В България живеят около милион и двестахиляди граждани под 18 годишна възраст, които нямат право да гласуват. В същото време почти всички политики в управлението на държавата имат пряко или косвено отражение върху техния живот. Къде са децата в програмите на политическите партии?
Теми, засегнати в програмите на политическите партии
Идеята за реформиране на основни сектори като детско и майчино здравеопазване, закрила на децата и социална политика или за повишаване на качеството на услугите в образователната система е далечна за голяма част от политическите партии. Далеч от полезрението и разбирането на политиците е, че качеството, достъпът и разнообразието на образователни и социални услуги биха могли да бъдат сериозен елемент за преодоляване на демографската криза, защото така родителите ще се чувстват по-спокойни и уверени в отглеждането на децата си. За да се случи това обаче са нужни значително по-сериозни законодателни промени и промени в цялостното отношение към децата.Погледът към програмите на партиите, които днес са част от българския Парламент или са потенциални членове на следващия според прогнозите на социологическите агенции, показва, че нито една политическа партия в предизборната си платформа не вижда детето като личност и носител на човешки права, които трябва да бъдат отстоявани във всички политики към детето. Най-често децата се споменават в контекста на демографските политики, на помощите и на данъчната политика към родителите. Очевидно широко разпространена сред политическите партии е идеята, че само с финансови инвестиции могат да се справят с негативните демографски тенденции, като родителите бъдат стимулирани материално да имат повече деца. Образованието е част от разбирането, че трябва да отгледаме и възпитаме родолюбци и патриоти, които да оправят икономическото положение на страната ни. Отсъстват теми като детско правосъдие и закрила на децата дори в програмите на основните политически партии.
Имено затова Националната мрежа за децата стартира инициатива за създаване на Парламентарна група за децата. Идеята е това неформално, надпартийно обединение да привлече представители на различни политически сили, които са готови да работят в полза на децата и семействата. В рамките на инициативата кандидати за народни представители подписват декларация, с която се ангажират в бъдещия парламент да подкрепят конкретни политики в областите здравеопазване, образование, социални услуги, правосъдие за деца. До момента над 100 кандидат депутати от различни политически партии са подписали декларацията.
Ето какво показва прегледът на политиките за детето, засегнати в предизборните политически програми на партиите и коалициите, които са публикувани на техните страници:
„Приемливи за детето“ предизборни програми
В първата група „Приемливи за детето политически програми“ влизат три програми, а те са на Политическа партия ГЕРБ[1], Демократична България[2] и Изправи се! Мутри вън![3]. Тези програми покриват най-много области на интервенции, касаещи децата и семействата. Концепциите на ДБ и ГЕРБ предвиждат фокус и отделяне на социалните дейности от труда и реформиране на социалната политика, където децата са един от основните бенефициенти.
За разлика от ГЕРБ и Изправи се! Мутри вън!, Демократична България предвиждат реформиране на закрилата на децата и фокус върху детското правосъдие. И трите политически сили залагат на нови приоритети, свързани със социалната работа, като ДБ са изложили доста по-визионерски своите планове, посочвайки, че се опират на „концепция за превантивна, активираща и инвестираща социална политика, основана на човешките права, инвестиции в образованието“.
Единствената програма, която споменава човешките права като ценност, e тази на Демократична България. Странно е, че ГЕРБ не предвиждат мерки в две толкова важни сфери, а именно закрилата на децата и детското правосъдие. Същото се отнася и за Коалиция „Изправи се! Мутри вън!“. При управлението на ГЕРБ и Обединени патриоти тези две теми бяха подложени на дезинформация и пропаганда от основния политически стожер в управлението ВМРО, които доведоха до отмяната на Националната стратегия за детето 2019-2030, както и някога подготвения и залежал в министерството на правосъдието законопроект, който предвижда реформа в детското и младежко правосъдие.
