Национална мрежа за децата изпрати сигнал до Бойко Рашков, министър на вътрешните работи, и до всички отговорни лица и институции, относно получени данни за неправомерно прилагане на мярка за неотклонение задържане под стража срещу непридружени непълнолетни бежанци.
По този повод разговаряме с експерти от неправителствения сектор, които са на първа линия в работата за подпомагане на търсещи убежище у нас, които имат нужда от помощ и закрила:
Диана Димова е част от фондация Мисия Криле, Стара Загора. Организацията работи интензивно с бежанци и мигранти, предоставя социална подкрепа, психологическа помощ, здравна грижа, правна подкрепа, хуманитарна помощ. Те са една от организациите, които се самосезираха по повод случая със сирийско дете бежанец, държано седмици в ареста в Русе и работят да му осигури застъпничество съвместно с Център за правна помощ Глас България,.
Какво правите по актуалния случай, по който сте се самосезирали, с детето от Сирия, задържано седмици в ареста?
Заедно с Център за правна помощ Глас България започнахме застъпнически действия по случая – осигуряване на правна помощ и социална подкрепа, командировани са служители, участваме в срещи с представители на властите, с Омбудсмана, районната прокуратура, социално подпомагане, МВР.
Това изолиран случай ли е или порочна практика?
Темата за третирането по границите на бежанците, от които две трети са непълнолетни, е много актуална. Трябва да се подчертае, че става въпрос за огромен проблем, който засяга голяма група деца. Сега има ескалация на отблъсквания, поради отслабения контрол на южната граница и засилване на контрола на северната. Това не е изолиран случай, имаме много подобни случаи и не сме изненадани, защото години работим по проблемите на хората, търсещи закрила, включително непълнолетни – това са десетки хиляди младежи, които не получават закрила, грижа и специални мерки. Една от практиките е те да попадат в следствените арести – това е драстично нарушение, защото говорим за непълнолетни, превишава се срокът за задържане, третират се като лица, извършили престъпления.
В региона на Хасково и в Южна България има много подобни случаи. Огромен брой жени, някои бременни, директно са привеждане за наложени присъди в сливенския затвор.
Защо непълнолетните не получават необходимата закрила?
Още на ниво вход на границата няма достатъчно компетентност от институциите да преценят уязвимостта на лицата, възраст, здравословно състояние. Когато има съмнение за възрастта, съществува медицинска процедура за установяването й, която е регламентирана – това е изследване на костна структура.
Какви са пропуските в наскоро приетия Координационен механизъм за взаимодействие между институциите и организациите за случаите на непридружени лица или разделени семейства?
Основен пропуск в Координационния механизъм, приет на 18 април т.г., е, че Законът за закрила на детето продължава да не е водещ в случаите на непълнолетни бежанци, има много клаузи, които насочват непълнолетните към Държавна агенция за бежанците (ДАБ) в противовес на Закона за закрила на детето. А центровете на агенцията на предлагат специални и подходящи условия за непълнолетните.
Има ли тенденциозно отношение към определени групи бежанци?
Има тенденциозно отношение към различните етнически групи – децата от Близкия изток се дискриминират – трябва много да се борим, за да бъдат настанени в Центрове за настаняване от семеен тип (ЦНСТ), за приемна грижа въобще не може да става въпрос.
Има стереотипно поведение от институциите към хора от Афганистан, Сирия, Ирак – предположението е, че са опасни радикални елементи, които могат да формират терористични клетки. Това неравно третиране е много болезнено, и те го усещат, това е допълнителна травма. Аз се срамувам като българка от това нечовешко отношение.
Доказват ли се в практиката тези опасения?
Няма регистрирани противообществени прояви, които да доказват тези опасения. Дори в училищата, за тези, които стигнат до класната стая, ги хвалят, че се справят добре. Повечето са с постравматичен стрес. Това са младежи, които бягат от военни конфликти, имат нужда да се работи терапевтично с тях, имат нужда от закрила и медицинска помощ. В някои случаи дни не са яли, спали, изплашени са. Трябва да се отбележи, че две трети от бежанците са младежи от Афганистан и Сирия, чиито основен мотив да бягат е, че на 18 трябва да влязат в армията и да убиват хора.
