Юлия Андонова е част от екипа на Фондация „П.У.Л.С.“ повече от 15 години. Тя е посветила живота си на това да показва светлината в тунела на жертвите на насилие, да им дава надежда и спокойствие и да им помага да преодолеят страха, болката и отчаянието. Работи в социалната сфера от 15-годишна, когато става доброволец в БМЧК. Започва работа в „П.У.Л.С.“ като работник на терен сред инжекционно употребяващи наркотици и нощен дежурен социален работник в кризисния център на организацията. Днес, заедно с екипа на фондацията, помага денонощно на хора, пострадали от насилие.
Как възникна идеята за организацията, разкажете малко история. Откъде идва името?
Фондацията е създадена преди 23 години от три смели жени: Татяна Арсова, която почина, Екатерина Велева и Яна Кацарова. Те основават организацията с дълбококото убеждение, че всеки човек заслужава да живее в свят, свободен от насилие, и с амбицията да преборят насилието в Перник. Първоначално вярват, че за десетина години обществото ще узрее и ще могат да продължат с други проблеми, но реалността се оказва друга.
„Позитивни умения на личността в социума“ – това означава абривиатурата П.У.Л.С и отразява дълбоката ни вяра в човешкия потенциал и възможности, в същото време можем да направим и асоциации с човешкия пулс – ние пулсираме на честотата на доброто, за да живеем по-добре всички.
От малка организация с една стая и телефон, днес имаме голяма къща с комплекс от програми и услуги за хора, пострадали от насилие, мобилни кабинети за консултиране на пострадали от насилие в Брезник и Кърджали и изключително разнообразна превантивна и обучителна програма, насочена към различни групи хора.
Как помагате на жените, децата и семействата? С какво сте различни в това, което правите?
Това, което ни прави различни, е изначалната вяра във всеки човек, предоставянето на комплексна подкрепа, организирана спрямо нуждите на всеки един човек. При нас няма подкрепа под калъп, едни и същи услуги, ние се ръководим от индивидуалните нужди и даваме всичко от себе си.
Освен че директно подкрепяме хора, пострадали от насилие, силно вярваме в превенцията, имаме обучителни програми за деца на 3 години, до студенти , за обучение на родители и бъдещи родители, на специалисти, супервизираме и други колеги в страната, за да имаме единно разбиране на темите за насилие и подкрепа.
Модерната дума „мултидисциплинарна“ подкрепа не всички я разбират. Затова в нашите обучения отделяме специално внимание на работата по случаи, както и значението на мултидисциплинарната работа в подкрепа на хора, пострадали от насилие. А какво всъщност означава мултидисциплинарната подкрепа – това означава човекът да бъде обграден от различни специалисти – психолози, лекари, представители на полиция, социални работници и други, и всички те заедно да подкрепят човека в неговото възстановяване от преживяното насилие и започване на самостоятелен живот.
Организацията ни развива различни дейности: Имаме комплекс от услуги за подкрепа на хора, пострадали от насилие в Перник – на едно място сме събрали услуги за консултиране, за кризисен подслон. В център за социална рехабилитация и интеграция „Татяна Арсова“ предоставяме психологическа помощ, дългосрочно консултиране, юридическа помощ и консултации, водене на дела. Услугите, които предоставяме, са напълно безплатни за пострадалите от насилие. За това благодарим на всички дарители, които ни помагат за набиране на средства и благодарение на тях имаме възможност ежегодно да подкрепяме над 300 човека, пострадали от насилие. Основният процент търсещи подкрепа са жени.
Работим с екип от социални работници, които помагат за връзка със социалните и здравните служби, за записване на деца в ясли, детски градини или казано накратко – те са до уязвимите хора, които имат нужда от помощ.
