През 2016 г. фондацията „Партньори – България“, Центърът за изследване на демокрацията и Академия за права на човек – Норвегия проведоха национално изследване на домашното насилие и насилието, основано на полов признак в рамките на Норвежкия финансов механизъм, програма БГ 12.
Сред основните въпроси на изследването бяха въпросите за разпространението и честотата.
Информацията бе събрана чрез национално представително изследване и телефонни интервюта с 2500 души, чрез интервюта с 600 ромски жени и с над 200 полицаи, социални работници и жертви на насилие, настанени в кризисни центрове.
Според Закона за защита от домашното насилие Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Под насилие, основано на полов признак, се разбира всеки акт, причиняващ физическа, сексуална, психическа, емоционална или икономическа вреда на друг човек, мотивиран или използващ характеристиките на пола, сексуалната ориентация и идентификация на жертвата, и се извършва независимо от отношенията между жертвата и насилника.
Прикриване и неосъзнатост
Домашното насилие и насилието, основано на полов признак, се прикриват и често не се разпознават като насилие. Това се отнася както до насилника, така и до жертвата на насилие. По тази причина е трудно да се установи реалното разпространение на проблема, защото данните от официално регистрираните случаи се отнасят само до тези, които, първо са осъзнали, че са в ролята на жертва или на насилник и второ, са решили да заявят ситуацията, в която се намират и да потърсят съдействие. Всеки десети от интервюираните признава, че е бил жертва на домашно насилие, а всеки осемнайсети – че е бил жертва на насилие, основано на пола. Жените два пъти по-често от мъжете споделят, че са били жертва на насилие.
Хората не разпознават домашното насилие и насилието, основано на полов признак. В повечето случаи домашното насилие се разбира само като физическо насилие, а насилието основано на пола като сексуално насилие. По-голяма част от жертвите на насилие, които са наясно какво се случва, не съобщават за инцидентите на насилие в институциите, които могат да им окажат защита. Жените са по-склонни да заявят проблема и да търсят закрила.
Социално-демографски черти на жертвите на насилие
По отношение на пола на жертвите, общото мнение е, че жените стават жертви на насилие много по-често отколкото мъжете, не само на насилие основано на полов признак, но и на домашно насилие, т.е. има значителна диспропорционалност между жените и мъжете. От една страна, обикновено когато се говори за полови различия при тези форми на насилие, дискусиите клонят към най-тежките сексуални и физически форми на престъпления, а диспропорционалността между жените и мъжете се обяснява чрез различията във физическата сила. Формите на насилие като психологическото насилие, икономическото насилие, контролиращото поведение и натрапчивото дебнене не се обсъждат. Домашното насилие и насилието, основано на пола, имат много форми; полът е не само биологична, но и социална конструкция, и насилието не винаги се извършва от тези, които имат повече физическа мощ.
Възрастта на жертвите на насилие е определяща черта за степента на риск от домашно насилие и насилие, основано на пола. Според опита на три четвърти от полицейските служители, децата и възрастните хора рядко или никога не стават жертви на домашно насилие. А що се отнася до насилието, основано на пола, над 90% от тази полицаите споделят това мнение. Социалните работници споделят подобен опит по отношение на възрастните хора, но за децата смятат обратното. Четири от пет социални работника твърдят, че децата стават жертви на домашно насилие често или много често, а почти две трети твърдят същото по отношение на насилие, основано на пола. Наблюденията на специалистите в кризисните центрове също са доста разнопосочни. От една страна, респондентите описват типичните жертви като млади и хора в средна възраст, като някои дори слагат най-уязвимите между 25 и 45 години. Респондентите напомнят, че практически във всички случаи на жена жертва на домашно насилие, ефектът от извършеното насилие се пренася и върху децата й като или ги засяга директно, или ги прави свидетели. Представители на ромските общности твърдят, че най-уязвимите групи по отношение на домашното насилие са децата. Освен това, някои кризисни центрове отбелязват увеличение на броя възрастни хора през последните години, достигащо в някои случаи близо 20%.
Етническата принадлежност е третата отличителна черта, която се приема за важен фактор при проявата на домашно и основано на пола насилие. Твърденията и мненията по този въпрос отново са противоречиви. Ромските жени и момичета подават сигнали по-често от жените и момичетата от общото население на страната. Представителите на ромските общности, мъже и жени, твърдят, че високите нива на насилие сред общностите им са факти от миналото, валидни преди десет или двайсет години. Според служители в кризисни центрове, ромските жени и момичета са представлявали диспропорционален дял от общия брой постъпили, между 30 и 60%, но в през последните години се наблюдава увеличение на лицата с българско самоопределение.
