На 10 април 2014 г. ChildPact публикува доклад на тема: „Стъпки към реформа на закрилата на детето в България и Румъния. Сравнителен подход“. Национална мрежа за децата даде експертно мнение и обратна връзка по време на неговото изготвяне.
България и Румъния наследяват от своето комунистическо минало сходни системи за закрила на детето и трябва да се справят със сходни предизвикателства в реформата на своите системи по пътя към присъединяване към ЕС. Румъния ратифицира Конвенцията на ООН за правата на детето през 1990 г., а България през 1991 г.
Въпреки това ситуацията в двете страни е далеч от това да отговори на изискванията на КООНПД, тъй като няма нито законова рамка за закрила на правата на децата, нито адекватен капацитет сред държавните структури за работа с деца в риск. И двете страни са изправени пред много висок брой на деца, разделени от техните биологични семейства и настанени в големи институции, тъй като тази форма на грижа е единствената услуга за закрила на детето в двете държави.
В Румъния, според направено преброяване на населението през 1997 г. ( в началото на процеса на реформа), 98,872 деца живеят в 653 услуги за настаняване в страната. Това представлява близо 1,7% от общото население на деца на възраст между 0 и 18 години.
През 2000 г., когато в България започва процеса на деинституционализация, процентът на деца, настанени в институции е един от най-високите в Европа – 1,78, с над 35,000 деца, настанени в държавни институции.
Доклад на ChildPact: „Стъпки към реформа на закрилата на детето в България и Румъния. Сравнителен подход“ (PDF, 559 KB)
Източник: childpact.org
Снимка: sxc.hu/iprole