Поддържаме 24- часова телефонна линия за подкрепа – 076 60 1010. В Кърджали сме разкрили линия на доверието за региона – 0899 100 245. От няколко години в град Кърджали е сформиран клуб „Доверие“. Смели момичета и жени от региона се обединяват в подкрепа на пострадали от насилие. Ежемесечно провеждаме обучения и работни срещи, пострадалите от насилие могат да получат консултиране и спешна подкрепа на телефона на доверието, както и консултиране с психолози и адвокати, които ежемесечно посещават региона.
В какво сте новатори?
Миналата година с подкрепата на дарители успяхме да купим, ремонтираме и оборудваме първото преходно жилище за хора, пострадали от насилие в България. Това е една нова социална услуга по модела на преходните жилища за младежи, излизащи от институции и по американски модел, форма на закрила, която позволява на пострадалите да живееят самостоятелно, но в същото време имат екип, който им помага в организирането и справянето с живота.
В нашата къща, в която се намират програматите ни, е цветно и пъстро. За нас е важно хората да се чувстват у дома, защитени, да преоткрият силните си страни. В организацията ни освен екипа от специалисти, подкрепа оказват и екип от „терапевтични“ животни – котки, кучета, папагали, рибки, зайци и птици. Всяка стая има свой цвят, а в двора и кабинетите е пълно с растения.
Как се разви проблемът с домашното насилие през последните години, какви тенденции наблюдавате?
Хубаво е, че повече медии обръщат внимание на проблема и тази публичност позволява на повече хора да потърсят подкрепа. С пандемията нараснаха случаите на насилие, но това не са нови случаи, а просто ескалираха през локдауните.
Много ми се иска един ден държавата да има по-добри политики за грижа и подкрепа, защото сега работим по проекти, с помощта на компании. Стандартите на държавните делегирани услуги са ниски, не осигуряват нужното за доброто функциониране на тези услуги, кризисните центрове не са достатъчни, липсват законови промени, като например криминализиране на изнасилването в брака. Дълъг път ни предстои, за да можем да кажем, че не сме толерантни към насилието.
За щастие в страната ни има добри практики, организации като нашата, които години наред предоставят комплексни програми за подкрепа на пострадали от насилие. Макар и недостатъчно, в България има центрове за подкрепа, които денонощно са на разположение в помощ на пострадалите от насилие.
Темата за насилието продължава ли да бъде табу?
Все още домашното насилие продължава да е срамна тема. Виждаме го особено в малките населени места, но не само там. Има поляризация в обществото – от едната страна са чувствителните и разбиращи хора, наясно с проблема и нуждата от мерки и реакция. От другата са онези, които все още вярват, че „тя си го е изпросила“.
Малко по малко това табу се разчупва и много помагат силните обществени личности, които говорят без притеснения по темата, засиленият медиен интерес и представяне
Как се отразява домашното насилие на децата?
Извършителите на насилие днес са онези деца, които вчера са били бити и унижавани. Трябва да прекъснем този кръг, трябва да се работи и с тях.
Всяко дете трябва да живее в дом, в който да има спокойствие, хармония, топлина и уют, родителти да се обичат и уважават, то да учи, да играе, да бъде обичано…за съжаление децата, които растат в семейства с насилие, не виждат това, когато насилието е ежедневие, те са в постоянен страх и ужас дали няма да стане нещо непоправимо, често се обвиняват за сканадилте между родителите. По-късно повтарят модела, който виждат, трудно създават връзки и трудно осъзнават, че този, който те обича, не трябва да те наранява.
За това превантивните програми са изключително важни. За да може да растат щасливи, обичани и безгрижни деца, които да пораснат добри и отговорни граждани.
Има ли хора, на които все пак не успявате да помогнете?
Случва се често хората да не могат да излязат от омагьосания кръг на насилието. Колкото и да искаш да помогнеш на един човек, не можеш да го направиш насила. Нашите програми и услуги са достъпни за всеки, който желае и се осмели да потърси помощ.
