В началото на ноември Фондация “Конкордия” покани на посещение в България австрийски журналисти, които да се запознаят с работата на фондацията и на други организации от неправителствения сектор, както и с държавните социални политики на България като цяло. За разговор с журналистите бяха поканени експерти от институциите и други организации от неправителствения сектор, включително Национална мрежа за децата. По-долу ще видите акценти от публикациите на изданията Salzburger Nachrichten и Die Press с историите на деца, семейства и организации, които ги подкрепят, както и мненията на експерти и политици. Всички те през очите на австрийските журналисти.
Текстът по-долу е съкратена версия на публикация на Die Press.
България: Порочният кръг в ромските махали
За ромското малцинство излизането от мизерията е трудно. Пречат дискриминацията и капаните на бюрокрацията.
„Идвате, за да ни вземете децата ли?“ Това е въпросът, който Динко чува всеки път, когато отиде в ромската махала. Тази легенда се носи от известно време в България и многократно е ставала част от говоренето на някои политици. Социалните работници като Динко често чуват този въпрос, когато са на терен , за да помогнат на хората от обкността да се избавят от мизерията.
„Русия се опитва да засили крайнодесните партии в Европа“, казва Георги Богданов, председател на Национална мрежа за децата. Включително като разпространява мита за откраднатите деца. Крайно религиозни организации от САЩ също са участвали в разпространяването на тази пропаганда. С насаждането на страх, че децата ще бъдат дадени на гей родители. И продаден на Норвегия. Според Богданов подобна пропаганда е особено ефективна в общества като българското, където познанията за демокрацията, правата на човека и правата на децата не са достатъчно разпространени.
Подобна дезинформация затруднява работата на Динко. Ако служител на социалната организация Конкордия иска да осъществи някакъв контакт с хора от ромската общност, той или тя трябва първо да изгради доверие. „Често просто шофирам из махалата, за да се види логото на колата“, разказва Динко. След това излиза и пали цигара. Най-често се случва някои от децата да се осмелят да се приближат. След тях и възрастните. След като успеят да се заговорят – започват въпросите. За нужна медицинска помощ или за правни проблеми. В един момент доверието може да е толкова голямо, че родителите сами да поискат да изпратят децата си в някой от центровете на Конкордия.
Динко е социален работник от 20 години и 10 години работи в българското звено на фондация Конкордия. В дневните центрове, ръководени от австрийската социална организация, децата могат да пишат домашни след училище, да учат и да ползват допълнителни грижи – могат да се нахранят, да се изкъпят и да получат психологическа подкрепа. Неща, до които нямат достъп у дома.
„Децата трябва да имат по-добър живот“, казва Илана. 55-годишната жена е баба на малкия Христо. Тя се грижи за него, защото майка му в момента е в болница с друго дете. „Дъщеря ми трябва да има истинска къща“, казва Илана, „Не трябва да живее така.“. Ето как изглежда ромска къща в квартал Орландовци в София.
Колибите в ромското селище Орландовци са сглобени от всякакви материали. Навсякъде има боклуци и няма асфалтирани пътища. Ясно се вижда голямата нужда и голямото нещастие. Няма ток, газ и вода. Но на тригодишния Христо, който си играе върху едно одеяло, не му е студено. Малка печка на дърва затопля помещението.
Да се измъкнеш от това нещастие не е лесто. Много жители на т. нар. махали се въртят в омагьосан кръг. Те нямат документ за самоличност – могат да го получат само ако имат адрес. Но в ромските селища, които са построени предимно незаконно, адреси няма. Без лична карта обаче често нямаш и постоянна работа.
Разбира се, има примери за представители на ромското малцинство, които са успели. Има и някои промени – вече е възможно да се извади лична карта без постоянен адрес. В бюрокрацията обаче много роми просто биват изпращани от гише на гише. Липсват им знания. И самочувствие. И повечето хора не искат да имат нищо общо с тях.
„Има дискриминация“, потвърждава Иванка Шалапатова. Новият български министър на труда и социалните въпроси вижда и самите роми като отговорни за това. Те имат достъп до образование и здравеопазване, „но е проблем, че не използват този достъп“. Някои училища в райони с голям брой роми са дори по-добре финансово оборудвани от други, каза тя в интервю за австрийски журналисти. Сегрегация в училищата според нея няма. Новият министър на труда и социалната политика Иванка Шалапатова вижда проблем и в това, че ромите не се възползват от многобройните предложения за подкрепа.
Огнян Исаев не е съгласен с това твърдение на министерството. „Само в София има десет такива училища и качеството в тях е лошо“, казва директорът на Тръст за социална алтернатива. Самият той е представител на ромското малцинство. “И не само това. Трябва да покажеш документ за самоличност за полагане на изпити. Така че може да си посещавал училище, но да не получиш съответния документ.”.
Организации като Конкордия се опитват да измъкнат ромите от този порочен кръг. Като им предлагат възможности – за образование, работа и по-добър живот. Може би на друго, по-добро място. Докато ромите живеят в незаконни селища, те са в постоянна опасност, казва Огнян Исаев. Защото тези махали биват многократно разрушавани от властите. Особено преди избори.
Публикацията на Salzburger Nachrichten може да видите в съкратен превод и като линк към пълната версия тук.
