Ева Жечева пое поста на председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) в началото на август, след като предишният председател Калин Каменов беше отстранен без предизвестие. И за уволнението, и за назначението незабавно се заговори като за политически решения. Припомниха се и събития от 2001 г., когато Жечева е отстранена от същия пост шест месеца след назначението й, заради това, че е похарчила неоснователно много пари за офис на ведомството. За проблемите на децата в България, за обстоятелствата, при които е била отстранена преди, за новото назначение, за личното й отношение към Каменов и за приоритетите и задачите, които си е поставила като ръководител, „Дневник“ разговаря с Ева Жечева.
Как се чувствате на новия пост? С какво е по-различен в сравнение с 2001 г.?
– Не бих правила аналог с първия ми период, защото той беше много различен. Тогава тепърва създавахме структура, за която дълго време бях говорила – не само в Народното събрание, но преди това и като член на Управителния съвет на Българския национален комитет на УНИЦЕФ. Много пъти е дебатиран въпросът какъв тип орган се очаква, след като България ратифицира Конвенцията за правата на детето на ООН, и в какво ще се изразява неговата независимост като част от държавната администрация.
Така през 2001 г. с едно постановление на Министерския съвет за създаването на Агенцията и с един екип от двама души тръгнахме, без да знаем какво ни очаква. Минахме през огромни трудности и много сериозни очаквания от гражданите.
Никога няма да забравя първия случай, при който беше тествана Агенцията. Тя дори все още нямаше устройствен правилник. Ставаше въпрос за едно дете, което всяка вечер беше заключвано само от майка си, която проституира. Детето беше прието в „Пирогов“ с 60% изгаряния след инцидент. Това беше първият голям случай, при който си зададохме въпроса как да работим с хората, как да ги убедим, че защитата на правата на децата е ангажимент на всеки един от нас.
Най-хубавото, което се случи през 2001 г. беше, че голяма част от експертите в различните сфери на защитата, влязоха в екипа на Агенцията. Балансът, който тогава намерихме – между политически и експертни назначения, защото беше изборна година – беше много важен. Агенцията тръгна, бих казала, с много силен старт.
Какво заварвате 12 години по-късно? Така ли изглежда, както сте си го представяла тогава?
– Агенцията вече има сериозен опит. През годините са приети редица изменения и допълнения на Закона за закрила на детето. Работи и прилага рамкови стратегически документи като Националната стратегия за детето 2008 – 2018, Визията за деинституционализация и Плана за нейното изпълнение, подготвя националните доклади за Комитета по правата на детето към ООН. Но на административно ниво – по отношение на ролята и правомощията на ДАЗД, все още се водят дебати, както през 2001 г.
Това ще бъде сериозно анализирано и ще бъдат направени съответните предложения. Агенцията трябва да се развива като орган, който съблюдава спазването на правата на децата във всички области в съответствие с принципите и разпоредбите на Конвенцията. По този начин ще се създаде единен механизъм за цялостна координация, за мониторинг и оценка на дейността, свързана с прилагането на международните актове и Закона за закрила на детето, както и, за да се осигури необходимото финансиране. По тези въпроси вече проведох срещи с министъра на труда и социалната политика д-р Хасан Адемов, с председателя на парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта Христо Монов и с вицепремиера Даниела Бобева.
Какво показват анализите ви към момента? Кои са най-значимите дейности на Агенцията?
– Приоритетите ни са три – деинституционализацията, подкрепата на децата и семействата в риск и системата за закрила на детето. Направихме първоначални анализи на приоритетите и вече имаме готовност да изведем и рисковете, които стоят пред тях.
Право на децата е да растат в семейна или близка до семейната среда, това е по Конвенцията, приоритет е в ЕС и в Националната стратегия за детето. Пред нас стои предизвикателството да гарантираме интереса и сигурността на всяко едно дете, което се извежда от досегашните домове.
