Основната форма на подкрепа за децата и семействата – над 90% от социалните плащания за деца, са насочени към детските надбавки и друг вид еднократни и регулярни помощи за отглеждане на деца, независимо дали родителите им са допринасяли към бюджета чрез осигуряване. Друг голям дял в бюджета на НОИ са обезщетенията за раждане и отглеждане на дете, които са обвързани с осигуряването и приноса на родителите към общия бюджет. Малък дял от бюджета на МТСП е насочен към децата с увреждания и деинституционализация на услуги за деца, лишени от родителска грижа.
Подпомагането на семействата с деца заема през всички години с изключение на 2019 г. над 90% от общия бюджет, като в отделни години доминира единият или другият бюджет – на НОИ или МТСП.
В подпомагането на семействата с деца във финансово изражение доминират месечните помощи за отглеждане на деца до завършване на средно образование или навършване на 21 години, или на деца с увреждания.
Най-значимата част от бюджета от почти 70% се отделя за подкрепа в периода на бременността и раждането, когато майките са най-уязвими. Почти всички останали средства от около 30% от бюджета се отделят за подпомагане на отглеждането на малките деца. Малък дял от средствата се използва за подпомагане на осиновителите на деца от 2 до 5 годишна възраст и за грижата за болно дете, чрез правото за получаване на болнични от социално-осигурен родител.
От гледна точка на финансирането, доминираща позиция заемат три услуги, предлагани в семейна и общностна среда. Това са Центровете за настаняване от семеен тип (ЦНСТ), част от които са за деца и младежи с увреждания. За тези центрове се отделя приблизително една трета от цялото финансиране за социални услуги, заложено в бюджета на общините.
Още една трета от наличното финансиране общините отделят за Дневните центрове за деца и пълнолетни с увреждания (ДЦДПУ) и за Центровете за обществена подкрепа (ЦОП).
Едва на четвърто място сред финансираните социални услуги се появява една от формите на институционална грижа – домовете за деца, лишени от родителска грижа (ДДЛРГ).
Основната тежест при финансирането на социалната политика се поделя между бюджета на МТСП и НОИ. В сферата на социалната политика общинските бюджети играят относително малка роля в бюджетно изражение, но дейностите, за които отговарят, са от критично значение за децата и семействата, които имат нужда от подкрепа.
Съгласно бюджета за 2020 г., почти половината от финансирането за децата и семействата се дължи на бюджета на НОИ, докато в бюджета за 2021 г. по-малко от 40% от средствата за децата и семействата са предвидени да дойдат от бюджета на НОИ, докато над 50% от всички средства за децата и семействата са заложени в бюджета на МТСП. Възможно е тези резки флуктуации да се дължат и на влиянието на социално-икономическата криза, предизвикана от COVID-19. През 2020 г. кризата е още в началния си етап и много хора все още могат да разчитат на социалноосигурителни плащания. При по-продължителна криза е нормално да се очаква, че все повече хора биха ставали зависими от социални плащания, които имат за цел да подкрепят семействата с ниски доходи. Може би това е причината през 2021 г. тежестта на финансирането да се измества към бюджета на МТСП.
Според бюджета на МТСП за 2021 г., над 97% от средствата трябва да бъдат отделени за подпомагане на семействата с деца, останалите средства са предназначени за децата с увреждания. Отделно децата с увреждания получават и един от основните видове помощи от бюджета за подпомагане на семействата с деца. Единственото друго перо в бюджета, което в някои години заема по-значителен дял, са средствата в деинституционализацията. Средствата за деинституционализация са значителни през 2017 г. и 2019 г., достигайки 10% от общия бюджет, в други години почти няма предвидени такива средства. Това показва, че средствата за деинституционализация вероятно се заделят и изразходват съобразно ритъма на изпълнение на тази политика, който е непостоянен
В обобщение по отношение на социалните услуги може да се каже, че те имат ясен и нарастващ фокус върху работата в семейна среда. Тези услуги се предоставят близо до местата, където живеят семействата с деца и не се превръщат в постоянно място за пребиваване или в дом за своите потребители.