Форум на тема „Правото да познаваш своя произход – лицата на осиновяването” се проведе на 21 юли във Френския културен институт в София.
Събитието имаше за цел да насочи общественото внимание към правото на осиновените хора да познават своя биологичен произход и да провокира дебат за нуждата от промени в актуалните разпоредби.
Форумът се организира от Българска асоциация осиновени и осиновители – БАОО, Национален интернет регистър на търсещи се „Къде си?“ и Национална мрежа за децата, в партньорство с Министерството на правосъдието на Република България и с подкрепата на Посолството на Франция в България.
Събитието беше открито от г-жа Вергиния Мичева, заместник-министър на правосъдието, която заяви, че Министерството на правосъдието се ангажира да изготви и предложи законодателни промени. Преди това тези предложения ще бъдат обсъдени от работна група, която започва работа в края на юли тази година. Заместник-министърът отбеляза още, че са изследвани световните практики с цел новите текстове в закона да съблюдават интересите на осиновените деца и техните осиновители и биологични родители.
Н. Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан, посланик на Република Франция, представи накратко френския опит и отбеляза, че темата за или против запазването на тайната на осиновяването е била доскоро актуална във Франция. Той разказа за интересни практики, включително и истории от личния си опит.
Г-жа Беатрис Бионди, генерален директор на Агенцията по осиновяване на Република Франция, направи експертно представяне, в което очерта основните нормативни актове, връзките между институциите и НПО сектора и основните предизвикателства от практиката. По нейните думи във Франция има създадена специална обществена служба, която осигурява помощ и подкрепа на деца, които търсят своя биологичен произход. Специален Национален съвет, част от обществената организация „Министерство на семейството“, решава случаите на деца, „родени под тайна“, когато майката изрично е посочила, че не желае да се разкрива нейната самоличност. При липсата на такава декларация за „тайна“, френското законодателство осигурява пълна подкрепа, като предоставя всички данни на осиновените. Минималната възраст, при която обикновено се дава достъп до тази информация, е пълнолетие.
Децата трябва да бъдат подпомагани от професионалисти и да се взимат предвид интересите на всички страни, каза г-жа Бионди. Срещата с биологичните родители може да крие редица трудности: културен шок, разминаване между фантазия и реалност, отрицателни емоции при контакта с биологичните родители. Нови рискове пораждат и социалните мрежи, чрез които децата получават информация неподготвени. „Търсенето на биологичния произход е бавен и сложен процес и изисква узряване“, каза г-жа Бионди.
От 2013 г. има прогресивно увеличаване на исканията за разкриване на биологичния произход във Франция, посочи още френският представител. Особен напредък в законодателството в тази посока имат страни като Буркина Фасо, Колумбия и Чили.
Омбудсманът на Република България Константин Пенчев очерта необходимите законодателни промени, а именно промяната на чл. 105 от Семейния кодекс и текста за осиновяването в Наказателния кодекс в член 145, който инкриминира разкриването на тайната на осиновяването.
Според Семейния кодекс пълното осиновяване е неотменимо, но в съдебната практика има много случаи на разсиновяване и такава процедура съществува, каза г-н Пенчев и изрази мнение, че тази възможност трябва да отпадне.
Правилният подход според Омбудсмана е не съдът да се натоварва с дела за разкриване на биологичния произход, а да се помисли за административен орган, който да решава тези казуси.
Милена Първанова, директор „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“ към Министерство на правосъдието, също направи представяне по темата, в което посочи, че център на всички промени в Семейния кодекс трябва да е детето и неговите интереси да са водещи, като в същото време трябва да бъдат защитени и всички други страни в процеса.
Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата, очерта предизвикателствата пред осиновените и пред биологичните родители в България и изтъкна, че проблемът е изключително сериозен и засяга близо 2 милиона българи от Втората световна война насам.
Въпреки препоръката към България от Съвета по правата на човека на ООН за „въвеждане на законодателство, което забранява тайната на осиновяването и гарантира правото на детето да знае своя произход“, тази практика продължава да е регламентирана законово и да се практикува у нас. За запазване на „тайната”, произходът и роднинските връзки на детето се скриват и/или заличават, което нарушава правата му, гарантирани от чл. 8 на Конвенцията на ООН за правата на детето, а именно правото му на запазване на самоличността, гражданството, името и семейните му връзки.
Сред изтъкнатите проблеми е и фактът, че не се събира и съхранява важна за произхода на детето информация и такава, свързана с медицинските обстоятелства около него, включително и генетична предразположеност, което изкривява снемането на анамнеза при здравно обслужване. Процедурата по единствената уредена от законодателството възможност за установяване на биологичния произход (чл. 105 от Семейния кодекс), протича бавно и продължително във времето и става единствено по съдебен път. На 90% от лицата, заявили желание да получат информация за своя произход, се отказва такава с мотив, че липсват „важни причини“ за разкриване на произхода, като такива не се припознават психо – емоционалните.
100 – 150 човека годишно подават молби към съдилищата за разкриване на биологичния си произход. По данни на БАОО над 7000 търсят своите роднини в онлайн форумите.
Процесът се затруднява от липсата на политика за подкрепа и на регистър с данни за осиновените – има много случаи на изтрити ЕГН-та и актове за раждане, на подменени имена и дати, на деца, обявени за починали, но дадени за осиновяване, което вече е криминална практика.
От първо лице бяха представени няколко лични истории на биологични родители, на осиновители и на осиновени, които са преминали по трудния път в търсене на своя биологичен произход. Представителите на осиновени и родители се обединиха около искането за промени в Семейния кодекс и за създаване на единен национален регистър, в който да се записват данните на желаещите да бъдат намерени.
