Интервю с Ева Жечева, председател на Държавната агенция за закрила на детето, по повод конференцията на Съвета на Европа за правата на детето, която ще се проведе в София на 5 и 6 април.
– Госпожо Жечева, за първи път България ще бъде домакин на конференция на Съвета на Европа (СЕ), на която ще бъде лансирана новата европейска Стратегия за правата на детето (2016-2021 г). Какво предвижда тя?
– Стратегията беше приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 2 март 2016 г. и ще бъде представена на конференция на високо равнище в София на 5 и 6 април 2016 г. в присъствието на представители на 47-те страни членки на СЕ. Правата на децата са основен приоритет в периода на българското председателство на Комитета на министрите на СЕ. Преди 10 години СЕ създаде програмата „Да изградим Европа със и за децата“, с цел да засили ангажимента си към тях и човешките им права. От 2009 г. работата в тази област се направлява от две последователни стратегии за правата на детето: Стокхолмската стратегия (2009-2011) и Стратегията от Монако (2012-2015). Стратегията от София ще напътства 47-те държави членки през следващите шест години в работата им гарантиране на правата на детето. Тя е важна и ключова за бъдещето ни, защото задава визията за отношението към децата и по този начин за развитието на модерното общество. Стратегията определя постиженията на СЕ, върху които да се надграждат основните предизвикателства за правата на детето, пет приоритетни области и дейности за посрещането на тези предизвикателства, както и работните методи за осъществяването й.
– Кои са петте приоритетни области в новата стратегия?
– Петте приоритетни цели са: равни възможности за всички деца, участие на всички, живот без насилие, правосъдие за всички деца, съобразено с интересите на детето и правата му в цифровата среда.
– Как бе изготвена тя?
– Стратегията е резултат от широки консултации с държавите членки, гражданското общество, детските омбудсмани и други международни организации и деца. Този процес бе ръководен от Комитета на експертите на СЕ за Стратегия за правата на детето (DECS-ENF), в който България бе представлявана от доц. Велина Тодорова. При разработването й бяха взети предвид също така и възгледите на децата. Беше изготвен вторичен анализ на над 130 консултации с деца от държавите членки на СЕ. Подготвената от ДАЗД анкета у нас бе попълнена от над 9000 деца, по-голямата част от които между 14 и 18 г. Анализът на резултатите от нея ще бъде представен на предстоящата конференция.
– На конференцията ще бъде обсъдено и какви опасности крие дигиталният свят за децата. Как могат да бъдат защитени в мрежата?
– Нарастващата употреба на дигитални технологии от деца създава много и нови възможности. Те обаче вървят ръка за ръка с риска от нарушаване правото на зачитане на личния живот, с риска да влязат в контакт с незаконно или вредно съдържание, с хора, които искат да злоупотребят с тях или да ги вербуват, или да попаднат в ситуации, където децата сами влизат в конфликт със закона или вредят на други чрез интернет. На конференцията ще обсъдим как националните стратегии могат да гарантират реализирането на правата на децата в цифровата среда. Ще разгледаме дигиталния свят през погледа на детето. По пътя към превръщането на интернет в безопасно място за нашите деца България има своите успехи и в изграждането на добри партньорства, и в съвместната работа между държавните институции, е-правителствените организации, медиите и представителите на бизнеса. Създаването на Обществения съвет за безопасен интернет даде възможност да бъдат координирани усилията на всички заинтересовани страни. Изградихме много добро партньорство между ДАЗД и Националния център за безопасен интернет, ефективно е взаимодействието ни с МВР и социалните служби. Прави впечатление, че през последните години обществото като цяло става все по чувствително към случаите на нарушени права на децата в интернет.
– Ще обсъждате ли новостите в детското правосъдие и в какъв аспект?
-Да, една от сесиите е посветена на това. Годишно хиляди деца в Европа са в контакт със системата на правосъдието като жертви, свидетели, правонарушители или жалбоподатели. Правото на детето да бъде изслушано е един от четирите ръководни принципи на Комитета на ООН за правата на детето. Въпреки това „изслушването“ на деца в рамките на съдебно производство остава трудно изпълнимо на практика. Така например, детето може да изпитва трудности да се изрази правилно или да разбере условията, при които може да бъде „изслушано“.
– Каква грижа полагате за децата на бежанците?
– Фокус в работата на българските институции е гарантирането на правата на непридружените деца мигранти, предвид тяхната уязвимост. Те попадат в категорията „деца в риск“ по смисъла на Закона за закрила на детето и имат същите права като българските деца, останали без родителска грижа. Държавните институции следва да им осигурят подслон, храна, лични вещи, достъп до здравни грижи, образование и всички други права, регламентирани в Конвенцията на ООН. Разбира се, към всеки случай подхождаме в зависимост от индивидуалните потребности.
– Колко деца на бежанци са потърсили убежище у нас през миналата година?
– През 2015 г. в ДАЗД са постъпили уведомления за 1200 непридружени деца, търсещи международна закрила, които са били регистрирани за стартиране на процедура. Получени са уведомления от Държавната агенция за бежанците за напускане на приемателните центрове и обявяване в неизвестност на 460 непридружени деца, търсещи закрила. Преобладаващият брой регистрирани непридружени деца са непълнолетни момчета на възраст 16-17 г. от Афганистан, Ирак, Сирия и Пакистан. По-голямата част от тях не са приключили процедурите за получаване на статут поради бягства от центровете, в които са настанени.
– Какви са рисковете за децата на бежанците, свързани с каналджийството?
– Те са изключително уязвими и са изложени на редица форми на злоупотреба, насилие, експлоатация и трафик по време на своето придвижване и след това. Изключително важно е да се гарантира пълноценна защита на техните права на законодателно ниво и на практика, за да се създаде защитна среда за тези деца и да се намерят трайни решения за всяко едно от тях.
Извлечените поуки от работата на терен са особено важни за предприемане на последващи действия и колективно обсъждане на допълнителни стратегически роли и действия, за да се гарантира, че тези деца са защитени. По време на конференцията ще бъдат дискутирани какви трудности по-специално срещат децата в този контекст. Както и как да гарантираме, че правата на тези деца се спазват във всеки един момент от миграционния процес. Също и какви ефективни механизми за наблюдение и отчетност следва да се въведат, за да се отговори адекватно на всички установени нарушения на правата на тези деца.
– На конференцията вероятно ще стане дума и за деца и младежи с различна ориентация / ЛГБТИ/. Как могат да бъдат защитени правата им?
– Те са изправени пред множество нарушения на правата на човека вследствие от дискриминация въз основа на тяхната възприемана или фактическа сексуалност, полова идентичност или полови характеристики. Те често стават жертва на тормоз и насилие, което има сериозни отражения върху тяхното благосъстояние и възпрепятства откритостта по отношение на тяхната самоличност. Конференцията ще обсъди как правителствата могат да предприемат систематични действия, за да подобрят сигурността и равенството на ЛГБТИ децата и младите хора и да ги защитят от насилие и тормоз вкъщи, в училище, при предоставянето на обществени и частни услуги, в интернет пространството, в спорта и на обществени места. Ще се разгледат добри практики в държавите-членки на СЕ и ще очертае празноти в политиките за закрила срещу дискриминация и човешки права на младите ЛГБТИ хора.
Източник: в. Стандарт, автор Антония Кюмюрджиева
Снимка: freeimages.com