В продължение на близо два месеца работата на социалните услуги в общността беше поставена в ситуация на сериозна реконструкция. Институт по социални дейности и практики проведе изследване и представи Доклад за промените и предизвикателствата в сектора на социалните услуги в условията на извънредно положение. Изследването е направено в периода 26 април – 6 май и в него се включиха 119 човека от 113 социални услуги в цялата страна.
Методологията е разработена от екип от експерти от Катедра “Социална педагогика и социално дело” на СУ “Св.Кл.Охридски” и от Институт по социални дейности и практики. Работата на изследователския екип е доброволна, изследването не е финансирано.
Целта на изследването е да проучи актуалните практики в социалните услуги и да очертае възможни препоръки за адаптиране на социалната работа към една бъдеща продължаваща ситуация на социална дистанция.
Според данните от проучването, участници в изследването са основно работещи в Центрове за обществена подкрепа, на следващо място по представителност в проучването са работещи в Центърове за социална рехабилитация и интеграция, които съставляват около една пета от всички участници. Близо 40 % от участващите в изследването са социални работници, психолозите са 30% от всички попълнили анкетата. Участниците сравнително равномерно представляват услуги, чиито доставчик са общини (около 53%) и такива, чиито доставчик е Неправителствена организация.
„Работата в ситуация на извънредно положение поставя проблеми, които не са нови нито по отношение на заявките от страна на потребителите, нито по отношение на отговорите, които социалните услуги са дали“, се казва в заключението на Доклада. „Може да се каже, че проблемите, с които хората се обръщат към консултативните услуги изцяло покриват техния профил на дейност и в условията на изолация, тези трудности и произтичащите от тях нужди в известна степен са се откроили по – ясно.
Прави впечатление че водещите проблеми на родителите са били повишаване на трудностите в поведението и трудности в ученето на техните деца, свързани основно с отношенията с родителите, с недостига на ресурси за онлайн обучение, както технически, така и като компетенции. Тези данни съвпадат и с данни от МОН, където се казва, че тези деца които са имали и преди трудности, и сега продължават да имат. С други думи, рискът за децата от отпадане от училище е бил сред водещите проблеми, по които са работили социалните услуги.
Може да се каже, че работещите в социалните услуги са действали проактивно, в ход са развивали и обогатявали своята работа в съответствие с потребностите на клиентите. Повечето от тях са въвели нови практики на онлайн работа, които могат успешно да се интегрират и за в бъдеще.
Тези практики се очертават като много подходящи за подкрепа на екипите чрез обучения и супервизия, за екипни срещи, работни срещи и пр. както и за работа с клиенти, при преценка на специалиста и по желание на клиента.
Има натрупан достатъчно опит и идеи за директната работа в условия на социалнадистанция, които могат да бъдат ползвани при създаване на нов тип организация на
• определяне на клиентите при съобразяване с нуждите и в условия на възможност за
избор, на потребителите дали да работят директно или онлайн или и двете форми;
• разработване и приемане на ясни инструкции за предпазване и употреба на
дезинфектанти при прием и при напускане на услугата, отнасящи се до всеки
специалист и всеки клиент;
• използване на маски и/или шлемове, особено с деца, при работа, с които трудно може
да се пази дистанция;
• гъвкави графици за работа, които да предпазват струпването на хора в сградите на
услугите;
• продължаване/въвеждане на смесен тип работно място (в офис и в домашни условия);
• провеждане на директна работа на открито извън кабинетите при домашни посещения
или в двора на услугата при условия на спазване на дистанция и предпазни мерки.
Очертава се потребност от обезпечаване с технически и методически ресурси на тазиорганизация на работата в социалните услуги чрез:
• достъп до качествен интернет;
• подобряване на наличната техника, за да може да се провежда онлайн работа;
• преустройване на пространствата и кабинетите в услугите за осигуряване на
дистанция при директната работа.
Темата за професионализацията на социалната работа се очертава през споделените добри практики, трудности, предизвикателства и предложения за промяна и те касаят социалния статус, стандратите за комепетенции, професионалното развитие и подкрепа.
В контекста на проучването се поставят основно нуждите от:
• зачитане, уважение, грижа за професионалистите, не заплахи, натиск, дебнене и пр.;
• осигуряване на обучения за работа онлайн на всички услуги;
• преимуществено провеждане онлайн на клинични срещи, срещи по случаи,
методически обсъждания;
• осигуряване на преимуществено онлайн супервизия и подкрепа на екипите на
социалните услуги в общността;
• онлайн обмен на добри практики на национално ниво за работа в условия на социална
дистанция.
Междуинституционалното взаимодействие се определя от социалните услуги като важно условие за качеството на тяхната работа. Онлайн практиките дават възможност за подобряване на междуинституционалното сътрудничество, за което е необходимо както техническо оборудване на всички страни в него, така и обучение и промяна на нагласите към междуинституционалната работа.“
Снимка: stockvault.net