Понякога, въпреки усилията ни, пострадалите се връщат в ситуация на насилие, като вярват, че човекът, от когото са избягали, вече се е променил. В тези случаи не обвиняваме пострадалия, разбираме сложните психични процеси и оставаме насреща за помощ. Програмите ни нямат строго фиксиран край. Според някои държавни структури, от 3 до 6 месеца са достатъчни, за да се „излекува“ изнасилване или дългогодишно насилие, но реалността показва, че понякога е нужно много дълго време. Имаме хора, които получават нашата професионална подкрепа 5-6, дори 10 години. Случва се след кратък престой в кризисния център най-често жената да се върне в дома, в който насилието е ежедневие. В тези случаи винаги правим план за сигурност и оставяме вратите си отворени.
Как преминава един ваш ден?
Нямам един с един еднакъв. Ние сме организация с 24-часови програми за кризисна подкрепа, динамично е, първи приоритет са хората. Почти всеки ден ни се случва да спасим един човешки живот, минимум 12 човека подслоняваме дневно, а 10 прекрачват прага ни.
Щастливи сме, когато видим happy end, това ни дава сили да не спираме.
Разкажете за успешна практика или случай от последната година.
Повече от 10 000 случая са стигнали до нас, това не са само цифри, това са човешки съдби, които сме променили.
Когато бях млад социален работник, имах дежурство в кризисния център – една жена дойде с повече от 17 порезни рани , беше преследвана с тесла, не знам как беше оцеляла, дойде с три деца. Тези деца пораснаха при нас. Самата жена преживя много болка – емоционална и физическа. Днес и тя, и децата, живеят без насилие, имат си жилище, децата ходят на училище. Ние имаме продължаващи програми – предоставяме хуманитарна подкрепа – продукти, пособия, обувки, дрехи – така в списъците виждам и тези деца. Едното беше бебе – сега е втори клас.
Всеки човек, минал през нас и получил шанс за нов живот, е успех.
Кои са най-големите трудности в работата ви в момента?
Най трудно е финансовото ни оцеляване и да се справяме с всички разходи за 24-часовите ни програми, натрупаха се много кризи – ковид, война….това е голяма пречка за организации като нашата. През септември стартирахме кампания за дарителство, която да ни позволи да помагаме на хора, пострадали от насилие.
Вярваме, че държавата ще разпознае социалните услуги като приоритет и ще се направят промени в бюджетирането и минималните стандарти за социални услуги. Това е от съществено значение за всички услуги в страната ни – за деца, хора с увреждания, рискови групи, пострадали от насилие и други.
Липсата на устойчивост е проблем не само за нас, но и на други граждански организации. Много сме благодарни на всички хора и фирми, които ни помагат.
Можете да подкрепите каузата ни тук – https://pulsfoundation.org/bg/actual/news/289-imame-nujda-ot-pomost.html
Други трудности са механизмине за сътрудничество с институциите и нагласите на част от обществото към насилието. Стъпка по стъпка със съмишленици променяме нагласите и заедно даряваме надежда за бъдеще без насилие.
Какво трябва да направим всички като общество?
За пострадалия от насилие – трябва да направят първата крачка и да потърсят помощ. Да не се страхуват. Обществото ни – да не е толерантно към никакви форми на насилие и да реагира. Държавата – да създаде адекватни политики за грижа, подкрепа и превенция на насилие. Да има воля за важните решения.
Какво ново ви предстои?
С подкрепата на Български фонд за жените стартираме първия общностен проект в град Кърджали. В следващите месеци с доброволците от клуб „Доверие“ ще проведем серия от срещи, събития и обучения, които ще повишат знанията и чувствителността на хората по темите за домашното насилие и ще получат информация за възможностите за подкрепа.
По какъв начин НМД подпомага вашата работа?
Много сме щастливи, че сме част от Мрежата почти от нейното създаване. Това е общност от съмишленици, място, където да намерим професионалната среда, за да се справим с предизвикателствата. При сложни казуси ни помагате със становища и писма до институциите, за да се защитават нашите предложения за промени в нормативната рамка. Ние нямаме ресурс за застъпничество, защото сме организация, която работи на терен. Този ресурс за промяна на политиките е изключително важен.