И трите програми залагат на ранното детско развитие, предлагайки нови услуги за децата и семействата, безплатни детски градини и нови форми на ранно детско обучение и грижа. Коалиция „Изправи се! Мутри вън!“ поставят фокус върху самотните родители, като предвиждат „Създаване на постоянна програма за подпомагане на самотните родители чрез специфични мерки и държавни чекове за услуги (ваучери) за храна, социални и образователни услуги, отопление, наемане на детегледачи и др. Мярката е пряко насочена към над 500 хил. самотни родители в страната и 72 % от тях, които бедстват на прага на бедността.“
Създаването на Национална детска многопрофилна болница е част от програмите на ГЕРБ и ДБ, докато в програмата на Коалиция „Изправи се! Мутри вън!“ няма такова предложение, въпреки голямата нужда от изграждането на детска болница. От ГЕРБ дори предлагат и изграждане на регионални детски болници. ДБ стигат и малко по-далеч, разглеждайки проблемите около закрития Фонд за лечение на деца в чужбина, посочвайки че “Кандидатстването през НЗОК (за лечението на деца в чужбина) е усложнено, времеемко и с неясен резултат и това кара пациентите често да се отказват да кандидатстват и да прибягват към платформи за дарения, за да финансират лечението на децата си.“ Но по-нататък не се дават конкретни предложения и не става ясно дали ще бъде възстановен Фонда или ще се укрепи капацитета на НЗОК.
ГЕРБ предвиждат социалните работници да се превърнат в „професията на бъдещото“, като залагат на кариерното развитие, възнаграждението и пр. ДБ развиват малко повече своята концепция, като са заложили на „регулиране на професиите в социалната сфера (напр. социален работник, клиничен социален работник, психолог, психотерапевт и логопед), защото България е една от малкото страни в ЕС, която не е направила това.“ Освен това те залагат и на „радикално осъвременяване на преподаването и обучението по социална работа, клинична социална работа, психология и логопедия чрез отваряне към сътрудничество и обмен с европейски партньори, за да отговаря на международните стандарти за база от знания, практическа ориентация, научност и ефективност.“ В концепцията на Коалиция „Изправи се! Мутри вън!“ няма специален фокус върху социалните работници.
И ГЕРБ и ДБ имат сходни идеи за реформа в социалната сфера, но въпреки това от предложените програми не става съвсем ясно какви точно реформи се предвиждат да бъдат извършени, така че политиките за децата да бъдат изпълнявани по-ефективно. ГЕРБ предлагат „да разделим труда от социалните дейности и да дадем нов тласък на индустрията“. По- нататък в програмния документ се посочва, че се предвижда „цялостна реформа на системата за професионално обучение и квалификация на възрастните и ученето през целия живот“. От изложeния текст на ГЕРБ не е ясно дали това ще доведе до оформянето на две министерства или сливане на дейности към други такива. ДБ са малко по-конкретни, като посочват, че те биха обособили „на министерско ниво функциите, свързани с децата и семейството, и така ще гарантираме интегриран и систематичен подход към проблемите, пред които се изправят децата, техните семейства и грижата към възрастните хора в България“.
Предизборната програма на ГЕРБ се отличава от тази на ДБ в това, че има специален раздел, свързан с Образователна интеграция на децата от уязвими групи, в т.ч. децата от ромски произход. В предложените 5 мерки се предвижда „увеличаване на броя на образователните медиатори и социалните работници в училищата и детските градини“, а също така и „регламентиране на статута на тези длъжности, като „увеличим възнагражденията на 90 на сто от минималната заплата за длъжността – учител.“ Предвижда се „работа с родители, увеличаване средствата за училища и детски градини с уязвими групи и провеждане на политика за образователна десегрегация чрез финансови стимули.“
Коалиция „Изправи се! Мутри вън!“ също имат мерки в тази посока: за „създаване на програми за превенции на ранните бракове сред етнокултурните малцинства и мерки за превенция на изоставянето на деца в България. Насърчаване на включването на всички уязвими и неприобщени в обществото етнокултурни общности, живеещи в България в образователната система и от там в пазара на труда у нас.“
В предизборната програма на ДБ в техния четвърти приоритет „Развитие на гражданския патриотизъм“ залагат този приоритет да бъде „свързан с родолюбието, разбирано като силна и топла връзка между българските граждани. Това ще бъде патриотизъм не на противопоставянето, изключването и ксенофобията, а на приобщаването и общуването, на солидарността и отвореността към Европа и света.“ В краткосрочните мерки се посочва, че „Ефективно въвеждане на гражданското образование, което да изгражда ценности, умения и нагласи за активно гражданство, за защитата на правата, европейските и общочовешките ценности като върховенство на правото, свобода, равенство и недопускане на дискриминация.“ Това е доста различен подход към патриотичното образование в сравнение с приетата през 2020 година Стратегия за възпитателната работа в и нейната мярка 4 „Възпитателни взаимодействия, свързани с реализацията на патриотичното възпитание“, която беше наложена от коалиционния партньор на ГЕРБ, ВМРО.
