Днес, 15 март, отбелязваме Световния ден на социалната работа. Всеки трети вторник на месец март се дава почит и уважение към една непопулярна професия в България. Професия, която често бива омаловажавана и дори пренебрегвана.
Социалният работник е този, който ежедневно се сблъсква с трагедията и мъката на хората. Той е този, който трябва да работи за спазването на човешките права, работейки сред най-бедните и неоправданите. Децата мечтаят да станат лекари, пожарникари, учители или просто фолк певци, докато професията социален работник е непозната не само за децата, но и за много възрастни. Това е така, защото в страната ни малко се знае за същността на социалната работа. До голяма степен разбирането за нея е сведено до това да се изчисляват помощи, да се преследват хората, да бъдат наставлявани, а не да бъдат подкрепени, за да могат да вземат живота си в собствените си ръце.
Днес, отбелязвайки Световния ден на социалната работа, ми се искаше повече да се знае за тази професия в моята страна. Искаше ми се да имаме повече и по-добре обучени социални работници, да имаме много по-модерни служби, в които не битуват догмите, стереотипите и сковаващата административна система. И всичко това ми се иска не за да има социалният работник един добър стандарт на работа, а за да може да помага по-ефективно и по-добре на семействата, на децата, на болните, на онези на които трябва да им се помогне, защото те са човешки същества и имат право на достоен живот в страната си.
Трудът на българския социален работник е най-ниско платеният сред помагащите професии, учители, лекари, здравни работници и т.н., но от него се очакват чудеса – да застава наравно с полицая при операции и издирвания, да защитава правата на децата пред съда, да разплита конфликти и да бъде посредник сред враждуващи съседи, родители или дори цели общности. Социалният работник работи в най-голямата бедност и мизерия с хората, които живеят в институции, затворите, махали, отдалечени села и често е обект на агресия и враждебност.
Скъпи колеги социални работници, уважаеми лекари, учители, полицаи и всички вие които работите с хората на България, днес всъщност е Световния ден на всички помагащи професии, в които работим за благоденствието на човека. Нека на този да ден си дадем сметка за хората, които се нуждаят от нашата професионална помощ, да сме съпричастни към мъката, и трагедията на всички, които страдат по света от войни и бедствия. Да се помолим за бедстващите хора от Япония и да продължим нашата работа като просто помагаме.
Можете да видите приветствието на Гари Бейли, президент на международната федерация по социална работа: http://www.ifsw.org/p38002232.html
Георги Богданов,
Национална мрежа за децата
15 март 2011
София