Необходима е национална комуникационна стратегия за това какво е деинституционализацията, какви са нейните стъпки, как тя се превежда през ценностите на българското семейство и на всеки един човек.
България е на първо място в Европа по процент на деца, живеещи в бедност. Затова трябва да има друг тип социална работа – за подкрепа на семействата и насочване към различни социални услуги. Без да имаме широки механизми за помощ на родителите преди те да изпаднат в риск, преди детето да бъде изведено заради риска, проблемите в тази сфера ще продължават.
Бихте ли коментирали изказването на депутата Христо Монов, който намекна, че процесът по деинституционализация е доста скъп, след като за 220 млн. лв. похарчени досега са изведени само 2608 деца, което по неговите сметки означава 250 хиляди на дете. Верни ли са тези числа?
– Всеки има своите аргументи. Тези на г-н Монов също са важни и са част от дебата, в който ние отговорно ще се включим. В същото време Агенцията не може да противопоставя различните уязвими групи, които се нуждаят от подкрепа.
Едната група са децата в бедни семейства, където тази бедност се предава от поколение на поколение, а нашата роля е да опитаме да я прекъснем и да дадем шанс на децата да се развиват, да се социализират, да се изградят като личности. За изпадането на семейството в риск и като предпоставка за изоставянето на детето много често са например жилищните проблеми, които трябва да минат по-нагоре сред социалните приоритети.
Другата рискова група са децата с увреждания. Познавам добре проблемите на семействата с деца с увреждания. В голямата си степен, особено в малките населени места, те имат нужда от помощ за най-елементарни нужди. Сериозен е проблемът с помощните средства и с медицинските изделия, отделно е интегрирането в образователната система и достъпът до подходящи социални услуги, в т.ч. и осигуряването на асистентската помощ.
В държавния бюджет е регламентирана годишната издръжка на децата в домовете и на настанените в приемна грижа. За 2013 г. с решение на МС е определено, че за всяко дете в дом за деца, лишени от родителски грижи, се отпускат 6717 лв. за годината, а за деца с умствена изостаналост – 7647 лв., т.е. средномесечната издръжка е съответно 559 лв. и 637 лв.
За деца, отглеждани в приемна грижа, няма средна стойност, тъй като издръжката се определя от броя на децата в едно семейство. При едно настанено дете за него се отпуска 150% от минималната работна заплата на месец, или 465 лв. За две деца 160%, за три деца – 170%. Отпускат се и еднократни годишни помощи в размер на 325 лв., гарантира се минимален доход според възрастта им. Разбира се, много често тези суми се гледат през призмата на затрудненото икономическо състояние на страната, и се предполага, че някои от хората, искащи да станат приемни родители, го правят само, за да увеличат доходите си. Именно поради това ще се заложи на контрола на качеството на предоставяните грижи.
Отглеждането на едно дете в институция има висока цена – не само от икономическа, но и от социална гледна точка.
Назначението ви предизвика известна полемика. Кой ви покани за поста и как протече избора ви?
– Покани ме министърът на труда и социалната политика д-р Хасан Адемов. Той познава моята работа. Работила с него като народен представител и като част от екипа на омбудсмана. Освен това един от неговите заместници – Светлана Дянкова, е запозната с експертността и развитието ми през годините. Предложението за назначението ми беше внесено в Министерски съвет от вицепремиера Даниела Бобева.
Няма да скрия, че по време на всички тези разговори – през представянето на визията ми как трябва да се развиват политиките за деца в България, кои са важните стъпки, как системата да постави детето в центъра, как да бъдат припознати правата на децата във всички сфери и от всички институции, за започнатите важни реформи като младежкото правосъдие, изменението на Семейния кодекс – аз трудно взех решение да приема и да стана председател. Работата ми в екипа на омбудсмана на Република България ми даде възможността да видя системата в нейната цялост, да разпознавам по-бързо проблемите и нейните дефицити. Затова приех предизвикателството да стана част от нея и с опита си да участвам в решаването на проблемите й.