Какви са препоръките за случаите на непълнолетни бежанци и възможно ли е на практика да се спазват?
Много ясно е становището на НМД и ние продължаваме да го пледираме във всички писма, оспорвайки Координационния механизъм – всички лица под 18 години трябва да бъдат насочвани към Дирекция социално подпомагане по местонахождение на детето, независимо от кого е открито. В България това е компетентният орган, който трябва да направи оценка на риска и на уязвимостта на детето и да предприеме съответните мерки.
В случая в Русе Дирекция социално подпомагане не е упражнила задължението си, не е ясно и в кой момент е била сезирана. Задължително е тези деца да се насочват към социални услуги в общността, към резидентна грижа в близа до семейна среда, доколко е възможно. Проблемът е, че няма достатъчно подготвени социални услуги, които да могат да поемат младежи.
Какво показват европейските практики?
Не е нужно да откриваме топлата вода. Трябва да се проучи европейският опит, например в Холандия младежите от 15 до 18 ги настанява в самостоятелни защитени жилища с ментори. От 0 до 15 години се настаняват в приемни семейства.
Каква промяна трябва да има?
През България предполагаемо са преминали 50 – 60 хиляди непълнолетни, затова трябва да помислим за промяна на системно ниво.
На първо място трябва да се промени Координационният механизъм, приет набързо, преди да бъде поставен в експертна група. В него да бъде разписано, че Дирекция социално подпомагане е приоритетен орган и децата трябва да бъдат насочени към закрила.
В момента ЦНСТ отказват прием, като разберат, че става въпрос за деца от Афганистан, дори общини отказват настаняване, в основата на всичко това е дискриминацията. ЦНСТ трябва да бъдат обучени и подготвени и да имат нагласата да поемат и такава целева група. Да им се дадат указания, да се направят обучения, да се установи кой ще предоставя правна и психологическа подкрепа.
По отношение на приемната грижа – може да се търсят представители на тяхната общност, които имат легален статут и са се установили в България – те могат да станат приемни родители. В Холандия 95% от приемните родители са от бежански произход. Ако има кампания към бежански общности от Афганистан, Сирия, Ирак, може да се обучат приемни семейства за краткосрочна грижа.
Проблемът достига ли до институциите, правозащитните организации и медиите?
Ние като организация на първа линия се опитваме да изострим вниманието на институциите, но те са ригидни, имаме много подадени жалби за нарушаване на човешки и женски права.
Предстои международно разследване на насилствените практики по южната ни граница. Няколко организации сме се ангажирали да разобличим тези порочни практики на изтласкване, насилие и задържане и ще се обърнем към международния съд за защита правата на човека. Иронично звучи, но задържането в ареста е най-меката практика, има много по-жестоко отношение – бой, обиране, събличане, прогонване.
Къде е мястото на гражданските организации в този процес?
Има огромен брой хора, които търсят международна закрила, но се страхуват да се предадат в полицията и в Центъра за настаняване на бежанци. На практика се формира нова НПО услуга – медиация, съдействие, закрила, защото бежанците се страхуват от нашите институции. През последния месец в Харманли над 67 лица са потърсили съдействие. Спят по улиците, под моста, страхуват се да се регистрират в приемателните пунктове и в полицията. Ние подготвяме документи и ги водим в Регистрационно приемателен център към Държавна агенция за бежанците.
Диана Радославова: у нас липсва специална закрила на уязвимите групи бежанци
Диана Радославова е съосновател на ЦПП – Глас в България – организация, която повече от 10 години помага с правна помощ на търсещи закрила бежанци и мигранти. През 2020 г. в партньорство с фондация Мисия Криле започна работа по проект за подкрепа на уязвими лица измежду гражданите на трети страни в процедура по връщане.
Как се процедира с бежанците, които минават така наречената „зелена граница“?
