Борислава Черкезова е изпълнителен директор на Фондация Карин дом. Преди 4 години стартира работа към обучителния център, а от 2 години е изпълнителен директор на една от най-старите граждански организации.
Тази година празнувате своя 27-ми рожден ден. Как възниква идеята за организацията?
Вече 27 години Карин дом подкрепя децата със специални нужди и техните родители. Този рожден ден е малко по-специален и сантиментален за екипа, защото за първа година празнуваме в новия терапевтичен и модерен център, който открихме септември месец миналата година.
Как стартира историята на организацията? Началото е свързано с една доста емблематична личност за страната и политиката – Иван Станчов – дипломат, филантроп, известен още като „рицаря с раница“, „рицаря на децата“, „посланик на доброто“. Историята е много интересна и е свързана със семейството. Фондация Карин дом е посветена на едно прекрасно, лъчезарно момиче на име Карин – първата братовчедка на господин Станчов. Карин се ражда с детска церебрална парализа в Лондон през далечната 1935г . Въпреки предизвикателствата на състоянието й, тя води един много активен, социален, щастлив и достоен живот до късна възраст. Карин дом е посветен точно на образа на това силно момиче и на семейството, което е стояло зад нея.
Няколко са причините Карин и нейното семейство, да водят така активен и щастлив живот. Още в най-ранна възраст Карин получава терапевтични грижи, а на самите родители се оказва подкрепа как да се грижат за нея, за да направят живота й самостоятелен. Тя е имала достъп до модерни терапевтични подходи, които са оказали ползотворно влияние върху нейното общо състояние и умения за независим живот. Истината е, че част от тези подходи все още са недостъпни в България. Другото, което е помогнало на това семейство, е приобщаващата общност, в която са живели. Карин е присъствала на всички големи празници, участвала е в балове с по-голямата си сестра, сама е подписвала коледните си картички, знаела е няколко езика, танцувала е балет. Всичко това показва, че в онези години на миналия век, едно дете, независимо от състоянието си, е имало възможност да живее достоен, пълноценен и щастлив живот, да сбъдва мечтите си и да израсне като достоен човек. Точно това вдъхновява господин Станчов преди 27 години да създаде иновативен център в България, който да се грижи от най-ранна възраст за децата със специални нужди и родителите им.
Каква промяна настъпи в мнението на обществото относно децата със специални нужди?
Малко е трудно един човек да обобщи. Този път е много дълъг както за едно семейство, така и за всяка организация и система. За изминалите 27 години със сигурност се наблюдават положителни неща. Самият въпрос да приемем децата и родителите е свързан първо с нашите нагласи. Ключовата промяна е, че нашето общество започва да става по-приемащо и приобщаващо. За съжаление, все още се забелязва едно неразбиране, страхове, понякога дискриминация към деца с по-специални нужди. Много често в основата на дискриминацията стои нашата собствена неинформираност и липса на знание как да подходим.
Друга ключова положителна промяна, която екипът забеляза и сме споделяли е, че все повече специалисти от родилни отделения, детски ясли и градини, педиатри проявяват разбиране и търсят навременна подкрепа от специалисти по ранно детско развитие и по-широк кръг от професионалисти. Организацията ни, освен че подкрепя чисто терапевтично и консултантско деца и семейства, работи и развива много интензивно обучения сред специалистите от социалните услуги и образователния сектор. Стремим се да споделяме нашите знания и опит за изграждане на една приобщаваща среда – не само материална база, но и като отношение, знание, процеси.
Как се адаптират родителите след поставянето на диагнозата?
Това е един дълъг процес и всяко едно семейство си има свой индивидуален път, който се минава много по-лесно, когато има подкрепа и разбиране. Важно е родителите да усетят, че насреща има хора, които са готови да ги изслушат, да им споделят знания и експертиза, да ги научат как да продължат живота си. След това започват сами да правят следващите крачки. Приемането и адаптацията е дълъг процес, който няма как да се прескочи. Родителят си казва, че е приел, че неговото дете има нужда от по-специални подкрепа и подход. Кой човек няма? Тогава се случва някакво простичко събитие в ежедневието, което пак го връща в изходна точка и той почва да тъгува. Това е един дълъг процес, в който е важно родителят да вижда подкрепата, алтернативата, посоката. Тези алтернатива и посока се създава от нас, специалистите, не само в Карин дом, но и в детските градини, училищата, работодателите, колегите, комшиите, децата, с които играят.
Кое е най-трудното изпитание, през което сте преминали като организация?
Много мислих по този въпрос. Ако попитате всеки един ръководител през различните периоди, той може да изведе конкретна ситуация, различна от на останалите. Ако трябва да направя обобщение към днешна дата, може би най-трудното за екипа и организацията е да растем според нуждите на общността и семействата. Търсят ни, това е знак за нас, че ни имат доверие. Искаме да помагаме на повече деца и семейства, но в един момент ресурсите и капацитетът ни не достигат. Например сега имаме лист с чакащи, за които трябва да намерим бърза алтернатива и това понякога ни тежи. Опитваме се да обучаваме повече специалисти, които са извън Карин дом и могат да оказват подкрепа, тоест да пренесем нашия модел на експертиза и знание.
