Обединенията от родители са по-евтин и ефикасен начин за обучение на малчугани
Настъпи ли краят на лятото, десетки хиляди родители с плаха надежда се хвърлят в почти невъзможната мисия да запишат децата си в ясла или в градина. Около 28 хил. деца се борят за 8000 хил. места само в забавачките, а 16 хил. деца останаха „извън борда при първото класиране за столичните детски градини. Кметът на София Йорданка Фандъкова обеща, че проблемът ще бъде решен с построяването на 40 нови домове за отглеждане на малчуганите, но това на практика няма как да се случи в близките няколко години.
Частните детски градини също предлагат алтернатива само за ограничен брой родители . Те не са по джоба на всеки, защото цените в тях варират между 600 и 1000 лв. на месец, а отгоре на всичко и там свободните места са на изчерпване. Изправени до стената, някои родители са готови дори да платят на личния си лекар, за да „припише“ на детето им тежка хронична болест и така да съберат необходимите точки. Други търсят връзки, за да вкарат питомците си в държавно заведение.
Напоследък като хит на пазара за детски услуги се налагат т. нар. родителски коопертиви. След появата на РК „Плейцентър Приятели“ през 2009-а „комуните за деца“ в България започнаха да никнат като гъби и въпреки че работят на ръба на закона, привържениците им непрекъснато се увеличават. „Къща Мусала“, „Горска детска градина“, „Слънчовци“, „Детски стъпки“, „Приказен дом“, „РиРиРа Лозенец“ и „Едисон“ са сред най-известните родителски обединения, а още десетки такива се организират дори в момента в интернет форумите в социалните мрежи като Фейсбук.
„Семейството от семейства“ е своеобразна бизнес организация, но тя не работи с цел да печели, а инвестира пари, труд и лично време за правилното развитие на групи деца до 5-годишна възраст. Това е класически пример за социално предприятие, организирано по схемата на търговските организации, което заема пазарен дял и продава услуги, но не за лично облагодетелстване на учредителите си. Най-важното е да се съберат достатъчно лични средства, за да се гарантира финансовата стабилност на начинанието поне за период от две-три години. Обикновено задругата се създава, когато група от 4-5-има родители с деца на еднаква възраст и сходни възгледи за възпитанието им се открият по различни канали и избистрят концепцията на сдружението си. В основата на всеки от съществуващите кооперативи стои силната мотивация на майките и бащите да дадат качествено образование на детето си на приемлива цена, заедно с това си осигуряват възможности и да работят, и да поддържат добро равнище на доходите си. Личният контакт и наличието на достатъчно време за опознаване между родителите и децата са решаващи за сформирането на един добър и функциониращ кооператив.
Следва техническата част. Необходимо е да се намери подходящо помещение под наем, което може да приюти десетина деца, да бъде привлечен подходящ педагог, който отговаря на разбиранията на родителите за възпитание, както и да се състави образователна програма.
Сдруженията работят полулегално, защото не се „Вместват“ В разпоредбите на Закона за народната просвета, където е регламентирано съществуването само на категориите държавна, общинска и частна детска градина. Дори и да се опитат да регистрират кооператива си като частна детска градина, семействата не могат да покрият непосилните изисквания от рода на това тя да има не повече от 30% застроена и не по-малко от 50% озеленена площ, ограда, висока поне 1.6 м, физкултурно-музикален салон, директорски и медицински кабинети, учителска стая, пералня и по възможност плувен басейн. Според закона в закритите помещения едно дете трябва да разполага най-малко с 4 кв. м площ Има стандарти за умивалниците, за тоалетните чинии, за леглата и терасите, за кухнята и храните. Така че излизането им „на светло“ засега е невъзможно. Но пък държавата мълчаливо е дала зелен сигнал за начинанието заради неспособността си сама да разреши проблема с настаняването в детски ясли.
Проблемите със закона не плашат кандидатите, защото родителските кооперативи имат много предимства, които си струват риска. На първо място, те са далеч по-евтин вариант в сравнение с частните детски градини. Издръжката на едно дете в кооператива се движи между 250 и 400 лв., в зависимост от големината на групата. В тази сума влизат също заплащането на учителя, наемът за помещението и консумативите за обучението. Отделно се събират по още стотина лева на месец за храна. Но може да им излезе и по-евтино, ако майките си готвят сами.
Любопитна подробност от битието на кооперативите, че родителите се редуват да дават дежурство в един ден от седмицата. Те са нещо като втори, като помощник учител – подпомагат развитието на децата, овладяването на учебните програми, а същевременно ще контролират и работата на преподавателя. Предимството на тези малки групи е, че подходът към всяко дете е индивидуален.
Кооперативът е идеалният вариант за родители , които искат сами да създават правилата, по които ще живеят и ще се готвят децата им. Те имат участие при избора на педагог, който ще занимава възпитаниците им, в изготвянето на менюто за хранене, определят с какви забавления ще бъде гарниран всеки ден. Не е без значение и че имат възможност да са близко до детето си, докато то свикне с новата обстановка и с останалите малчугани. За да помогне на адаптацията на детето, и друг роднина освен майката може да присъства на заниманията.
„Когато се разделяме със сина ми, това става с усмивка, а не с плач и терзания, както бе в детската градина. На детето му е приятно там и се забавлява, а аз съм спокойна, че за него се грижат добре и по начин, по който и аз самата бих се грижил а за него“, казва участничка в „Приказен дом“.
Специфични са и допълнителните занимания, към които ориентират различните кооперативи. Някои наблягат на занимания сред природата, други търсят забавленията и различни креативни игри, на трето място, водят дневник за всяко дете – за неговите интереси, открития и успехи. Във всички кооперативи разчитат на разговори, на дискусии при търсенето на решения както за всеки индивидуален случай, така и за общото поведение. Именно формулирането на общи образователно-възпитателни цели за децата в коопа и написването на програма от занимания, която да бъде следвана, са сред най-трудните предизвикателства за родителите. Организации като „Плейцентър
Приятели“, „РиРиРа Лозенец“ и „Къща Мусала“ със стаж повече от година например могат да се похвалят с изработени вътрешни правилници, които значително улесняват приобщаването на нови семейства и предаването на опит в рамките на кооператива, други търсят своя път.
Идеята за родителските кооперативи има най-много привърженици сред родителите, които се сблъскват с недотам Възпитателните практики в детските ясли и градини. Или пък децата им са на прага на първи клас. Малчуганите в държавните заведения често се чувстват гонени и изолирани. Почти винаги са на полудневни занимания. Много рядко ги включват в занимания. Обикновено в държавните учебни заведения разчитат на 4-часова помощ от гостуващ учител. А практиката на кооперативите показва, че там детето има доста по-дълъг от „държавните“ 4 часа реален контакт и ифи с другите деца.
Участниците в родителски кооперативи усъвършенстват проектите си. На дневен ред са планираните посещения на логопеди, на специалисти от детските градини, родителите възнамеряват да привлекат и студенти по предучилищна педагогика, които да практикуват там. Вече се създадоха и първите кооперативи за деца със специални образователни потребности от рода на „Пумпелина“.
Кандидат-кооператорите се множат. Те едва ли ще се обидят, ако и държавата ги подпомогне финансово, за да бъдат таксите по-достъпни. Но вероятно най-много ще се зарадват, ако законодателите променят текстовете, които сега ги поставят извън закона. За съжаление такива намерения засега няма.
Източник и снимка: Банкер