Горчивият урок, който получих през 2001 г. също беше фактор, когато обмислях предложението. За мен публичността минава през управлението и мисля, че съм готова да докажа това с действията си.
Говорите за отстраняването ви тогава. Какво точно се случи?
– Трудовото ми правоотношение като държавен служител беше прекратено в шестмесечния изпитателен срок. През времето, в което ръководех ДАЗД, имаше енергия и ентусиазъм да направим колкото може повече – работихме по заданието на националната информационна система, каквато впрочем все още няма – 12 години по-късно, изградихме системата за закрила, създадохме методики и стандарти за услугите.
Още в началото на този период стана ясно, че в регистъра на държавната собственост няма сграда, която съобразно профила и числеността на Агенцията да отговаря на нуждите й. И това ни отне огромен ресурс – започна се кореспонденция с всички министерства и структури в търсене на място. С постановление на МС се отпуснаха целеви средства за разходите ни за наем на офис, придобиване на дълготрайни активи, компютри, хардуер – общо 492 хиляди лева. Вече бяхме към 40 човека.
След изборите, новото правителство, от новия министър на труда и социалната политика се появиха публични изказвания, които минаваха изцяло през числата, но без документи и факти. Казваше се просто – шефката на Агенцията за закрила на детето е наела сграда за 35 хиляди. Без да се обясни защо е било необходимо да се наеме сграда, че наемът е само за 6 месеца. Изборът на място премина през стриктна процедура, проведена от комисия на ДАЗД и Министерски съвет. Не се даде публичност на доклада и одита на Сметната палата или на инспектората на МТСП, които не откриха нарушения в дейността ни.
За всеки човек истинската свобода е във фактите. Документите са налице. Никога срещу мен не се е водило следствие и не ми е повдигано обвинение. Единственото дело, което водих тогава беше за прекратяването на служебното ми правоотношение.
След освобождаването ми от поста имах възможност да вляза отново в листите на СДС за народен представител, но избрах да остана с екипа си и да продължим работата си. Не съжалявам за това решение. Започнах да работя в неправителствения сектор, а преди седем години станах част от екипа на омбудсмана, където работех по политиките за децата.
Начинът, по който беше отстранен Калин Каменов не допринесе ли за шума около назначаването ви?
– Това е проблем на комуникацията. А как се е случило – този режим на обяснение е малко труден. Министерският съвет, който ме избра, е колективен орган и има своите мотиви.
Два дни след назначаването ми се видяхме с Калин Каменов, ние всъщност се познаваме. Аз уважавам това, че той много бързо успя да влезе в сферата, въпреки липсата на опит и първоначалното си политическо назначение.
Според вас Каменов беше ли подходящ за позицията или имаше пропуски?
– Не бих могла да кажа само от позицията на председател от една седмица или като член на екипа на омбудсмана. Уважавам стремежа му да се развива в този сектор. Бих го подкрепила, ако реши да продължи да работи в сферата.
Бихте ли го поканила да остане, както направихте с бившия зам.-председател Даринка Янкова?
– Не мисля, че на бивш председател на Агенцията бих могла да предложа експертно място. Даринка Янкова я поканих, защото тя познава добре процеса на деинституционализация, има опит в него, както и с диалога с НПО сектора.
Ана Ананиева как се откроява като заместник?
– Тя е ентусиазиран и образован човек и бързо започна да разчита своите задачи и отговорности. Мисля, че и при политическите назначения има кадърни, можещи и знаещи хора.
Вие знаехте ли предварително за нейния избор? Попитаха ли ви за мнение или за предложение за човек?
– Не мисля, че моето мнение е било необходимо. Аз не съм имала свое предложение.
Вече се срещнахте с неправителствени организации. Какво си казахте?