Злоупотреби с вещества, хазарт и други зависимости
Най-често наблюдаваните фактори, свързани с домашното насилие и насилието, основано на полов признак, са различните видове зависимости: най-вече злоупотреба с алкохол, но също наркотици и хазарт. Влиянието на различни зависимости върху извършителите на насилие се наблюдава в три четвърти от случаите на жертви над 18 г. и при половината от случаите на жертви под 18 г. Обаче само при половината от случаите на жертви над 18 г., актът на насилие съвпада с началото на осезаемото влошаване състоянието на извършителя в резултат на злоупотреби с алкохол, наркотици или хазарт.
Финансови проблеми
Според твърденията на служителите в кризисните центрове, злоупотребата с вещества като цяло и специално с алкохол, са важни, но второстепенни фактори за домашно насилие сред пълнолетните лица. Те наблюдават нарастващ брой случаи на насилие в обществото като цяло като вземат предвид и икономическите фактори: безработица, кариерни неуспехи, ниски доходи. Представителите на ромските общности – мъже и жени – описват причините за домашно насилие по много подобен начин.
Ревност
Мнозинството от интервюираните пълнолетни жертви на насилие докладват за така наречената болезнена ревност на партньорите си, която понякога е свързана с употребата на алкохол. Една трета от пълнолетните жертви помнят, че тази ревност ескалира в насилие в периоди, свързани с децата: когато жертвата е бременна, когато ражда, или когато децата са пораснали.
Насилие в детството на извършителя
Една трета от жертвите, навършили пълнолетие, споделят, че самите извършители на насилие са преживели насилие в своето детство. Известно е, че наличието на травмиращи преживявания в детството на извършителите може да бъде значителен формиращ характера елемент, особено при случаите на продължителни периоди на насилие от 10 и повече години и липсата на компенсиращи фактори, които да помогнат на детето да противодейства на насилието. В някои случаи, извършителите са били директни жертви, а в други са били свидетели на дългогодишни, многократни актове на насилие в семейството.
Ранни бракове
Специфичен фактор за ромската общност, споделен от мъже и жени, но неспоменат от другите групи респонденти, са ранните бракове. Според техните обяснения, от една страна, когато съпрузите се сключат брак твърде рано, те (и родителите им, които обикновено уреждат брака) не осъзнават различията помежду си и нямат уменията да се справят с тях. От друга страна, липсват им социални умения и умения за добро поведение, които според ромските респонденти се учат в училище.
Недостатъчни родителски умения
Като основна причина за домашно насилие срещу деца професионалистите в кризисните центрове определят недостатъчния родителски капацитет поради нисък социално-икономически, образователен и културен статус на семейството или родителите. Според професионалистите в кризисни центрове за деца и деца жертви това се проявява като неглижиране и системна липса на внимание, трудова или сексуална експлоатация на детето, тежко и дългосрочно физическо насилие, както и случаи на кръвосмешение.
Традиционни възприятия за жените и децата
Широко разпространено е възприятието за ромските общности като едни от най-традиционните части на обществото, защото точно там се вижда най-ясно сблъсъкът на разбиранията за ролята на мъжа и жената в традиционното и в съвременното общество.
Нито един от описаните фактори не може да се приеме за причина за извършване на домашно и основано на пола насилие. Сами по себе си те не могат да причинят агресивно поведение, а само да увеличат вероятността за такова. Обикновено домашното насилие и насилието, основано на пола, са резултат от наличие на някакъв вид конфликт, а насилието като модел за реакция на конфликта се прилага при липса на неутрализиращи или възспиращи механизми. Жертвата и насилникът могат да имат различни представи за пола, които да послужат за основа на насилие от сексуален характер и престъпления от омраза срещу ЛГБТИК общности. Възможен е конфликт между различни възприятия за ролите в семейството. Конфликтни могат да са финансовите нужди и разбиранията за начина, по който да се добиват и използват семейните ресурси. Липсата на умения за мирно решаване конфликти и недостигът на умения за цивилизовано съжителство с другите могат да породят различни форми на домашно насилие.
Източник: dnevnik.bg
Снимка: freeimages.com