Дете в предучилищна възраст проговори на 6 езика след дълги часове с анимационните герои от различни филмчета. Заради възникналите поведенчески проблеми е диагностицирано с разстройство от аутистичния спектър. Когато започнахме да работим с него обаче, се видя, че не е с аутизъм, а става дума по-скоро за дигитално дете, разказа шефката на Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование д-р Катя Стоилова.
В много случаи семействата не са наясно какво се случва и се гордеят с уменията на такива деца, а обществото често ги дава за пример като гениални. Те обаче не успяват в ранното си детство да изградят връзка с околните и това води до редица поведенчески проблеми по-късно, заради които се случва погрешно да се поставя медицинска диагноза.
С първия подобен случай в РЦПППО се сблъскали преди 6-7 години. Първоначално екипът решил, че става въпрос за Аспергер, защото били налице типичните проблеми с общуването и нервни кризи. Освен това детето говорело на английски език, без майката и бащата да го владеят. На чуждия език говорело и на себе си. Осъществявало зрителен конткт, което довело специалистите до мисълта, че не се касае до разстройство от аутистичния спектър. Нямало речеви затруднения – можело да отговори, когато реши.
След година-две се натрупаха подобни случаи и вече сме наясно, че говорим за така наречените дигитални деца, каза доктор Стоилова. Специалистите наричат това разстройство и псевдоаутизъм, защото симптоматиката е същата, но не се касае до него. „Постепенно стигнахме до връзката – устройството е използвано като занимавка и детето е потънало от сюжетите в него, защото не е имало естествените стимули от общуването с майката.“
Сега случаите валят. Общото между тях е, че в ранна детска възраст не са изградили умения да общуват със заобикалящата ги среда. На 3 години детето вече е затвърдило този модел на поведение. Стига до детската градина и получава диагнозата аутизъм. Проблемите на екранните деца могат да бъдат решени – трудно, но все пак по-лесно от истинския аутизъм, даде кураж д-р Стоилова.
Подходът на експертите не е да укоряват семейството за сторените грешки в ранна възраст, за да не се отдръпне. Първата стъпка е да се говори за ограничаване на екранното време, като успоредно се търсят форми на взаимодействие с възрастния – да прави нещо заедно с детето, за да се научи то да забелязва другия.
Проблемът в цифри
От 441 деца, диагностицирани с разстройство от аутистичния спектър от екипа на РЦПППО, за 23 случая можем категорично да твърдим, че не са екранни аутисти, каза д-р Стоилова.
В момента центърът рабти с 334 деца в училищна възраст от аутистичния спектър и с общо 441 деца със СОП в детски градини. Експертте провели експеримент с няколко маркера, за да се провери точността на диагнозата. Резултатите потвърдили съмненията – често се повтаряли отговорите: детето може да борави с техника, дълго прекарва пред екран, предпочита комуникацията на английски, подражава на персонажи от детски филми, има висок IQ, не прави разлика между реално и виртуално, има свое устройство. При 8 % от децата от аутистичния спектър има маркери за дълъг престой предекрана.
Ако не се разчетат правилно поведенческите проблеми на дигиталните деца, в 62% от случаите се диагностицират като аутисти. Някои се класифицират като хиперактивни. При 22% се слага етикет за езиково-речево разстройство, а при 9% изобщо не се стига до уточняване на проблема на иначе здраво физически дете.
„Не искаме да обвиняваме родителите. Те самите са част от дигиталното поколение, но не си дават сметка, че вниманието им към детето не може да се измести от устройството. В същото време, ако общуването и прекият контакт се пропускат в ключовия за детското развитие етап, детето трудно ще се науи да забелязва другия. Става си самодостатъчно и на практика не може да общува дори на елементарно ниво.“, кзва д-р Стоилова. Апелът към родителите е: „Не пропускайте детето. Пропуснете екрана!“
Екранните деца не са изгубени
На дигиталните деца може да им се помогне, ако лекари, педагози и психолози заработят заедно, категоричен е проф. Иван Иванов, началник на клиниката по педиатрия УМБАЛ „Св. Георги“ и Центъра по детско здраве в Медицинския университет – Пловдив. Той даде примери за успешно справяне, ако след установяване на проблема се премине към 3 месеца без екрани, но с активно общуване между детето и родителите. Често не се стига до осъзнаване а проблема от страна на родителите и детето въобще не стига до подкрепа от специалисти.
Екраното време е нараснало двойно за 20 години
Времето на децата пред екраните е нараснало два пъти за последните 20 години. В днешно време то е свързано и с обучение, и със забавление. Но също е заместител за ангажирани родители. Устройствата вече са съвсем достъпни дори за семейства без големи финансови възможности. Но когат получаваш само това, което харесваш, то е Синьото хапче, коментира професор Иванов.
Той сравни детските филмчета с наркотик – защото са умело направени със стимули, които дори майката не може да предложи като изразителност и многообразие. „Стереотипът за добре гледано дете е нахранено, облечено и джиесем Но интернет, медиите и социалните мрежи поднасят света такъв, какъвто всеки го иска. През телефона виждаш това, което искаш, и хора, които мислят като теб. Живееш в среда, която винаги е съгласна с теб. Във виртуалния свят няма регулация, която да ти покаже, че има и Червено хапче – светът такъв, какъвто е.“, каза професор Иванов.
Негативните ефекти от дългия престой пред екрана са монотонност и еднообразие, създаване на нереален свят с изкуствено повдигната интонация. Устройството фокусира вниманието вместо детето да се концентрира само. Когато му се отнеме, не може да го задържи дори за кратко върху нещо друго, понеже не е изградило умението. Намалява и физичвската активност. Резултатите са най-общо поведенчески проблеми, трудно владеене на емоциите, влошено или липсващо общуване, трудно взимане на решения, изоставяне в речевото развитие.
Къде е разумната граница?
Американската педиатрична асоциация е изчислила следните лимити – никакви екрани преди 2-годишна възраст, а след това до 1-2 часа дневно. Препоръчва се съдържание без насилие и липса на телевизор в стаята. Гледаното трябва да се обсъжда с родители, които да следят за вредни ефекти – агресивно поведение, ранна сексуална активност, затлъстяване.
До 18-месечна възраст ползването на устройство е допустимо само при разговор с близък от разстояние – като заместител на реалното общуване с него, уточни професор Иванов. „Говорете, четете, излизайте с децата, не им давайте телефон, дръжте телевизора изключен през деня.“, апелира той.
Източник: marica.bg
Снимка: pixabay.com