– Първата ми голяма среща беше с Коалиция „Детство 2025“. Имала съм удоволствието да работя с тях, наричам ги „тараните“ в деинституционализацията. Това са сериозните лобисти пред Европа, хора с много висок експертен потенциал. Срещнахме се и открито ги попитах какви са притесненията им и кой според тях са рисковете пред деинституционализацията. Мисля, че сме на едно и също мнение по отношение на процесите.
Имаме съгласие, че много бързо трябва да се предприемат две много важни стъпки. Първата е създаването на междуведомствен съвет между всички органи за закрила под председателството на ресорния вицепремиер. И втората – на координиращото звено на всички, които работят по проекти на оперативните програми, свързани с деинституционализацията. В него са включени ръководители и ключови експерти от различни ведомства, чиято задача ще е да търсят решения на всеки проблем, който се появи по процеса. Тези два органа трябва да бъдат конституирани и много бързо да заработят, за да може процесът да бъде синхронизиран и безрисков.
Коалиция „Детство 2025“ и Българският хелзинкски комитет сигнализираха в началото на месеца за едно тревожно назначение в дома за медико-социални грижи „Св. Иван Рилски“ в София. Каква е вашата позиция?
– Техните две позиции ме чакаха на бюрото при встъпването ми. Обсъдихме този въпрос през визията за деинституционализацията по време на срещата ми с Коалицията. Като председател мога да кажа какво е направила Агенцията през годините. През 2003 година е извършена проверка от инспектората на ДАЗД във връзка с инцидент с дете. Тогава все още не е съществувала специализираната администрация за контрол по правата на детето, затова и не са съставени актове, които сега са инструмент за санкция. През 2010 г. има нова проверка, но тогава не са установени нарушения на правата на детето.
Сериозни нарушения са констатирани през 2011 г., когато е издадено наказателно постановление на директора на дома, което е обжалвано в съда и е отменено на последна инстанция. Всъщност това е един от проблемите ни в момента – голяма част от наказателните постановления за подобни нарушения на правата на децата падат в съда, тъй като той ги счита за маловажни съобразно размера на глобата. С други думи, явно глобите са високи и съдът не иска да ги налага, а приема, че извършеното деяние е маловажно. Но често се касае за сериозни и драстични нарушения, затова трябва да анализираме размера на тези глоби и тяхната функция. Искам да уточня, че тези средства постъпват в Център „Фонд за лечение на деца“ и са предназначени за лечение на деца в страната и чужбина.
За да коментираме д-р Джурелова трябва да влезем в чисто морални аспекти. Но там все още няма яснота по самия конкурс и тя все още не е влязла в длъжност. Бихме могли да направим проверка по сигнал или ако има планова проверка, но когато има яснота.
Смятате ли, че протестите са удачно място за деца? Каква е позицията на ДАЗД?
– Агенцията има официална позиция, в която се подчертава, че това е сред конституционните права на всеки гражданин да участва в такъв вид протести. Ще ви припомня, че детето е субект на права, а не обект на закрила, така че е изключително важен балансът между родителската отговорност и правата на детето. Въпросът е какво сме направили като държава да бъде чут гласът на децата, те да бъдат подготвени сами да взимат решения, да ги обучаваме на самостоятелност в училище. Те имат възможност да формират възгледите си чрез участие в цивилизовани и конструктивни форми на масова изява на общественото мнение и да получават своите уроци по демокрация, но това трябва да става в съответствие с тяхната възраст, способности за възприемане, без уронване на достойнството им или застрашаване на живота и здравето им.
Присъствието на деца на протестите е отговорност на родителите, а ролята на държавата е да се намеси тогава, когато родителят не успява да се справи, и да осигури сигурност и безопасност на средата. Не бихме тръгнали след родителите на протестите да налагаме глоби, още повече, че техните задължения са заложени в Закона за закрила на детето – да придружават децата си на обществени места след 20 ч., ако не са навършили 14-годишна възраст, и след 22 ч., ако не са навършили 18-годишна възраст.
Източник: dnevnik.bg
