Интервю с омбудсмана на България Диана Ковачева във връзка с инициативата „Парламентарна група за децата“
Предстоят парламентарни избори, коя е най-важната промяна, свързана с политиките за децата и семейството, която трябва да направят новите управляващи?
През 2020 г. светът и малка България се изправиха пред едно от най-големите си предизвикателства в съвременния свят – пандемията от корона-вирус, която разтресе из основи системи и политики, освети дефицитите и политическите пропуски. Но тези трудни дни ни накараха да учим по трудния начин важни уроци, които вярвам, че ще ни помогнат да се справим. Научихме се колко е важно да работим системно, интегрирано, да бъдем водени от принципи и стандарти и да базираме своите действия на подходи, основани на права.
Това е и важната промяна, която очаквам да сплоти народните ни избраници – уважение и респект към правата на всеки човек и на всяко дете.
На България е необходима цялостна, интегрирана и дългосрочна стратегия за развитие и прилагане на подходящи за 21-ви век политики в подкрепа на децата и техните семейства.
Има нужда от политики за благосъстояние на децата, които трябва да отчитат и подкрепят семействата с техните присъщи способности, като фокусът да е върху овластяване, участие и укрепване на компетентностите на всички семейства. И това са въпроси, чието решаване изисква висок обществен консенсус, изисква доверие и много работа, защото дебатът за политиките за нашите деца е дебат за ценностите на едно общество и дебат за неговото бъдеще.
В коя сфера са най-сериозните проблеми на децата в България?
Своята работа като независим мониторингов орган за защита на правата на детето аз основавам на системното наблюдение на състоянието на правата на детето в България, на работата ми по жалби на граждани, в които се съдържат твърдения за засегнати права, изготвяне на специални доклади, организиране на различни инициативи и събития, свързани с тази тема. Акцент в дейността е отстояването на правата на най-уязвимите групи деца и семейства, както и работа със самите деца и защита на правото им на участие.
Важен инструмент за въздействие е Годишният доклад за дейността на омбудсмана, който се внася за разглеждане в Народното събрание и в който специално място е отделено на децата. В специална част на доклада се прави преглед на основните политики, насочени към благосъстоянието на децата в България. Основната цел на доклада е да се изведат рисковете и бариерите пред правата на детето, да се отчетат проблемите, пред които родителите се изправят, както и да се отправят препоръки, които да мотивират институциите да поставят детето и неговите права в центъра на своето внимание, за да се подобрят политиките и практиките за деца и семейства в страната ни.
В доклада за 2020 г. отново извеждам основните и сериозни проблеми пред правата на детето: Липсата на национална, целенасочена и семейно ориентирана политика, която да има ресурсите да подкрепя детето и семейството. Остаряло законодателство в областта на детското правосъдие и деца, които са се превърнали в заложници на една незавършена реформа. Система за наказателно правосъдие, която е остатък от миналото.
Отново поставям темата за насилието над деца, за домашното насилие, особено в случаите на родителски конфликти, която война не щади децата.
Изминалата година, белязана от пандемията с коронавирус и от нейните последици, се оказва изключително тежка за децата с увреждания и техните семейства. Наложените противоепидемични мерки, включващи сериозни ограничения на възможностите за социални контакти, присъствено обучение и ефективно ползване на необходимите социални услуги, се отразяват особено неблагоприятно върху техните права.
Жалбите на родителите в институцията на омбудсмана показват, че поставянето на уязвими граждани, каквито са децата с увреждания, в обхвата на общите мерки, без съобразяване с потребностите им, може да има сериозни последици върху тяхното развитие и интереси.
Процесът на деинституционализация на децата от ДМСГД, който в края на миналата година отново взриви обществения и гражданския сектор, показа какво се случва, когато детето и неговият интерес не са в центъра на вниманието на институциите, а са отстъпили мястото си на срокове и административни действия.
Бих добавила и проблема с качеството на образователния процес и дигитално изключените деца; състоянието на системата за закрила, която не може да отговори на динамиката на обществените отношения и на нововъзникващите социални проблеми особено по време на кризи; проблемите на здравеопазването за деца, грижата за децата в ранна детска възраст.
Какви са вашите впечатления, гарантирани ли са правата на децата от българските политици?
С подписването на Конвенцията на ООН за правата на детето още през 1991 г. българската държава категорично застава зад нейните принципи и стандарти. Заедно със световната общност поема обещанието към децата, че ще направи всичко по силите и възможностите си, за да защити и утвърди правата им – да живеят, да растат, да учат, да бъдат чути и да развиват пълния си потенциал.
Всички органи в Република България са длъжни да изпълняват ангажиментите, поети от държавата ни с ратификацията на Конвенцията за правата на детето, както и да осигуряват за всички деца:
– грижата и защитата, предвидени в конвенцията;
– възможно най-високите здравни стандарти и достъп до здравни услуги;
– правото на свободно и достъпно образование за всички деца;
– подходяща помощ за родителите и настойниците, при изпълнение на отговорностите им по отглеждането на децата, в това число, при необходимост, както и мерки за социално подпомагане.
Конвенцията не е просто списък с добри пожелания, а е акт с обвързваща сила и това означава, че както държавата, така и обществото, трябва да осигуряваме възможности за по-ефикасна защита на правата и интересите на децата и да разширяваме възможностите им за активно включване и участие в обществото.
Безспорно е, че политиците днес са изправени пред нейните предизвикателства и това те трябва да помнят винаги в отговорността, която са поели в служба на обществото.
Какво бихте препоръчали на бъдещите депутати във връзка с тяхната работа по отношение на децата?
Да работят за изграждане на обществената среда за децата, която се основава на уважението, на достойнството и на зачитане различието на всяко дете. Среда, непримирима към насилието над деца, която се стреми да гарантира и работи за щастливо детство на всяко дете. В тяхна основна грижа трябва да се превърне детското благосъстояние и благополучие, както и защита на правото на всяко дете на семейство и на семейна подкрепа. С техните действия и законови инициативи те да помогнат на всяко дете да се чувства ценено и важно в обществената среда.
Да полагат усилия за намаляване на бедността и изключването на децата, за създаване на обществена нетърпимост към насилието и телесното наказание над деца, за образователна система, която не само дава знания, но и развива социални умения и формира граждани.
Българският парламент трябва да се превърне в гарант за щастливото детство на българските деца, както и модел за поведение със своите отговорни действия и закони.
И най-важното за мен е те да се научат да чуват гласа на децата, да уважават тяхното мнение и да се допитват до децата когато работят по въпроси, които ги засягат. Нека не забравяме, че днешните деца са утрешни управленци на България и те носят промяната, която всички желаем.
Защо е важно политическите партии да се обединят по темите, свързани с децата? Как според Вас може да бъде полезна инициативата „Парламентарна група за децата“?
Както вече казах, за мен защитата и уважението на правата на децата са национална кауза, те са надпартийни, не трябва и не могат да бъдат партизирани.
Бих искала да припомня духа, с който е създаден Съюзът за закрила на децата в България, основан през далечната 1925 г. Нашите предци, управленци, политици и общественици се обединяват в името на детето, като заявяват, че детето е златната акция на България. Затова за него трябва да се работи искрено, да се пази, защитава, развива, учи, лекува, подкрепя, в него да се инвестира, защото само така едно общество гради бъдещето си.
Затова на вашата инициатива „Парламентарна група за децата“ гледам като на едно своеобразно продължение на невероятната енергия и мисъл за благото на всяко дете, положени от Съюза за закрила на децата в България.
Вярвам обаче, че трябва да работим за Национална група за детето, която ще обедини силата и възможностите на цялото ни общество.