Недоразвити предизборни програми за детето
Към тази група спадат предизборните програми на БСП и ИТН, които все пак се отличават с по-голяма конкретика, отколкото тези на ДПС.
Програмата на ДПС[4] е в рамките на една страница, която е твърде обща, без конкретика и в нея не присъства думата „дете“ или „деца“, както и каквито и да било политики, насочени към децата. По-нататък в материала не може да бъде разглеждана програмата на ДПС поради липса на конкретика.
Сравнявайки двете програми на БСП[5] и ИТН[6] може да се каже, че и двете са еднакво неразвити и непълни по отношение на децата. И двете програми са по-скоро списък с намерения без необходимата визия и обосновка защо се налага една мярка или друга.
Както и другите три партии и коалиции ГЕРБ, ДБ, Изправи се! Мутри вън! така и тук при БСП и ИТН също специален фокус е отделен на демографията и разбирането, че само с помощи и данъчни облекчения към родителите ще се подобрят условията за желание младите родители да имат повече деца. Може да се каже, че БСП е „най-щедра“ към родителите, обещавайки множество еднократни помощи при раждане, както и въвеждане на „необлагаем месечен минимум от 500 лв. на всяко дете до навършване на 18 години“, като впоследствие тази „данъчна преференция се прехвърля от родителите на младежите след тяхното навършване на пълнолетие и няма да плащат данък общ доход до навършване на 26 години“.
По отношение на ранното детско развитие БСП предвиждат да има безплатни детски градини за всички деца с едно изречение, докато ИТН нямат такава мярка в тяхната предизборна програма.
По отношение на образованието БСП изразява кратки намерения, доближаващи се по-скоро до лозунги, без да има обосновка защо предвиждат „премахването на делегираните бюджети“ и защо трябва да има „един учебник по предмет за всеки клас в цялата страна“. Другият лозунг в предизборната кампания на БСП е „Прекратяване на подмяната на българската история и култура и засилване на възпитателната функция на училището и детската градина в дух на традиционни национални ценности“. Възможно е в БСП да не е известно, че има такава приета стратегия, или пък това е начин за харесване на патриотично настроени гласоподаватели. В същото време ИТН предлагат мандатност на директорите на училищата, промяна на начина и формата на външното оценяване, като „Премахване на матура в 4-ти клас. Повтаряне на 4-ти клас при неусвоен роден език“ (което поставя въпроса какво се има предвид под „роден език“), както и „промяна на подхода за финансиране – парите следват ученика“, с което се доближават до идеята на БСП, но отново не става ясно защо се предприема тази важна реформа. Освен това в областта на образованието ИТН предлагат мярка, свързана със „Създаване на подходящи превантивни програми спрямо проблемите на всяко училище Въвеждане на индивидуално базиран подход, който да посреща поведенческите особености, предлагайки последствия в случаите на отклонения в поведенията, които не са обясними медицински или по друг начин, изискващ терапевтична подкрепа“
Като цяло Предизборната програма на ИТН е недоразвита и има декларирани намерения. Въпреки това обаче, закрилата на децата е поставена на едно от челните места, докато тази тема напълно отсъства от програмата на БСП. ИТН предвиждат „разработване на програми за ефективна превенция на риска от изоставяне на деца, намаляване на броя деца в резидентна грижа чрез активна реинтеграция в биологичните семейства и превенция на риска от бедност, насилие, зависимости.“ В нито една друга програма политическа партия няма превенция на зависимостта, а доколкото я има, тя е по-скоро в контекста на вътрешния ред и сигурност в преследванета на наркозависими и наркопласьори.
Както в програмата на БСП, така и в програмата на ИТН, липсват мерки, свързани с детското и майчино здравеопазване и дълго отлаганата реформа в областта на детското правосъдие.
Вредни предизборни програми за детето
В настоящата категория няма да бъдат разгледани програмите на всички политически партии като КОД, Воля-НФСБ, АТАКА, Чест, Възраждане и др., а само на ВМРО, тъй като по предварителните социлогически данни те имат вероятност да влязат в 45 Народно събрание.