90 процента от бежанците влизат без документи и не през КПП – това е логично, защото те няма как да минат легално граничен контрол. Използват опасните услуги на каналджии, заплащат много пари, понякога рискуват живота си. Попаднали в България, те се залавят от гранични полицаи, пътна полиция, МВР – всички тези държавни служители са минали през обучения и трябва да могат, дори без преводач, да разберат дали лицето, което са заловили, е търсещо закрила. В момента, в който лицето заяви, че търси закрила в България, то трябва да бъде препратено към компетентната институция – ДАБ – и най- големите лагери в Харманли, Елхово, Баня, София. От години България търпи критики, че се упражняват неприемливи практики – лицата се считат за нелегални емигранти и се настаняват в миграционните центрове за незаконни мигранти за връщане към Дирекция миграция – в Любимец и в Бусманци. Там се издават заповеди за краткосрочно настаняване и връщане. Ако бежанците успеят да се организират, често с помощта на НПО, да подадат молба за закрила, се прехвърлят в приемателните лагери на ДАБ.
А какъв е случаят с детето от Сирия, което е престояло няколко седмици в ареста в Русе?
В случая той дори не е задържан в миграционен център ( където има законова забрана да се настаняват непълнолетни без придружител), а към арест, което значи, че му е повдигнато наказателно производство за нелегално преминаване на границата. В чл. 279, ал. 3 от Наказателния Кодекс на РБълагария обаче пише, че не се наказва този, който влезе в страната като търсещ закрила. Той е пътувал с група и е бил прикрепен към някой възрастен – често така се избягва факторът „непридружен“, често има проблем и с установяване на възрастта. По този начин много деца са настанявани в миграционни центрове.
Какви мерки за закрила се предоставят на непълнолетните?
Ако лицето е непълнолетно, трябва да се ангажират съвсем друг тип услуги. Няма нужда да се минава през ре-травматични преживявания – арест, наказателно производство, миграционни центрове за връщане….
В подобни случаи е важно да се запазят правата на детето – на първо място да се установи, че е непълнолетно, да му бъде предоставена правна помощ от първия момент, преводач, да бъде уведомена ДАЗД, социалните служби в района, да се назначи социален работник…тук говорим за цяла палитра права и услуги за осигуряване на най-добрия интерес на детето. Има много процедури, които трябва да се спазват, за да се постигне освобождаване от наказателна отговорност. От тук нататък, по най-бързия начин, ако детето е заявило търсене на закрила, трябва да му се открие процедура за закрила – да се настани в ЦНСТ или в защитените зони, каквито има в два от лагерите в София – Овча купел и Военна рампа, да му бъде назначен представител, да му се проведе интервю от Държавната агенция за бежанците, да започне проверка, която тече няколко месеца – има ли риск за него в Сирия, да му бъде предоставен хуманитарен статут. През цялото това време детето трябва да има специалното наблюдение и съдействие от специализираните институции. Той трябва да има също особен представител – адвокат от бюрото за правна помощ от списъка на служебните защитници, който се назначава от председателя на ДАБ за всяко конкретно дете. Този адвокат става негов особен представител и поема грижата да го представлява през институции, производство за закрила….той замества родителя. Това е в случаите, когато детето е настанено в защитените зони в центровете на ДАБ. Ако е в ЦНСТ, самият директор трябва да бъде упълномощен по Закона за закрила на детето.
На практика не се случват така нещата. Няма ранна идентификация на лицата като търсещи закрила. Няма идентификация на възраст в най-ранен стадий.
Разкажете случай от практиката ви
Имаше случай на дете със счупен крак, което се беше обадило на брат си, който е с предоставен хуманитарен статут в България. Брат му отива на границата, за да му помогне с медицинска грижа и да подаде молба за закрила. Пътна полиция ги хваща, на момчето му е конфискувана личната карта и заедно с брат му са изхвърлени през турската граница, Впоследствие детето е върнато в Афганистан.
Имате ли много случаи на молби за съдействие?
Имаме много обаждания всяка седмица с молби за съдействие за регистрации на молби в приемателните центрове на ДАБ, бежанците се страхуват от отблъскване – има случаи, когато хората директно като група са изтласкани на турска територия. Никой не прави преценка на индивидуалните случаи в групата. Това са стотици случаи, които не можем да покрием, уведомили сме институциите, Омбудсманът в момента прави свое собствено проучване, подали сме над четири преписки и сигнали до прокуратурата. На политическо ниво в държавните институции трябва да има решимост за мониторинг и превенция на тези порочни практики на държавни служители. Опитваме да ангажираме политическа и индивидуална отговорност. Публичното застъпничество за подобна дейност е важно, защото става въпрос за уязвимост на деца и жени.
Снимка: pexels.com
