В интервю за в. „Телеграф“, Ева Жечева, председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) отговаря на въпроси, свързани с изоставянето на деца в страната, защо това се случва, как могат да бъдат подкрепени родителите и как тече процеса на деинституционализация.
– Г-жо Жечева, в първите дни на новата година няколко бебета бяха изоставени от майките си. Защо българката продължава да ражда и да захвърля рожбите си на институциите?
– За съжаление деца се изоставят не само в България. Аз съм сигурна, а и случаите, по които сме работили, доказват, че няма жена, която е взела лесно това решение, още повече след като е носила девет месеца това дете под сърцето си. Конкретно за казусите от началото на тази година рано е да кажем със сигурност, че това са изоставени деца , защото социалните работници ще продължат да работят с майките им и ще се търсят решения за преодоляване на проблемите, които са ги подтикнали към това решение. На мнение съм, че българската майка едва ли е изключение от другите майки по света, по-скоро тя не е подкрепена толкова, колкото са подкрепени те. В тази насока трябва да бъдат взети още много мерки, да се предприемат най-вече стъпки, които реално да подкрепят майката и семейството й, за да не се стига до такова тежко решение. Това, което се прави при установените случаи на майка, лишена от подкрепата на близки и роднини, е изработването на индивидуален план на база на идентифицирането на проблемите – дали са от жилищно естество, дали от финансово, дали детето е с увреждане. Изпълнението на този план обаче не може да е задача само на една институция, необходим е мултидисциплинарен интегриран подход.
– Явно има много какво да се желае по отношение на тези мерки, след като ежегодно стотици български жени решават да изберат институцията като алтернатива за отглеждане на детето им…
– Най-доброто място за отглеждане на едно дете е семейството, никога няма по-добра алтернатива извън него. Има други алтернативи и ние полагаме всички усилия тези алтернативни 4юрми за отглеждане на децата да са в техен интерес и да отговарят на техните потребности. Голяма част от децата, настанени в институции, не могат да живеят в семействата, в които са родени, заради лошите условия и грижи там. Българската майка трябва да търси системата за закрила, да отстоява своите права и интереси и при една ясно изразена готовност да задържи и отгледа детето си тя ще бъде подкрепена от системата.
– Наскоро от Българския хелзинкски комитет представиха поредните скандални данни за случаи на насилие в домовете у нас. Какво предприемате за ограничаването им?
– Много от случаите, които бяха представени от Българския хелзинкски комитет, всъщност са случаи, по които е работила и Агенцията за закрила на детето. В края на 2013 година при мащабна планова проверка действително бяха установени случаи на насилие над деца от страна на персонала, както и насилие между децата. Тази проверка започна след сигнал за насилие в социално-педагогическия интернат в Стралджа, който след проверката на ДАЗД и предприетите мерки за закрила на децата вече е закрит. Трябва да се отбележи, че от БХК отчетоха и значително намаляване на случаите на насилие в специализираните институции – най-вече в домовете за деца, лишени от родителска грижа. По отношение на социално-педагогически интернати и възпитателни училища интернати бяха препотвърдени препоръките и задължителните предписания от Държавната агенция за закрила на детето.
– Какви са тези препоръки?
– Те са в посока изпълнение на дейностите, заложени в Пътната карта към Концепцията за младежко правосъдие, която е приета в България, и включват създаване и развитие на услуги по превенция на девиатно поведение на деца, въвеждане на алтернативни форми за работа с проблемни деца, намаляване на престоя в специалните заведения за лишаване от свобода до шест месеца, през които ефективно да се работи с родителите им. Препоръчали сме да се работи и за промяна на средата, в която ще се върне детето, защото дори да са се провели ефикасни възпитателни мерки, те не биха имали смисъл, ако то се върне в среда, в която е неглижирано, насилвано или принуждавано да проституира. Това създава и риск тези деца в един етап да станат част от криминалния контингент.
– Всъщност подобно бъдеще очаква голяма част от изоставените деца у нас – след излизането от дома те реално изключително трудно намират работа и започват нормален живот…
– Не бих казала. За всяко от тези деца се изготвя индивидуален план за развитие, вече има много проекти, които работят в подкрепа на децата, излизащи от институциите. Например по „Детство за всички,, се строят резидентни услуги, защитени жилища за младежи, в които те ще имат възможност години наред да живеят, в които ще се работи за развитие на уменията им за самостоятелен живот. Разбира се, ние сме изключително критични към своята ефективност и има още много какво да направим. Затова усилията ни са насочени към промяна на подхода на социалната работа с деца – тя трябва да бъде насочена към подкрепа на детето в семейството и превенция на изоставянето. Не ограничим ли входовете към системата на домовете, няма как да бъдем ефективни на изхода. Тук роля имат всички звена по системата, като например лекарите – в Ихтиман имахме случай на лекар, в чиято листа е имало 15 случая на бременни непълнолетни, но той не ни е сезирал. Затова лично аз съм разпоредила проверка и съм наложила глоба, която обаче в момента се обжалва.
– Колко са децата в институции в момента?
– Към 30 юни 2014 г. в 103 специализирани институции за деца в страната се отглеждат 2691 деца. За сравнение към 30 юни 2013-а те са били 3592, което означава, че за една година броят на институционално отглежданите деца е намалял с 900. В същия период са закрити 8 специализирани заведения – 7 дома за деца, лишени от родителски грижи (ДДЛРГ). и един дом за медико-социални грижи за деца (ДМСГД).
– Фокус на стратегията за закриване на институциите са децата с увреждания. Колко от тях все още живеят в домове?
– Извеждането на децата от домовете зависи от няколко фактора: готовност за създаване на алтернативната услуга в общината, обучен и назначен персонал, осигурено финансиране и не на последно място – готовност на самото дете за това. В началото на 2015 г. в резидентните услуги за деца, изградени в рамките на операция „Да не изоставяме нито едно дете“, която се изпълнява от ДАЗД , АСП и общините, са настанени 813 деца, от тях 735 са настанени в центрове за настаняване от семеен тип, а 78 – в защитени жилища. 90% от изведените са деца с увреждания от домовете за деца с умствена изостаналост и тези за деца с физически увреждания. В следващите няколко месеца този процес ще бъде още подинамичен, защото последните 40 общини ще бъдат готови с услугите, които да приемат деца и младежи. Това ще даде възможност за закриването на всички 24 институции за деца с увреждания . В резултат на реализираните дейности за деинституционализация на децата с увреждания в четири дома за деца с умствена изостаналост и един дом за деца с физически увреждания вече не живеят деца. Закриването на всички институции на практика ще сложи край на настаняването на деца с такива проблеми в класическия тип заведения, в които не се полагат адекватни грижи за тях. Част от тези деца ще бъдат настанени в приемни семейства, други – при близки и роднини, ДРУга част се осиновяват или ще бъдат настанени в центрове от семеен тип.
– Кога домовете за деца у нас ще останат в миналото?
– Мисля, че 2025 г. е оптимален срок, в който ще успеем да закрием институциите. Но ако говорим не само през цифрите, а през интересите на децата, пред нас има изключително много предизвикателства и ние трябва да бъдем готови за тях. На първо място трябва да се приеме нов петгодишен план за деинституционализацията, в който трябва да се заложи стратегическа цел за работа със семействата при разрешаване на трудностите при отглеждане на децата. Усилията ни трябва да бъдат насочени към разгръщане на помощта в тази насока – защото пак ще кажа – няма по-добра среда за едно дете от семейната.
Източник: в. „Телеграф“
Снимка: pixabay.com