Предизборната програма на ВМРО[7] на пръв поглед покрива повечето области, касаещи основно децата, с изключение на детското здравеопазване и детското правосъдие. Всъщност, децата са особен предизборен фокус в програмата на ВМРО, като думата „дете“ и „деца“ са споменавани цели 22 пъти, а в сравнение с други предизборни програми това е огромна бройка.
Основен фокус за демографско развитие и семейни политики за ВМРО е „укрепване на брака и семейството от баща – мъж, майка – жена и техните деца. Утвърждаване на традиционни, български семейни и християнски ценности.“ Остава неясно, обаче, какво е виждането за политики в подкрепа на семействата, в които родителите нямат сключен граждански брак, както и семействата с един родител, семействата, в които децата се отглеждат при близки и роднини и др. Крайно неясно е и значението, което се влага в понятието „традиционни семейни ценности“. Друго поле на неяснота е визията на ВМРО за политики, насочени към деца, които не отговарят на представата на партията за „физически и психически здрави“ – каквото е определението за ценност като резултат от образователните модели, предвиждани от партията. Това, което е ясно, обаче, е, че мерките за насърчаване на демографския прираст са ограничени от етническата принадлежност на децата и родителите – специално са посочени планираните усилия за „ограничаване на раждаемостта от деца със специален фокус по отношение на лицата от циганските (ромските) общности“.
И докато тези виждания оставят по-скоро широко поле за тълкуване и доста неясноти, следващите предвиждани от програмата на ВМРО мерки са насочени към окончателното премахване на разбирането за децата като личности и носители на права. Заедно с планираното унищожаване на системите за гарантиране на правата на детето („закриване на Държавната агенция за закрила на детето“) и социална подкрепа към семействата („отмяна на Закона за социалните услуги“), една от най-показателните мерки за това е предвижданото „премахване на практиката за извеждане на деца от биологичното семейство“, което фактически застрашава живота на всички деца, жертви на тежко системно домашно насилие, неглижиране и с опасност за живота и развитието им. Остава загадка кой и защо би планирал подобна мярка, гарантираща повишаване на броя на случаите на деца, загубили живота си или живеещи с тежки травми заради домашно насилие в официална програма на политическа партия. Други мерки партията предвижда по отношение на децата, живеещи в бедност в незаконни постройки, чрез премахването на тези жилища.
За сметка на това, партията предлага образователни промени, които да въведат „патриотично“ и военно обучение и контрол на образователния процес за „изпълнения на държавни образователни изисквания за знания на учениците“ (от 2016 г. „изисквания“ е заменено от по-актуалното и адекватно „стандарти“).
Така ВМРО предлагат една „България над всичко“, в която мерки за децата има – стига те да не са жертви на домашно насилие, с нужда от модерно образование, живеещи в бедност или въобще деца, различни от тези, родени в семейство от етнически българи, сключили граждански брак.
Нито една партия не предвижда цялостна подкрепа на семейството, така че родителите да имат толкова деца, колко искат да имат и да им осигурят най-добрите възможности за живот и развитие. Нито една партия не предвижда цялостна реформа в задъхващата се система за закрила на детето. Политиките за премахването на насилието над деца не съществуват в програмите на нито една партия, нито политиките за справяне с детската бедност, освен предвидените помощи. Всички тези измерения на правата на детето за съжаление не са част от визията на кандидатите за 45-тия парламент.
Да се надяваме, че има начин това да се промени.
[1] Политическа програма „България следващо поколение“ на ПП ГЕРБ
[2] Предизборна програма на Демократична България – https://demokrati.bg/parlamentarni-izbori-2021/programa/
[3]Предизборна програма на КОАЛИЦИЯ „ИЗПРАВИ СЕ! МУТРИ ВЪН!“
https://izpravise.bg/programa-2021-2025/
[4] Предизборна програма – Програмна декларация на ДПС https://www.dps.bg/izbori-2021/programa.html
[5] Предизборна платформа 2021 на Българската социалистическа партия https://bsp.bg/files/predizborna-platforma.pdf
[6] Предизборна програма на Има такъв народ https://pp-itn.bg/programa/
[7] Предизборната програма на ВМРО https://vmro.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BC%D1%80%D0%BE-2021-%D0%B3/
