Специалният докладчик на ООН по въпросите на насилието над жени, неговите причини и последици, г-жа Дубравка Симонович призова България да спазва своите международни и регионални задължения в сферата на насилието над жени и да отвори отново процеса на ратифициране на Истанбулската конвенция.
„България направи важни стъпки към прекратяване на дискриминацията и насилието над жени. Въпреки това, след решението на Конституционния съд, че Истанбулската конвенция не съответства с Конституцията, враждебните реакции срещу правата на жените и организациите, работещи в сферата на защита на правата на жените са се увеличили“, казва експертът в свое изявление в края на осемдневна официална мисия в страната.
Експертът на ООН подчерта, че кампанията срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция е довела до създаването на „анти джендър движение“, а в резултат на това и до нападения срещу жени и срещу всички, оказващи услуги на жертви на насилие. Отчасти това се дължи на неправилното тълкуване и на неправилния превод на български език на термина „пол“, съдържащ се в Конвенцията, който е преведен като „социален пол“, в несъответствие с превода на същия термин в други регионални и международни инструменти, включително в Директива на ЕС за правата на жертвите.
По отношение на законодателните промени, Симонович изрази удовлетворение от промените в Наказателния кодекс, но също така призова България да измени няколко разпоредби на Наказателния кодекс, включително разпоредбата за изнасилването, която трябва да се основава изцяло на липсата на съгласие, да обхваща всички форми на изнасилване и да включва изрично изнасилването в брака.
Според индекса за равнопоставеност на половете на Европейския институт за равенство между половете (EIGE) за 2017 г. България има един от най-ниските проценти на докладване за домашно насилие. Специалният докладчик обясни, че една от причините за такъв нисък процент на докладване е изискването за доказване на системно физическо, психологическо и сексуално насилие. Прокуратурата е издала наредба, която изисква жертвата да докаже три случая на физическо, психическо и сексуално насилие, за да бъде образувано наказателно дело. „Налице е спешна нужда от придържане към принципа, че домашното насилие не е частен въпрос, а обществен проблем“, каза експертът, призовавайки Министерство на правосъдието да отмени термина „системно“.
По време на посещението си Специалният докладчик посети различни места за подслон. „Бях изненадана да установя, че има само едно място за подслон на жени, жертви на насилие в София, град с два милиона жители. Предоставянето на интегрирани услуги за жени, жертви на насилие, включително места за подслон и ефективни заповеди за защита, е международно задължение, както вече беше установено от Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените (CEDAW) при разглеждането на неотдавнашен случай срещу България*“, каза Симонович. Тя добави, че България трябва да преразгледа Закона за защита от домашното насилие, да премахне ограничението за едномесечен срок за подаване на искане за издаване на заповед за защита и да създаде национален механизъм за координация по въпросите на насилието над жени и домашното насилие.
Тя призова за събирането на данни за насилие над жени и убийства на жени по причини, основани на пола, и за създаването на органи за наблюдение, които да анализират случаите на убийства на жени по причини, основани на пола и да предложат мерки за тяхното предотвратяване.
Специалният докладчик изрази загриженост по отношението на жените, жертва на смесени форми на дискриминация, като например жените и момичетата от ромски произход. Момичетата от ромски произход са особено уязвими по отношение на насилие и тя препоръча на България да положи повече усилия за предотвратяване на високия процент на отпадане от училище, ранни бракове и ранна бременност.
„Бях притеснена да узная за съществуването на нова форма на трафик на жени и неродени бебета, които се продават в съседни държави“, добави тя. „Правителството трябва спешно да проучи и да предприеме мерки за предотвратяване на тази нова форма на насилие над жени.“
Жените и момичетата трябва да бъдат овластени и да бъдат обучавани по въпросите за равенството между половете и насилието, основано на пола. Образованието относно равенството между мъжете и жените, превенцията на насилието над жени и сексуалното и репродуктивно здраве са от решаващо значение за постигане на трайно равенство между половете, каза тя.
По време на мисията си Симонович се срещна с висши държавни служители, доставчици на услуги, независими институции, международни организации и редица организации на гражданското общество.
Специалният докладчик на ООН ще представи своите констатации и препоръки в доклад пред Съвета на ООН по правата на човека през юни 2020 г.
Г-жа Дубравка Симонович (Хърватска) е назначена за специален докладчик по въпросите на насилието над жени, причините и последствията от Съвета на ООН по правата на човека през юни 2015 г., за да препоръчва мерки, средства и способи на национално, регионално и международно ниво за премахване на насилието над жени и причините за него, и за отстраняване на последствията. Г-жа Симонович е член на Комитета за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените от 2002 до 2014 г. Била е началник на отдел „Права на човека“ в Министерството на външните работи на Република Хърватска и пълномощен министър в постоянната мисия на Хърватска към ООН в Ню Йорк. Била е също така посланик в ОССЕ и ООН във Виена. Съпредседател е на Специалния комитет на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие (CAHVIO), който изработва Конвенцията за предотвратяването и борбата с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция). Има докторска степен по семейно право и е публикувала книги и статии по въпросите на правата на човека и правата на жените.
Специалните докладчици са част от т.нар. специални процедури на Съвета по правата на човека. Специалните процедури представляват най-големият орган от независими експерти в системата за правата на човека на ООН. Това е общото наименование на проучвателните механизми и механизмите за наблюдение, които разглеждат конкретни ситуации в дадени страни или тематични въпроси по целия свят. Експертите от специалните процедури работят на доброволна основа; те не са служители на ООН и не получават възнаграждение за работата си. Те са независими от което и да е правителство или организация и изпълняват функциите си в качеството на частни лица.
Снимка: pixabay.com
