Ентеровирусите са голяма група едноверижни РНК – вируси, които често причиняват инфекции, особено в детска възраст. Могат да причинят редица клинични синдроми включително болестта ръка – крак – уста, херпангина; миокардит; асептичен; менингит; плевродиния. Те принадлежат към семейството Picornaviridaе, в което влизат ентеровируси (EV), коксакивируси (CV), еховируси (Е) и полиовируси (ПВ).
Самите ЕV са 12 групи (A-L), като от A до D, причиняват заболявания при човека.
Над 90% от ентеровирусните инфекции протичат или асимптомно или с неспецифични клинични прояви. Клиничното протичане може значително да варира, но в повечето случаи се наблюдават: повишена температура, грипоподобни оплаквания и гастроинтестинални прояви.
Обичайно диагнозата се поставя въз основа на клиничната оценка на детето, съобразно епдиемиологичната обстановка и възрастовата група. Самият вирус, като причинител може да бъде доказан в клетъчни култури, с PCR-тест. Понякога се налагат допълнителни диагностични тестове, като например рентгенография на бели дробове и сърце, ехокардиография; електрокардиография (ЕКГ), лумбална пункция.
Клинично ентеровирусите се разделят на полио- и неполио- ентеровируси, което определя различния клиничен подход. Полиовирусите са особено опасна група от ентеровирусите, те са причинители на полиомиелита – заболяване протичащо с тежка прогресивна генерализирана мускулна парализа.
Неполиовирусите обичайно причинияват останалите по-горе изброени заболявания, като при децата особено често се срещат болестта ръка – крак – уста, херпангина и конюнктивит. Усложненията в тази група са свързани със засягане на жизненоважни органи, като сърдечния мускул и мозъка (миокардит, менингит), но се срещат изключително рядко.
Ентеровирусите попадат в човешкото тяло, навлизайки през стомашно-чревния тракт или дихателна система. На клетъчната повърхност на СЧТ, започва първоначалната репликация. След което вирусът попада в кръвта и води до бързопреходна виремия, на трети ден от заразяването. Чрез кръвообръщението достига до таргетни органи. Между 3 и 7 ден от заболяването следва повторен епизод на виремия. Механизмът на заразяване е причина за бифазните продромални прояви. По време на значима виремия или в следващите дни, вирусът може да засегне и централна нервна система. Продукцията на антитела, започва между 7 и 10 ден.
Рискови фактори за заразяване са лошите санитарно-хигиенни условия, пренаселена среда за обитание и нисък социално-икономически статус. Освен това, деца под 5-годишна възраст са с повишен риск за заболяване, поради липсващите или недобре развити хигиенни навици и липсата на изграден имунитет. По време на бременността преминават антитела, които осигуряват известен трансплацентарен имунитет в рамките на първите 4-6 месеца след раждането.
Източник: puls.bg
Снимка: pixabay.com
