата им. Понякога родителите ще се обърнат към педиатъра, за да се оплачат, че детето им е развило компютърна зависимост, което е резултат на погрешна преценка за причините на дадено поведение. Тук педиатърът, друг лекар или психолог могат да насочат родителя да потърси реалните причини за промените в поведението или за прекомерната употреба на интернет, за да може да помогне на детето си. В редица случаи зад подобно поведение се крие тормоз – физически, психически, сексуален, и именно към това трябва да се заостря вниманието.
С БПА успяхте ли да стигнете до някакъв консенсус относно ползването на дигитални устройства от децата – от каква възраст, по колко време? Знаем, че някои от световните и европейски педиатрични асоциации имат подобни препоръки…
Определянето на възраст и време за ползване на интернет не беше във фокуса на вниманието. Бяха обсъдени последните изследвания и промените в различните подобни препоръки, които съвпадат главно в две неща: 1. за децата до 3 години не е полезно да прекарват дълго време пред екран, което включва и телевизор; 2. важното е какво прави детето в интернет, а не толкова колко време е там. Разбира се, веднага трябва да направим уговорката, с която експертите се съгласиха единодушно, че винаги трябва да се търси баланс и дигиталните занимания да се редуват с игри и физическа активност извън интернет, защото те са от изключителна важност за правилното развитие и за здравето на детето.
Източник: сп. Практическа педиатрия
Снимка: pixabay.com
