– Г-жо Жечева, насилието в училище се е увеличило в пъти за по-малко от година, как Държавната агенция за закрила на детето ще помогне на министерството на образованието срещу агресията?
– През 2015 г. Държавната агенция за закрила на детето е извършила 51 проверки по сигнали в различни образователни институции, като 80% са свързани със спазване на правото на детето на закрила срещу насилие и правото му на закрила. При проверките е констатирано, че спрямо децата са налагани неоснователни наказания и са използвани методи на въздействие, които ги травмират и нарушават личното им достойнство.
За отстраняване нарушенията са издадени предписания и препоръки, за пропуските е уведомено министерството на образованието, направени са предложения за налагане на дисциплинарни наказания. Преди дни към Националния съвет за закрила на детето беше създадена и вече функционира междуведомствена работна група „Превенция на насилието и злоупотребата с деца”. Също така ДАЗД в партньорство с МВР, Агенцията за социално подпомагане и областните администрации ежегодно извършва мониторинг на прилагането на Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие, и за взаимодействие при кризисна интервенция.
– Какво конкретно означава приоритетът в новата стратегия на Съвета на Европа „равни възможности за всички деца”?
– Истината е, че икономическата криза засегна дълбоко децата. Неотдавнашен доклад на УНИЦЕФ посочва, че в 20 от 32 наблюдавани държави – членки на Съвета на Европа, детската бедност се е увеличила и само в 12 е намаляла. Изследванията показват, че именно децата са онази възрастова група, която е подложена на най-сериозен риск от нищета и социално изключване. Децата в бедност имат по-малки или никакви условия за добро образование, по-малко възможности да се грижат за здравето си и имат по-малки шансове да развият потенциала си като успешно реализирани възрастни. Нарастващата безработица и съкращения сред възрастните влияят пряко върху семействата и рефлектират върху отношението към децата често като насилие или неглижиране. Голям брой деца в Европа се чувстват изключени и определят дискриминацията като основен проблем от гледна точка на правата им, който трябва да бъде разрешен. Затова равните възможности за всички деца, т.е. гарантирането на социалните права на децата, и борбата с дискриминацията са едни от приоритетите в стратегията на Съвета на Европа за 2016-2021.
– А правата на детето в цифровата среда?
– Всички деца трябва да имат безопасен достъп до информационни и комуникационни технологии и цифрови медии съгласно препоръките на Комитета на ООН за правата на детето, като това трябва да им позволява пълноценно да участват, да изразяват себе си, да търсят информация. Дигиталният свят предлага на децата безкрайни възможности за учене и свързаност, но съдържа и сериозни предизвикателства и рискове за тяхната безопасност и сигурност, които следва да бъдат решени от държавите – членки на Съвета на Европа. Съветът разработи насоки за закрила на децата в цифрова среда, съвети за родителите, ще лансира и паневропейски проект за образование по цифрово гражданство, ще бъдат изготвени и препоръки за цифрово гражданство и ще бъдат предоставени на държавите членки за използване в училищна среда.
– Кои са другите приоритети?
– Стратегията на Съвета на Европа, която определя основните насоки в работата за правата на децата през следващите 6 г., е посочила пет приоритетни области – равни възможности за всички деца, участие на всички деца, живот без насилие за всички деца, правосъдие за всички деца, съобразено с интересите на детето, и правата на детето в цифровата среда, за което стана дума преди малко. Това не са просто думи, това са конкретни ангажименти и най-вече действия, зад които се обединяват 47-те държави -членки на Съвета на Европа.
– С какви оплаквания звънят децата на горещата ви телефонна линия и колко са обажданията?
– На националната телефонна линия за деца 116 111 през 2015 г. са приети 108 852 обаждания, което е най-високият брой регистрирани досега обаждания от стартирането на линията през есента на 2009 г. През миналата година са подадени и най-големият брой сигнали за деца в риск, приемани досега на линията – 649, което е увеличение с около 40 % спрямо 2014 г. Това показва, че линията е все по-разпозна-вана като място, на което да се потърси помощ или да се подаде информация за дете в риск. Основно сигналите са за различни форми на насилие.
Най-често става дума за физическо насилие, следвано от психическо насилие и в по-малка степен сексуално насилие. Други сигнали, които получаваме, са свързани с неглижиране, пренебрегване на деца, риск от изоставяне, просия. Прави впечатление, че един сигнал обикновено е свързан с няколко форми на риск, които са с общ първоизточник – например нисък родителски капацитет, липса на подход към възпитанието и дисциплинирането на децата и прибягване към насилие, икономически затруднения и др. Разпределението на сигналите по географски признак е неравномерно. Най-голям брой, около една трета от всички постъпили сигнали, са от София-град. Другите райони, в които също са получени много сигнали, са Пловдив, Варна, Бургас, Видин, Враца, Добрич, Сливен, Търговище. Тези, от които са най-малко, са Кърджали, Смолян, Силистра, Кюстендил, Благоевград, Хасково.
– Какво прави ДАЗД за децата на бежанците?
– Търсещите международна закрила пълнолетни мигранти, придружени от техните деца, се настаняват в центровете на Държавната агенция за бежанците или на външни адреси, докато трае процедурата по кандидатстване за закрила. Непридружените деца чужденци, включително търсещите или получили международна закрила в България, попадат обаче в категорията „деца в риск” по смисъла на Закона за закрила на детето. В момента ДАЗД организира дейността по разработване на проект на координационен механизъм за взаимодействие между институциите и организациите за гарантиране правата на непридружените деца чужденци, пребиваващи в България, включително търсещи или получили международна закрила. В документа е заложено ДАЗД да провежда годишен мониторинг на прилагане на координационния механизъм и на национално ниво да поддържа база данни за непридружените деца чужденци по определени показатели. Предвидено е и да има взаимодействие на институциите с международните организации и организациите от неправителствения сектор. Но ние и сега активно взаимодействаме с тях.
– Какво трябва да постигне конференцията в София?
– Конференцията на Съвета на Европа, на която България е домакин, е изключителна отговорност и чест за страната ни. Тя се организира в рамките на българското председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Конференцията дава възможност на представители на държавите членки и други международни организации на високо равнище да изразят своя ангажимент към стратегията и да представят вижданията си по нейното прилагане. В рамките на деветте тематични сесии участниците могат да обсъдят най-острите предизвикателства, обхванати от стратегията. Броят на презентациите и тяхната продължителност са сведени до минимум, за да се предостави достатъчно време за дискусии сред участниците. Възможности за контакти и дискусии ще има и по време на Панаира на идеи, където над 20 организации ще изложат последните си публикации и ще говорят за своята работа. Въз основа на Стратегията от София представителите на 47-те държави – членки на Съвета на Европа, ще очертаят приоритетите за закрила на правата на децата и политиките и ангажиментите, които чрез съвместни действия трябва да бъдат реализирани в следващите 6 години за постигане на целите на стратегията. Домакин са Държавната агенция за закрила на детето и Министерството на труда и социалната политика. Президентът Росен Плевнелиев е патрон на събитието.
Източник: в. 24 часа, автор Ярослава Прохазкова
Снимка: freeimages.com
