Дияна Видева е психолог, член на Управителния съвет на асоциация „Деметра“, член на Европейска антитрафик платформа на гражданско общество, преподавател в Бургаския свободен университет
– Г-жо Видева, вие сте психолог, какво е вашето обяснение за сериозния ръст на домашно насилие, сигналите по време на карантината са близо 5000, това притеснително ли е?
– Много притеснителни са данните и фактите, свързани с проблема на домашното насилие. На конференцията, която се проведе в рамките на два дни, стана ясно, че сигналите за домашно насилие са 4875. Високият ръст се дължи на това, че хората живеят в условия на социална изолация, затворени в домовете си. При семействата и двойките, в които е имало напрежение, по време на изолацията то е ескалирало и се е превърнало в проблем. Насилието обикновено е от по-силните към по-слабите. Най-често мъже упражняват насилие над жени, жените пък над своите деца, а по време на изолацията се открои и тенденция за насилие над възрастни хора, те пък са бити от своите деца. Факт е, че сериозно нараснаха случаите на насилие, и то в рамките само на няколко месеца.
– Как процедирате, когато разберете за случай на дете -жертва на насилие?
-Веднага информираме институциите на Държавната агенция за закрила на детето по район и те предприемат съответните действия. На линиите за подкрепа не сме получавали сигнали за деца.
– По време на извънредното положение консултациите се извършваха по телефона, личната комуникация между пострадал и психолог бе ограничена. Това как се отрази на проблемите на жертвите на насилие?
– Да, физическите контакти са намалени, но това се компенсира чрез създадената приемна в болница „Пирогов“, където пък жертвите на насилие биха могли да получат комплексна помощ от лекар и психолог, освен това жертвите получават и бърза защита от полицаите, които са част от екипа. В тази приемна жертвите на насилие биха могли да получат и навременна информация за това как да получат заповед за защита от съда. Такива молби по време на извънредното положение, а и сега могат да се подават и по пощата, така че да се спести време и разхождане по институциите.
– Създадохте 2 горещи телефонни линии в помощ на жертвите, как функционират те?
– По време на извънредното положение стартирахме две горещи денонощни телефонни линии за жертвите на домашно насилие и за обаждания във връзка с COVID 19 – едната линия бе в София, а другата в Бургас. Линията към „Пирогов“ е 24-часова, за да можем да окажем подкрепа, когато има нужда от такава. С отварянето на линиите започнаха обажданията и в двете посоки -касаещи както тревожност и безпокойство, породено от новината за пандемията, така и сигнали за насилие в домовете.
– Успяхте ли да покриете и двете линии?
-Да, успяхме, старанието ни беше да можем да отговорим и помогнем на жертвите на насилие. Линията стартира още от момента, в който я обявихме. Обаждания имаше за лични форми на насилие, за притеснения около новия коронавирус. Към днешна дата е ясно, че линията цели бърза и навременна подкрепа, защото ние пренасочваме жертвите към кризисни центрове, намираме и осигуряваме правна защита и се стараем да намерим решение на проблемите на жертвите, защото често те са комплексни.
– Има ли динамика на обажданията?
– Да, имаше кратко затишие на обажданията към края на март, после отново имаше бум, свързан с раздели, разводи, като тези теми бяха повод за обаждания около 2 месеца. През юни и юли отново започнаха да зачестяват сигналите за насилие и искрено се надявам да няма втора вълна на коронавируса, защото нещата съвсем ще ескалират и ще се влошат. Понякога се получава така, че докато хората се опитват да донаместят отношенията си, се появява нещо ново като ситуация, свързана със загуба на работа, пари и това обръща посоката на човешките отношения.
– Вие как откликвате на промените в ситуацията?
