На Деня на детето, 1 юни, в Брюксел се проведе съвместна среща на Европейската комисия (ЕК) и Европейската експертна група по прехода от институционална грижа към грижа в общността (ЕЕГ). Целта на срещата беше да се обсъди прогреса по деинституционализацията в няколко държави-членки, сред които и България, чрез обмяна на позиции между представители на държавните институции, гражданското общество и отговорниците за съответните държави от ЕК. Освен България, на срещата беше обсъдено положението в Белгия, Гърция, Малта, Полша, Унгария и Чехия.
Национална мрежа за децата беше представена от Ваня Кънева, експерт „Политики и застъпничество“ към фондация „За Нашите Деца“, която представи съвместната позиция на Мрежата и коалиция „Детство 2025“ за прогреса по деинституционализация на децата в страната. Позицията описва основните успехи, които бяха постигнати през първия етап на процеса (2010-15 г.), както и ключовите предизвикателства, които се очертаха през този период, заедно с препоръки за тяхното преодоляване.
Като успехи бяха посочени сериозното намаляване на броя деца, отглеждани в институции, и увеличението на броя и обхвата на услугите в общността и приемната грижа. Увеличаването на публичната подкрепа за принципите на деинституционализацията на грижата за деца, както и интегрирания начин, по който бяха използвани средства от структурните фондове на Европейския съюз в подкрепа на процеса, също бяха отчетени като успехи.
Сред основните предизвикателства е липсата на прогрес по приемането на нов План за действие за изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“, както и неадекватното включване на неправителствените организации и други ключови страни в процесите на планиране и управление на процеса. Качеството на грижата в новите резидентни услуги за деца (Центрове за настаняване от семеен тип) е под въпрос, като има притеснения, че за тях не се отделя достатъчен финансов ресурси и техния висок капацитет (15 деца) не предоставя среда, достатъчно близка до семейната. Същите притеснения, свързани с рисковете от ре-институционализация на децата, изведени от институциите, бяха споделени и от няколко други държави.
Друго основно притеснение е, че продължава да бъде висок броят на децата, отглеждани във формална грижа, включително институции, резидентни услуги и приемна грижа, което показва, че до този момент в процеса на деинституционализация не беше поставен достатъчен фокус върху превенцията на разделянето на децата от техните семейства и на изоставянето им. При това устойчивостта на някои от новите превантивни услуги не беше гарантирана след изтичането на периода на тяхното финансиране с европейски средства и държавата не отпусна бюджет за тяхното съхранение. Под въпрос е качеството на управлението на приемната грижа и на системата за закрила на детето. Последната функционира в условия на краен недостиг на всички видове ресурси – човешки, финансови и материални.
В почти всички разглеждани държави продължават да са налице негативни обществени нагласи към включването на децата с увреждания и децата от различен етнически произход, като България не прави изключение. Притеснително е, че докато в някои държави се провеждат обществени кампании за повишаване на осведомеността и промяна на нагласите, в нашата страна няма сериозни усилия в тази посока от страна на държавата.
От страна на Европейската комисия тези притеснения бяха споделени, както и факта, че за разлика от други държави, процесът на деинституционализация на възрастните хора в България все още не е започнал.
Препоръките на Национална мрежа за децата и коалиция „Детство 2025“ за следващия етап от процеса на деинституционализация са описани в разпространената позиция.
Позиция (DOCx, 273 KB)
Снимка: stockvault.net
