COVID-19 имаше неблагоприятно въздействие върху благополучието на българските ученици на всички нива на образованието, а учениците в неравностойно положение бяха особено засегнати от затварянето на училища и преминаването към дистанционно обучение. Това е една от основните констатации в годишния мониторингов доклад за образованието за България през 2020 г. на Европейската комисия. В Обзора на образованието и обучението за 2021 г. се представя годишната оценка на Европейската комисия на системите за образование и обучение в Европа. В доклада са събрани последните данни, изследвания и примери за мерки на политиката от различни държави от ЕС. Обзорът се състои от транснационален и тематичен анализ и са включени 27 национални доклада за отделните държави.
При първата вълна на пандемията всички учебни заведения бяха принудени да затворят, но в последвалите вълни беше даден приоритет на присъственото обучение на децата в предучилищна и начална училищна възраст. Прогимназиалното и гимназиалното образование работеше за известно време в ротационна система на присъствено и дистанционно обучение, като децата от VI и IX клас прекараха най-дълго време в дистанционно обучение. Около половината от анкетираните ученици са изпитвали негативни чувства поради ограничаване на социалните контакти, сочат резултатите от проучване на УНИЦЕФ, проведено през 2020 г., в началото на пандемията. 35 % от анкетираните родители смятат, че психичното здраве на децата им се е влошило, показват още данните от изследването.
В същото време училища с висока концентрация на деца от уязвими групи са успели значително да увеличат процента на учениците, участващи в дистанционно обучение. Над две трети от анкетираните образоватгелни институции са успели за включат в дистанционно обучение между 76 и 100% от своите ученици. Други 31 % са ангажирали между половината и три четвърти от своите ученици. Данните са от проучване на Амалипе, проведено през 2021 г. Отбелязва се, че по-широко се използват синхронни форми на обучение в сравнение с първото затваряне на училищата през 2020 г. Въпреки това, през учебната 2020/2021 г. голям дял от учениците все още не са участвали ефективно в дистанционното обучение, което увеличава риска от ниски постижения и отпадане от училище. Остават обаче предизвикателствата пред дистанционното обучение: липса на устройства, ниска мотивация и интерес на учениците, както и умора и стрес сред учителите. С високата степен на неравенства в образованието още преди началото на пандемията и с изпълнения с предизвикателства училищен климат рискът от по-нататъшно изоставане е реален особено за учениците в неравностойно положение, включително, тези от ромски произход, се подчертава в доклада на ЕК.
Преждевременното напускане на училище остава голямо предизвикателство. През 2020 г. процентът на преждевременно напусналите образованието във възрастовата група 18– 24 години е 12,8 % – над средните стойности за ЕС от 9,9 %. Преждевременното напускане на училище продължава да е особено високо сред ромите, а също и в селските райони (25,5 %). Намаляването на дела на напусналите до 7% за периода до 2030 г. е амбициозна цел за българските власти и ще изисква постоянни усилия, се посочва в доклада на Еврокомисията. В документа се отбелязва, че въпреки усилията в последните години нивата на записване в училищното образование са само около 85 %.
Още по-ниски са нивата на участие на децата на възраст между 3 години и началната възраст за задължително училищно образование. Увеличаване на участието и подобряване на качеството на образованието и грижите в ранна детска възраст (ОГРДВ) са ключови приоритети за България. Въпреки постоянните усилия през изминалите години, през 2019 г. само 79,9 % от децата на възраст между 3 години и началната възраст за задължително училищно образование (7 години) са получили образование в ранна детска възраст. Това е значително под средните стойности за ЕС от 92,8 % и целта на равнище ЕС от 95 % до 2030 г. През септември 2020 г. България намали началната възраст за предучилищно образование от 5 на 4 години, като се планира това да бъде постепенно въведено до 2024 г. В своята новоприета стратегическа рамка за образование за периода 2021– 2030 г. България си постави за цел участие от 91 % за деца между 4-годишна възраст и начална възраст за задължително училищно образование. През 2019 г. процентът на записване за тази възрастова група е 82,7 %, под средното за ЕС от 95,3 %. В момента се подготвя национална рамка за качество на ОГРДВ с подкрепата на програмата на ЕС за подкрепа на структурните реформи. Целта е да се помогне на българските органи да разработят единен набор от инструменти, включително рамка на политиката, индикатори и критерии за управление и наблюдение на качеството на ОГРДВ в цялата национална система, в която в момента отговорностите са разделени между секторите на образованието и здравеопазването.
Социално-икономическите фактори и липсата на места в някои общини оказаха отрицателно въздействие върху процента на участие. През учебната 2019/2020 г. броят на наличните места на национално ниво надвишава броя на децата, като съотношението е 108 към 100 (Национален статистически институт, 2020 г.). Това съотношение е по-високо в Северна България и по-ниско в южната част, която включва София. Неравномерното териториално разпределение на институциите за ОГРДВ в градовете и често недостатъчният им капацитет в по-големите градове означава, че родителите невинаги намират място за детето си. В София общото съотношение е било 98 места на всеки 100 деца и се увеличава значително от 2015 г. (от 87,7 места на 100 деца), въпреки че съотношението варира в различните райони на София. В резултат на вътрешната миграция инфраструктурата трябва да бъде подобрена, а също така има необходимост от допълнителна инфраструктура в няколко големи града (напр. София, Пловдив, Варна).
Снимка: unsplash.com