– На страницата на фондация Деметра“ ще има обновления, като ще се опитаме да предоставим цялата нужна информация за защита, ще се разяснят стъпките, които следват, ако човек се превърне в жертва. Това е нещо, върху което работим, а целта е да се доразширят механизмите за помощ. Ще има и онлайн материали, които пък ще разясняват на двойки как да подобрят комуникацията в отношенията си. Целта на новостите, които искаме да осигурим чрез сайта на нашата фондация, е да можем и онлайн да помагаме, когато хората са ограничени в контактите си, или пък не са готови да споделят. Има много жертви на насилие, които са затворени в себе си и предпочитат да четат или пък са в невъзможност да комуникират.
– Как функционира приемната в „Пирогов“ за жени, жертва на насилие, те склонни ли са да говорят за проблемите си?
– Абсолютно помага, защото тя е в непосредствена близост до самото здравно заведение, и когато пострадалият излезе от болницата, може да посети и този кабинет, да се посъветва, да разкаже и да получи комплексна и бърза подкрепа. Това увеличава доверието и връзката между жертвата и институциите, защото, съгласете се, след медицинската помощ следва и психологическа, а освен това в кабинета има и полицай, който пък може да съдейства за незабавна зашита на жертвата, така тя става уверена и сигурна, че е защитена.
– Споменахте, че жертви са не само жени, а и деца, както и възрастни хора, какъв е техният профил?
– Най-често жертвите са държани в изолация, те трудно осъществяват контакт с близките си, ограничени са в комуникацията си, отказват срещи с хора. Много често те са обиждани и наранявани, имат ниско самочувствие за себе си, ограничавани са да се развиват професионално. Всички ограничения, налагани от половинката, са знак за насилие. Много често жертвите на домашно насилие са болезнено ревнувани от своите партньори, което пък им нагнетява чувство за вина. Формите на насилие са много и различни.
– 25% от сигналите за домашно насилие са дошли от съседи, показват анализите на полицията, по-отговорно ли е обществото вече?
– Да, това е категорично. Преди години беше рядкост някой да сигнализира за жена или човек в беда, хората бяха свикнали да се нравят, че не чуват и не виждат, защото се притесняваха. Сега са много по-склонни да се обаждат и да подават сигнали, съседи най-често се обаждат и искат да помогнат.
– Дълго ли се проточват делата, свързани с насилие и трудно доказуеми ли са тези престъпления?
– Трудно доказуеми са делата за домашно насилие, защото обикновено се случват между двама души и 4 стени. Свидетели липсват. Когато има сексуална злоупотреба например, специалистите и експертите са основните хора, които могат да помогнат да се докаже има ли или не сексуално насилие. Необходими са експертизи, които всъщност са и единствените доказателства за такъв тип насилие.
– Достатъчни ли са наказанията и ефективни ли са?
– Зависи какво е насилието и до каква степен са уврежданията на пострадалия човек. Според потърпевшите наказанията никога не са достатъчни. Правосъдието върви в правилна посока, има предложения за изменения на Закона за защита от домашно насилие, където се предвиждат по-строги наказания за извършителите. В момента работна група към Министерството на правосъдието разработи нови предложения за подобряване на мерките за защита и превенция от домашно насилие.
– Колко жени са загубили живота си тази година?
– По време на извънредното положение 9 жени загубиха живота си. 3 жени на месец са доста тревожна цифра.
– Търпеливи ли са жертвите?
– Да, това е характеристика на самото поведение на жертвата на домашно насилие, защото първоначално смята, че може да се справи със ситуацията, помощ търсят обикновено след 5-6 акта на насилие.
– Какъв е правилният подход и каква е превенцията, за да намалеят максимално случаите на домашно насилие?
– Моят съвет е помощ да се търси на по-ранен етап, защото много от жертвите чакат твърде дълго. Убийството не е спонтанен акт, то е задължително предшествано от поне няколко акта на насилие. Всеки последващ акт на насилие е по-страшен и рисков и накрая може да последва убийство. Ако се търси помощ навреме, драстично ще намалеят случаите на насилие с фатален край. Институциите и полицията имат изключително добра подготовка, имат и разписани методически указания как да действат в ситуация на домашно насилие, така че апелирам жертвите да не търпят и да вярват в институциите.
Източник: в. Монитор
Снимка: pixabay.com
