„Рапортьори“ е съвместна инициатива на Национална мрежа за децата и Eurochild. За периода ноември 2020 – юни 2021г. седем групи деца изследват седем значими теми, които самите деца определят като важни за тях и които с любопитство проучват и изследват.
През месец февруари 2020 г,, рапортьорите в Национален Юрочайлд форум – България (НЕФ) работиха по темата “Детски инициативи в училище”.Допитахме се до 69 деца на възраст между 12 и 18 години, от които 18 момчета и 51 момичета.
Рапортьорите потърсиха отговор на въпроса какво означава детското и младежкото участие. 80% от отговорите засягат някои от аспектите на детското участие – един от тях е „едно дете да бъде чуто и да бъде отразено“, а също и „включването на децата и консултация на решенията с тях“, тъй като е право „на всяко дете да изразява своето мнение и позиция и те да бъдат зачитани от останалите“. 13% от децата отговарят с примери, които не са за детско участие или споделят, че не са запознати. Останалите го свързват с форма на подкрепа между младежи.
Рапортьорите попитаха връстниците си има ли такава форма на участие в техните училища. 55% дават конкретни примери, като посочват организиране на ученически тържества, участие в проекти и в ученическия съвет. 30% от младежите споделят, че не знаят, а 20% посочват примери, които всъщност не са форма на детско участие.
На въпроса дали са чува достатъчно детското мнение по важните теми – 50% от анкетираните отговарят положително – „Дори да няма пълно съгласие отсреща, успяваме да стигнем до компромис. Учителите често се допитват до учениците за различни въпроси“, „Да, защото колектива е отборно настроен и разговаряме за важни теми“. Около 40% отговарят отрицателно, като дават другата перспектива – „В училишето ми никой не се интересува от мнението на учениците в него, а и никой не се допитва до нас учениците”, „Никой не ме пита в училище за теми, които ме засягат мен. Когато се опитаме да кажем нещо ако това не се хареса на учителя или ни игнорирам, или ни се карат“. За 10% от участниците в анкетата отговорът е, че това се случва рядко.
Рапортьорите търсиха отговора и на въпроса: „Среща ли детското участие в училище отзивчивост от страна на учители, педагогически съвет и директор?“. Близо 70% са отговорили положително – ето и някои примери: „Отговарят и се държат толерантно с нас, подкрепят ни и ни насърчават в правилната посока“, „В моето училище учителите се стремят да взимат колкото се може по голямо участие в училищния ни живот“, „В училището ми за детското участие най-голям принос има педагогическият съвет, благодарение, на който съществува и ученическият“ . За 12% от децата – подкрепата от страна на педагозите липсва, а близо 10% отговарят, че да са подкрепени се случва доста „рядко“. Мнозинството нямат отговор на този въпрос.
Сред важните въпроси на „Рапортьорите“ е и: „Какви инициативи се предприемат в училищните общности?“ Близо 70% дават конкретни примери, свързани с доброволчески дейности, организиране на училищни дейности, участие в проекти, мнение за училищния интериор и др. Останалите нямат информация или не са дали отговор.
На въпроса „Как преподавателите, ученическия съвет и директорът подкрепят инициативите?“ – 80% от анкетираните отговарят с примери, показващи форма на подкрепа като: „Служителите на училището помагат като те изслушват, предават идеите ти към по-висшестоящи хора, които могат да вземат това решение и като цяло правят всичко по силите си, за да се чуе и да е от значение твоето лично мнение, предпочитание и идеи“, “Най-често финалните ни идеи (на учениците) се представят пред тях, а те решават кое е най-възможно и кое ще е най-добре, като по никакъв начин не отхвърлят нашите идеи, а надграждат тях“. Според 10% от младежите такъв тип подкрепа не съществува, а други 10% не могат да отговорят, тъй като нямат информация.
Над 40% дават конкретни примери по въпроса: „Какъв е механизмът на работа на ученическото самоуправление?“ – описват как си го представят или какво наблюдават: „Има ученически съвет, в който има по един представител от всеки клас. Там се представят идеи, обсъждат се, гласуват се предложения. Така всеки взима участие в училищния живот“, “Ученическото самоуправление протича при следният начин: „Събираме всички отговорници на класовете, ученическият съвет и някой по зрял, като например учител най-често, предагога на училището или заместник директора, като разбира се всички остнали са заповядали. И така се събираме и в рамките на няколко часа в седмицата обсъждаме всичко, което предстои“. Близо 30% от анкетираните нямат представа как функционира ученическото самоуправление. Според 16% от запитаните ученическо самоуправление в училище няма. 10% дават негативна оценка на функционирането му.
Над 40% от младежите отговарят положително на въпроса: „Търсят ли си правата и спазват ли задълженията си учениците?“. Близо 40% не знаят дали това наистина се случва или не са отговорили. 10% дават негативно мнение по отношение за търсене на права и задължения, т.е., че това не се случва. Останалите дават примери касаещи или спазване само на права, или спазване само на задължения.
Снимка: pixabay.com