Ако трябва да споделя лично, труден беше моментът, когато се изместихме в новата сграда. Двадесет и шест години този екип е работил в старата наследствена къща на семейство Станчови, която беше предоставена за ползване безвъзмездно. Тя имаше прекрасна зелена градина, чуваше се шума на вълните, зеленината предразполагаше децата и родителите. Въпреки че се радвахме на новото модерно и просторно място, усещах, че в колегите има нотка носталгия. Просто и с хубавите неща човек трябва да свикне – има един период на адаптация.
Коя е най-голямата ви победа?
Всички победи на децата и семействата. Не мога да кажа коя е най-голямата. Не мисля, че някой колега ще успее да отговори еднозначно. Всяка първа крачка, всяка първа дума, родител, който се е почувствал уверен, семейство, което е създало собствено сдружение, застъпвайки се за правата на дечицата, всяка една детска ясла, градина и училище, вървящи по пътя на приобщаването – това са победи.
Разкажете история, която Ви е вдъхновила?
Те са няколко. Карин дом има политика всички нови колеги да стартират първо като доброволци. Те участват в различните сесии, в които подкрепяме детето и родителите. Една от първите сесии, които аз посетих, беше „Логопед и психолог“ с едно детенце, което живееше в приемно семейство и имаше сериозно изоставане в много различни области. Тогава усетих колко сериозна и отговорна е задачата на моите колеги, които работят с детето, колко е трудно да предадеш своите знания и да вдъхнеш увереност на родителя да продължи тази подкрепа вкъщи, за да създаде подходяща среда. Няколко месеца след тази среща разбрах, че детенцето е осиновено в чужбина и видях споделена снимка как кара тротинетка пред новия си дом. Това дете грееше. Седеше сама изправена, нямаше нужда от подкрепа. Бях възхитена от коренната промяна, настъпила за толкова кратко време. Това е един пример за детенце със сериозно изоставяне, подкрепяно от нас около година, което прогресира, след като попада на осиновител, който продължава да работи с него. Това за мен беше пълна промяна. Показва приноса на всеки един в живота на това дете.
Друга една история – по-лична и емоционална, отново през първата ми година в Карин дом. Тогава бях част от един проект и водих обучение по предприемачество. Като бивш преподавател от академичните среди мога да преподавам сложни тематики на прост език. Бях подготвила доста сериозно – що е то предприемачество в бизнес и личен план, бях намерила интересни примери, вдъхновяващи истории, включително от личния ми опит. В един момент се оказах пред една нова аудитория, която има съвсем други нужди. Майките насреща искаха да си говорим текущо за нещата, които ги притесняват, имаха нужда да споделят, да бъдат изслушани. Тогава реших да ги предизвикам да погледнат на предприемачеството като възможност да променят нещо в живота си, което отдавна мислят и смених перспективата. Предизвиках ги всеки да направи малка промяна до следващата ни среща. Една от майките, с която до ден днешен се виждаме, защото е доброволец в Карин дом, каза, че отдавна се кани да боядиса побелелите си коси, но все намира оправдание да не го стори. Тогава адресирах към дамата: „Нека видим потъмнели корени на следващата среща“. Тя спази обещанието и до ден днешен, когато води своето момченце тук или се включва към някое от нашите доброволчески инициативи, я виждам с боядисани коси. Чувствам се удовлетворена, защото по някакъв начин съм допринесла този човек да се чувства малко по-добре, да се грижи за себе си.
Какво смятате, че трябва да направи държавата за децата със специални потребности?
Основното нещо, което трябва да направят всички управляващи и институции, отговорни за детските политики, е да гледат през призмата на детето и семейството, да се поставят в техните обувки, за да разберат нуждите им. Много често се дебатират промени, откъснато от практиката и реалните нужди. Информация има, въпрос е на търсене и допитване до специалистите, които имат наблюдение и пряка работа. Радвам се, че Национална мрежа за децата се старае да обобщава нуждите и да ги адресира до отговорните институции. Най-простичкият ми апел е, когато се прави промяна и се търси решение, което да направи по-работещи детската, здравната, социалната, образователната система – да се погледне през очите на детето и семейството и най вече да се гледа в перспектива.
Как членството в Национална мрежа за децата помага за дейността ви?
Мисията на Карин дом е да подобри качеството на живот на децата със специални нужди и техните родители. Това се случва в няколко основни направления. Първото е да подкрепяме децата и родителите чрез приобщаваща общност с изграждане на ценности и разбиране сред младите хора за приемане на различията и правата на всички деца.
Другото ценно направление е възможността за различни инициативи с другите членове. За нас е важно това, което ние и нашите колеги знаем, да може да циркулира в общността, да обменяме идеи и проекти, да стартираме съвместни инициативи.
От друга страна, за нас са изключително важни детските политики. Когато една организация има желание да подкрепя повече деца, семейства и специалисти, застъпничеството се очертава като едно направление, в което много разчитаме на Национална мрежа за децата, която обединява гласа на организации като нашата. По този начин имаме възможност да влияем, да заявяваме добри промени пред отговорните институции. Мисля, че дължим много на НМД в това отношение. Въпреки трудностите Мрежата не спира да адресира проблемите открито и целенасочено и да ангажира управляващите.
